2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1234
гр. София, 21.11. 2012 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 444 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. Н. В. срещу решение № 173/23.11.2011 г., постановено по въззивно гр. дело № 428/2011 г. на Варненския апелативен съд. С него, като е потвърдено решение № 136/03.06.2011 г. по гр. дело № 111/2011 г. на Шуменския окръжен съд (Ш.), са отхвърлени предявените от жалбоподателката срещу М. К. К. обективно съединени искове с правни основания чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на следните обезщетения: за причинени материални (имуществени) вреди, в размер 70 000 лв., представляващи стойността на ипотекиран и продаден от ответника недвижим имот, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.04.2000 г. до окончателното й изплащане, както и за причинени нематериални (неимуществени) вреди в размер 100 000 лв., представляващи болки, страдания и неприятности, които жалбоподателката-ищца изживяла, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.04.2000 г. до окончателното й изплащане, на основание влязла в сила присъда – споразумение от 30.12.2010 г. по н.о.х.д. № 888/2010 г. на Ш., с което ответникът е признат за виновен за извършване на посочените там деяния, представляващи престъпления по чл. 252, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК, за това, че през периода 1999-2011 г. в [населено място] без съответното разрешение е извършвал по занятие банкови сделки, за които съобразно чл. 1 от ЗБ (отм.) се изисква такова разрешение, и е дал обезпечени с ипотека заеми на различни лица, включително на жалбоподателката-ищца.
Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. В нея се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното въззивно решение.
Ответникът М. К. К. не е подал отговор на касационната жалба в срока за това.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на жалбоподателката, приподписано от упълномощения за това адвокат, като общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване е изведен процесуалноправният въпрос (уточнен от съда) за присъждане на обезщетение за вреди, причинени от извършване на престъпление, за което е наложено наказание със споразумение, одобрено от наказателния съд. Жалбоподателката навежда допълнителните основания за допускане на касационно обжалване по т. 1 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК, като поддържа, че решението на въззивния съд противоречи на практиката на ВКС по този правен въпрос, както и че последният е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото у нас.
И. от касатора процесуалноправен въпрос е разрешен от въззивния съд и е от значение за изхода спора по делото. За да потвърди първоинстанционното решение, с което исковете на жалбоподателката са отхвърлени, апелативният съд е приел следното: В споразумението по наказателното дело, компетентният за това наказателен съд е приел, че в досъдебното производство не са установени съставомерно причинени имуществени вреди, което само по себе си означава, че и жалбоподателката-ищца не е претърпяла такива вреди от престъплението. Приел е също, че с оглед квалификацията на престъпната дейност по ал. 2 на чл. 252 от НК може да се предполага, че е налице втората алтернатива на този текст – извършителят да е получил значителни неправомерни доходи, което обстоятелство е от решаващо значение за изхода на делото, тъй като претендираните вреди трябва да са пряка и непосредствена последица от конкретното действие или бездействие на делинквента. В случая, обаче, с оглед основанието на иска – обстоятелствата, на които той се базира, съгласно изложеното в исковата молба – а именно – процесните вреди да произтичат изцяло от престъплението, за извършването на което ответникът е признат за виновен със споразумението, и заявения според това петитум на исковете, въззивният съд е приел, че претендираните от жалбоподателката вреди не може да са пряка и непосредствена последица от самото извършване на незаконна банкова дейност от ответника. В тази връзка е изтъкнато и че с оглед диспозитивното начало в гражданския процес, съдът не може служебно да включи в основанието на иска други фактически обстоятелства от поведението на ответника, от които пряко да са произлезли процесните вреди.
От горното следва, че изведеният от жалбоподателката процесуалноправен въпрос поначало представлява общо основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Не са налице обаче наведените допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК за допускане на касационното обжалване на решението на възивния съд.
В съответствие с константната съдебна практика по приложението на чл. 300 от ГПК и на чл. 45 от ЗЗД, включително тази на ВКС, формирана по реда на чл. 290 от ГПК, въззивният съд е приел в обжалваното решение за недоказана причинната връзка между престъплението, в извършването на което ответникът е бил признат за виновен с одобреното от наказателния съд споразумение, и твърдяните от жалбоподателката-ищца процесни имуществени и неимуществени вреди, които не са съставомерни – не са включени в състава на това престъпление, респ. – не са установени в наказателното производство, при липса на доказателства в тази насока, които да са събрани и в исковото гражданско производство. В изложението на жалбоподателката не са посочени никакви съдебни актове на ВКС, респ. и такива, в които да е възприето друго разрешение на поставения процесуалноправен въпрос. Наличието на трайна съдебна практика по последния изключва и той да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, още повече, че конкретни доводи в тази насока, изложението на жалбоподателката не съдържа (в тази връзка виж и т. 4 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС).
С оглед гореизложеното, – тъй като не са налице наведените от жалбоподателката допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т 1 и т. 3 от ГПК за допускане на касационното обжалване на решението на въззивния съд, касационното обжалване на същото не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 173/23.11.2011 г., постановено по въззивно гр. дело № 428/2011 г. на Варненския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.