2.стр. от определение по гр.д. № 825/2010 на Върховния касационен съд, ІV ГО
ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 1234
София, 26 ноември 2010 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 825 по описа за 2010 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Б. окръжен съд от 09.02.2010 г. по гр.д. № 610/2009, с което е потвърдено решението на Б. районен съд от 29.07.2009 г. по гр.д. № 1008/2009, поправено с решение от 22.10.2009 г., с което са уважени предявените искове за признаване на уволнението за незаконно, възстановяване на предишната работа и обезщетение за незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ.
Недоволен от решението е касаторът [фирма], София, “П. П. п. – П.”, представляван от адв. Ю. от ПАК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за задължението на съда да следи служебно за надлежното конституиране на страните по делото и по материалноправния въпрос за правото на работодателя да определи критериите за извършването на подбора, които се разрешават противоречиво от съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответницата по жалбата М. П. Г., представлявана от адв. Балбазанва от ПАК я оспорва, като счита, че по делото е ясно посочено, че исковете са предявени срещу посоченото поделение, което е работодател по смисъла на § 1, т. 2 ПЗР КТ, както и че извършеният подбор не се основа на действителни качества на работниците.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че първите два иска са неоценяеми, а третият е обусловен от първия, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че работодател на истцата съгласно § 1, т. 1 ПЗР КТ е “П. П. п. – П.” на [фирма], София. Оспорваният акт за уволнение № ЛС-154/18.12.2008 по чл. 328, ал. 1, т 2 КТ е издадена от директора на поделението въз основа на подбор по определени от работодателя критерии, но качествата на работниците, участвали в подбора са оценени в нарушение на установените от работодателя изисквания, като една от работничките за трудов стаж и професионален опит извън ж.п. транспорта е оценена с 1,57 т. при установен максимум 1 т. по този критерий, а същата и друга работничка са оценени с по 1 т. за образование, когато то е за длъжност в Б., без доказателства за това.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че поставените въпроси обуславят решението по делото, но те не се разрешават противоречиво от съдилищата нито имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че от исковата молба трябва да е ясно срещу кого са насочени предявените искове, като е без значение начинът, по който е посочен ответникът. Преценката по кои критерии да бъде извършен подборът за всяка специфична дейност е предоставена изцяло на работодателя и не може да бъде контролирана от съда. Съдът може да проверява само обективното съответствие на оценката по приетите от работодателя показатели с действителните качества на работника. Съдът проверява извършен ли е подбор, включени ли са в подбора всички необходими участници, приложени ли са законовите критерии и основават ли се приетите оценки по отделните показатели на действителни качества на работника.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението на Б. окръжен съд от 09.02.2010 г. по гр.д. № 610/2009.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.