3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ по гр. д. № 894/11 г. на ВКС, І ГО, стр.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1234
гр. София, 19.12.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети декември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 894 по описа за 2011 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Е. М. И., В. М. М., В. М. Г., Вита Й. М., В. С. Д., Л. С. М., А. А. М., М. Г. М. и И. Г. М. обжалват решение № 235 от 20.06.2011 г. по гр. д. № 383/11 г. на Окръжен съд [населено място]. К. считат че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Ответниците по касация П. И. М. и Д. И. В. оспорват жалбата.
ВКС, след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
С обжалваното решение въззивният съд е отменил решение № 175 от 22.03.2011 г. по гр. д. № 7360/10 г. на Районен съд [населено място] в частта, в която е обявен за нищожен договор за доброволна делба от 21.08.2008 г. Постановил е ново решение, с което е отхвърлил предявения от касаторите срещу П. М. и Д. В. иск за прогласяване нищожност на договор за доброволна делба на съсобствени недвижими имоти. Обезсилил е решението в частта, в която е обявено за нищожно решение № 310 от 30.03.2000 г. на ОСЗ [населено място].
Съдът приел, че страните са наследници на М. Л., починал през 1954 г., който бил собственик на земеделски земи. Земите на наследодателя били заявени за възстановяване от П. М. на 06.04.1992 г. Собствеността на част от заявените земи били възстановени с две решения на ОСЗ. С трето решение ОСЗ признала за възстановяване два имота в строителните граници на [населено място], но отказала за възстановяване на имотите тъй като са в регулация, а не били представени скица и удостоверение. П. М. заявил на 12.03.1992 г. за възстановяване земеделски земи в землището на [населено място] и като наследник на И. Б., син на М. Л.. С решение № 310 от 30.03.2000 г. ОСЗ възстановила с право на земеразделяне на наследниците на И. Б. правото на собственост върху нива от 1.280 дка в м. „С.” на [населено място]. Със заповед на кмета на П. бил одобрен ПУП, при който от възстановения имот били образувани УПИ І-6 и ІІ-6в кв. 95 с площ съответно 696 кв. м. и 583 кв. м. в землището на [населено място]. С договор от 21.08.2008 г. П. М. и Д. В. извършили доброволна делба на УПИ 1-6, ІІ-6в кв. 95 с площи съответно 696 кв. м. и 583 кв. м. При тези доказани факти съдът намерил иска по чл. 75 ЗН за неоснователен. Делбата не била нищожна, тъй като собствеността на имота била възстановена на наследниците на И. Б., на когото ищците не са наследници. Двете решения били постановени по различни заявления на наследници на различни лица, имало различие във възстановените имоти по номер, площ и граници. Съдът приел за неоснователен довода на касаторите, че наследодателят на ответниците не е притежавал право на собственост върху имотите. Той бил относим към спор за материално право по чл. 14 ал. 4 ЗСПЗЗ, а не по иска за нищожност на делбата. Не е уважил и възражението за нищожност на решение № 310 от 30.03.2000 г., за тъй като било постановено от административен орган в рамките на неговата компетентност. Обстоятелството, че номерата на двете решения съвпадали не водело до извод за нищожност, тъй като посочените в тях преписки са различни. Приел е че първоинстанционното решение в частта, в която съдът е обезсилил решение № 310 от 30.03.2000 г. на ОСЗ е недопустимо, тъй като обезсилване може да се извърши в отделно административно производство, а по пътя на косвения съдебен контрол съдът може само да се произнесе в мотивите за валидността и законосъобразността на административния акт, без да постановява нарочен диспозитив.
Съгласно разясненията в Тълкувателно решение № 1/09 г. по т. д. № 1/09 г. на ОСГТК на ВКС настоящият състав приема, че в изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК са формулирани въпроси длъжен ли е съдът да се произнесе дали е нищожно решение на ОСЗ когато е направено искане да се извърши косвен съдебен контрол за валидност и законосъобразност и дали е нищожен договор за доброволна делба на лица, които се легитимират като собственици с нищожно решение на ОСЗ, допустимо ли е в производството по чл. 75 ЗН под формата на искане за проверка валидността на решение на ОСЗ да се разгледа претенция по чл. 14 ал. 4 ЗСПЗЗ. Излагат се доводи за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
При проверка на основанията за обжалване ВКС счита, че не е налице соченото основание за допустимост на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Според Тълкувателно решение № 1 по гр. д. № 11/1997 г. на ВКС, ОСГК, решенията на ОСЗ за възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи в съществуващи или възстановими стари реални граници или в нови реални граници с план за земеразделяне имат конститутивно действие. В. решение не противоречи на цитираното решение, тъй като въззивният съд е зачел конститутивното действие на решението на ОСЗ. Основанието по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК е обусловено от наличието на противоречива практика на съдилищата по поставените въпроси с необжалваеми съдебни актове. Тъй като такава практика не е посочена, няма основание за допускане касационно обжалване на това основание. К. поддържа и основание за допустимост по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Всички доводи на касатора за допустимост на това основание обаче са основания за обжалване по смисъла на чл. 281 т. 3 ГПК по съществото на спора и конкретно по приетата фактическа обстановка, но не са основание за допускане на обжалването по смисъла на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Освен това, по предмета на спора има публикувана съдебна практика и в нея няма различие за приложение нормата на чл. 75 ЗН.
Ответниците по касация претендират за разноски. С оглед представените договори за правна защита и съдействие, касаторите дължат на П. М. на 250 лв., а на Д. В. 150 лв. разноски за настоящото производство.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 235 от 20.06.2011 г. по гр. д. № 383/11 г. на Окръжен съд [населено място].
ОСЪЖДА Е. М. И., В. М. М., В. М. Г., Вита Й. М., В. С. Д., Л. С. М., А. А. М., М. Г. М. и И. Г. М. да заплатят на П. И. М. 250 лв. разноски, а на Д. И. В. 150 лв. разноски.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: