2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ по гр. д. № 870/11 г. на ВКС, І ГО, стр.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1235
гр. София, 19.12.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети декември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 870 по описа за 2011 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба С. С. А. и Л. М. А. срещу от решение № 603 от 10.05.2011 г., поправено с решение № 946 от 13.07.2011 г., по гр. д. № 266/11 г. на Окръжен съд [населено място]. К. считат че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Ответникът по касация И. Н. Б. оспорва жалбата.
ВКС, след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
С обжалваното решение въззивният съд е отменил решение № 4337 от 14.12.2010 г. по гр. д. № 8846/09 г. на Районен съд [населено място]. Постановил е ново решение, с което е осъдил С. А. и Л. А. да предадат на И. Б. владението на ПИ с идентификатор 10135.2508.1090 по КК на [населено място] с площ 285 кв. м., заедно с подобренията и насажденията в него. Осъдил е С. А. и Л. А. да заплатят на И. Б. 800 лв. обезщетение за ползуване на недвижимия имот, заедно със законната лихва считано от предявяване на иска, както и 14.29 лв. мораторна лихва, като е отхвърлил е иска за разликата до предявените размери от съответно 3 000 лв. и 62.50 лв. Отхвърлил е възражението на С. А. и Л. А. за задържане на имота до заплащане на подобренията в него на стойност 3 100 лв. За да отхвърли иска въззивният съд приел, че процесният имот бил собственост на Н. Б., който го дарил на внука си И.. Съдът разгледал възражението на касаторите за придобиване по давност. След като преценил доказателствата по делото намерил същото за недоказано, защото ищецът осъществявал владение на имота от 1970 г. до 2009 г., докато владението на ответниците било със случаен характер. Те препятствали достъпа на ищеца до имота, но едва през 2009 г.
В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК са формулирани въпроси налице ли са елементите от фактическия състав на чл. 79 ЗС и доказано ли е явното и непрекъснато владение на процесния имот от касаторите. Излагат се доводи за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК.
Формулирания от касаторите въпрос е фактически, а не правен, затова не е основание за допускане на касационно обжалване на решението. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
Но дори обжалването да беше допустимо, въззивното решение не противоречи на цитираната съдебна практика. Според решение № 394 от 22.02.2005 г. по гр. д. № 2760/03 г. на ВКС ІV ГО, придобивната давност е оригинерен способ за придобиване правото на собственост. Съдът е разгледал въпроса за давността, но е приел с оглед на доказаните факти, че касаторите не са придобили имота по давност. Приетото в определение № 138 от 25.02.2009 г. по гр. д. № 4755/08 г. на ВКС ІІ ГО не може да бъде критерий за допустимост на касационно обжалване, тъй като определението по чл. 288 вр. с чл. 280 ГПК не формира сила на пресъдено нещо. С него не се разрешава конкретен спор, а се извършва селективна дейност по отношение на въззивните решения подлежащи на касационен контрол, с оглед възприетия факултативен достъп до третата инстанция.
С оглед на изложеното, няма основание касационната жалба да бъде допусната до касационно обжалване.
Ответникът по касация претендира за разноски. Тъй като не е представил доказателства за заплатени такива, разноски не се присъждат.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 603 от 10.05.2011 г., поправено с решение № 946 от 13.07.2011 г., по гр. д. № 266/11 г. на Окръжен съд [населено място].
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: