О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1233
гр. София, 20.12.2010 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети декември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 1384 по описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „О. Т.” гр.С. З., против решение №69/17.06.2010 г., постановено по гр.д.№499/2009 г. от Окръжен съд – С. З..
Ответникът по касационната жалба оспорва наличието на касационни основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима по критерия на разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК.
За да достигне до крайните си изводи относно основателността на предявените обективно съединени искове, въззивния съд е приел, че ответникът по делото „О. Т.” гр.С. З., регистриран като К. през 1993 година, не е правоприемник на прекратения през 1970 г. Окръжен съюз на Т. гр.С. З.. Съдът е формирал правни изводи в насока на горния извод, тъй като ЗК/отм./ не е съдържал разпоредба, която да определя статут на юридическо лице на кооперативните съюзи, като доколкото ответникът е регистриран през 1993 година, по отношение на него не следва да се приложи разпоредбата на пар.1, ал.1 от ДР на ЗК/отм./, според която се възстановяват правата на съществуващите и възстановени кооперации, върху тяхното иззето и одържавено имущество след 10.09.1944 година. Към правнорелевантния момент – 1993 година, К.та е юридическо лице, подлежащо на регистрация, а кооперативния съюз е обединение най-малко на две кооперации, без да е юридическо лице и да подлежи на вписване. Съдът е приел, че разпоредбата на пар.27, ал.1 и ал.2 от ПЗР на ЗИД ЗК/2007 г./ е неприложима в конкретния случай, тъй като се прилага за възстановен кооперативен съюз, а към момента на влизането в сила на тази разпоредба „О. Т.” гр.С. З. е със статут на регистрирана К., но не е със статут на кооперативен съюз по смисъла на пар.27 от ПЗР на ЗИД ЗК/2007 г./.
В изложението на касационните основания се сочат процесуалноправни въпрос, по които според касатора липсва съдебна практика, както и материалноправен въпрос, разрешаван противоречиво от съдилищата – основания за допустимост на касационното обжалване съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК.
Сочените процесуалноправни въпрос са във връзка с допустимостта на предявения иск и обсъждането на доказателствата. Не се сочи в каква връзка произнасянето на въззивния съд по допустимостта на предявените установителни искове и приложението на правната норма на чл.97, ал.1 от ГПК /отм./ е във връзка с правен въпрос, по който липсва съдебна практика, доколкото по приложението на разпоредбата и по наличието на абсолютната процесуална предпоставка – правен интерес при тези искове, съществува единна и постоянна практика на ВС и ВКС. Съдът е формирал правна воля във връзка с наличието на правен интерес от предявяването на установителните искове /в какъвто смисъл са били и задължителните указания на ВКС, дадени с отменителното решение по делото/, като не се сочи в каква насока следва да се промени съществуващата съдебна практика по въпроса за наличието на правен интерес и какво респективно налага промяната на тази съдебна практика, поради което само на това основание следва да се приеме, че така формулирания правен въпрос не следва да се счита като основание, годно да доведе до извод за допустимост на касационното обжалване.
Матералноправния въпрос, поставен от касатора е налице ли е правоприемство между одържавения през 1970 г. О. Т. гр.С. З. и О.Т., възстановил дейността си през 1993 г., в тази връзка – има ли права на възстановен кооперативен съюз ищеца по отношение на имуществото на преустановилия дейността си през 1971 г. ОС на Т. гр.С. З., по смисъла на пар.1 от ЗК във вр. с пар.27 от ПЗР на ЗК. По отговора на този конкретен за спора правен въпрос се твърди, че е налице противоречиво разрешаване от съдилищата, като се сочат редица решения на ВКС и на други съдилища, постановени по реда на ГПК /отм./ както в единия смисъл, така и в другия, т.е. даващи положителен и респ. отрицателен отговор на поставения правен въпрос, касаещ правоприемството между ОС на Т. гр.С. З., одържавен през 1970 г. и регистрирания като К. „ОС на Т. С. З.” през 1993 година.
Действително се сочат противоречиви в своите правни изводи съдебни решения, в които едни от съдилищата приемат наличието на правоприемство между двете юридически лица, други не. В отговора на касационната жалба обаче, ответникът по същата е представил съдебни решения, в които е възприето от съдилищата липсата на правоприемство в хипотезата по поставения материалноправен въпрос. Сред представените съдебни решения е и постановено по реда на чл.290 от ГПК съдебно решение на ВКС №444 от 09.07.2010 г. по гр.д.№ 403/2009 г. на І г.о. на ВКС, с което е възприето становището по отговора на същия материалноправен въпрос в смисъл, че липсва правоприемство между ОС на Т. гр.С. З., одържавен през 1970 г. и регистрирания като К. „ОС на Т. С. З.” през 1993 година. Налице произнасяне на ВКС, със съдебно решение, постановено по реда на чл.290 от ГПК, като на основание чл.291, т.2 от ГПК, именно поради наличие на противоречива съдебна практика по отговора на така поставения от касатора правен въпрос и в рамките на правомощията на ВКС по уеднаквяване на съдебната практика, ВКС е дал разрешение на поставения от касатора материалноправен въпрос, според което ОС на Т. гр.С. З., регистриран през 1993 година не е правоприемник на преустановилия дейността си на основание ПМС №16/1970 г. ОС на Т. гр.С. З.. Постановените по реда на чл.290 и сл. от ГПК съдебни решения представляват задължителна съдебна практика, с оглед указанията по приложението на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, дадени с ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, като даденото от въззивния съд разрешение на правния въпрос е в съответствие със задължителната практика на ВКС по него. Следва да се отбележи, че са налице и други решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 от ГПК, в които е даден отговор на поставения въпрос от касатора и на основание чл.291, т.2 от ГПК е прието, че правилна е съдебната практика, която приема липсата на правоприемство в контекста на поставения правен въпрос. В този смисъл са постановените съдебни решения по гр.д.№544/2010 г. на ІІ г.о, решение №97 от 25.03.2010 г. на ІІ г.о. по гр.д.№ 4563/2008 г., решение № 371 от 21.05.2010 г. по гр.д.№ 5369/2008 г. на ІІІ г.о. и др.
По изложените съображения, не е налице противоречиво разрешаване от съдилищата по поставения правен въпрос, доколкото възприетото от въззивния съд съответствува на задължителната практика на ВКС по поставения въпрос, като в този смисъл не е налице касационно основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. Наличието на задължителна съдебна практика по поставения въпрос води до липса на соченото основание и по т.3 на ал.1 на чл.280 от ГПК като касационно основание, на която се позовава касатора в изложението си на касационните основания, като твърди, че по въпроса за правоприемството в контекста на поставения правен въпрос липсва съдебна практика, обосновавайки приложното поле на сочената разпоредба.
На основание чл.78, ал.3 във вр. с чл.81 от ГПК, в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените по делото пред настоящата инстанция съдебни разноски в размер на 720 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие № 041407/24.08.2010 г. на адв. В. Ц. В. от АК гр.С. З..
Водим от горното, състав на ВКС, второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №69/17.06.2010 г., постановено по гр.д.№499/2009 г. от Окръжен съд – С. З..
ОСЪЖДА К. „ОС на Т.” гр.С. З. със седалище и адрес на управление гр.С. З., ул.”С. К. Б. І” 100, ет.4 Б. 833009819 да заплати на К. организация „Р.” гр.С. З., бул.”С.” №57 на основание чл.78, ал.3 във вр. с чл.81 от ГПК сумата 720 /седемстотин и двадесет/ лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.