О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1235
София, 05.11.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети октомври през две хиляди и петнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 3768 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Р. А. А. от [населено място], чрез процесуалния й представител адв. П. К., против въззивното решение № 198 от 28 май 2015 г., постановено по гр.д. № 353 по описа на Софийския окръжен съд за 2015 г., с което е потвърдено решение № 61 от 16 март 2015 г., постановено по гр.д. № 734 по описа на районния съд в гр. Ихтиман за 2014 г. в частта му за отхвърляне на исковете на А. против П. г. „В. Л.” [населено място] с правно основание по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ.
В касационната жалба се поддържа неправилност на решението по всички основания на чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се, че неправилно въззивният съд приема, че твърдението на ищцата е за нарушение на чл.333, ал. 1, т. 4 КТ, тъй като във въззивната жалба предявеното възражение е за нарушение по чл. 333, ал. 4 КТ във връзка с чл. 10 К.. Оспорва се изводът на съда, че е налице дадено предварително съгласие за уволнение – не е дадено предварително съгласие за уволнението на конкретен служител на длъжността „главен счетоводител” с посочване на име, а е дадено становище за предвидени промени в ново щатно разписание, а последващото становище на председателя на синдикалната организация е еднолично съгласие за съкращаване на ищцата, а и е създадено с оглед отстраняване на нередовностите на съответния протокол. Сочи се и че предложението на директора за даване на становище няма характер на искане на предварително съгласие за уволнение. Не са изложени мотиви за целесъобразността на действията на работодателя за възлагане на функциите за длъжността „главен счетоводител” на външен изпълнител. Твърди се, че съкращаването на щата не е реално, тъй като трудовата функция не е престанала да съществува като съществено съдържание на отделна длъжност, а функциите се изпълняват от лице по договор за абонаментно счетоводно обслужване, което макар да не работи по трудов договор към работодателя, осъществява обема и вида на функциите за заеманата от ищцата до уволнението длъжност. Въззивният съд не се е произнесъл по отхвърления от първоинстанционния съд иск за заплащане на трудово възнаграждение по допълнително споразумение, а се е ограничил само с мотиви. Подчертава се, че според приетите доказателства ищцата е изработила посочените в исковата молба часове, като отчетните доклади и констативните протоколи към тях са надлежно приети и подписани от директора. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поддържа искане за допускането му по всички основания на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Въззивният съд възприема изводите на първата инстанция за неоснователност на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, като взема предвид протокол от проведено заседание на синдикалната организация в училището, становище на председателя й, утвърдената нова структура на работодателя, в която не съществува длъжността „главен счетоводител” и договор за абонаментно счетоводно обслужване, сключен между работодателя и едноличен търговец. Прието е, че предварително съгласие е искано и обективирано в писмото на председателя на синдикалната организация, като е посочено, че в протокола на организацията е заявено принципно съгласие за извършване на предложените съкращения на персонала на училището. Счетено е, че новото щатно разписание е утвърдено от компетентният орган, неспазването на срока на предвиденото в К. предизвестие не опорочава уволнението, а има за последствие други отношения, премахването на длъжността е реално и е налице към деня на уволнението – преустановена е трудовата функция, изпълнявана от ищцата. Изрично се сочи, че възлагането на съответните задължения на външен изпълнител е въпрос на целесъобразност на действията на работодателя, която не подлежи на съдебен контрол. Излагат се и съображения по претенцията по чл. 128 КТ, като се приема, че в тежест на работодателя не е възникнало задължението да заплати претендираните като отработени 138 часа, тъй като отчетните доклади за тях не са приети. Диспозитив в съдебния акт по този иск не е постановен.
К. съд приема, че нито един от поставените от касаторката въпроси не обосновава допускането на касационното обжалване.
Първите три въпроса са поставени в контекста на проблемите, разрешени от ТР № 4/2013 г., ОСГК, ВКС. Пита се налице ли е искане на предварително съгласие за уволнение по чл. 333, ал. 4 КТ, когато работодателят отправя до съответната синдикална организация писмено предложение за даване на писмено становище относно съкращението на дадено лице, без да е вписано, че работодателят иска предварително писмено съгласие за уволнението, и тъждествени ли са по смисъл и значение понятията ”становище” и „съгласие”; налице ли е даване на съгласие от съответния колективен синдикален орган в училище/предприятие, когато колективният синдикален орган се е произнесъл със становище относно приемане на промени в ново щатно разписание, без да даде предварително съгласие за уволнение по чл. 333, ал. 4 КТ за конкретна длъжност и конкретен служител; допустимо ли е еднолично даване на предварително съгласие за уволнение по чл. 333, ал. 4 КТ, изразено със становище от председателя на съответната синдикална организация в училище/предприятие, когато е в противоречие с взети решения от колективния синдикален орган, и колективният синдикален орган дава становище относно приемане на промени в ново щатно разписание, но същият не се е произнесъл за даване на предварително съгласие за уволнение по чл. 333, ал. 4 КТ за конкретна длъжност и конкретен служител. В соченото тълкувателно решение касационният съд приема, че съгласно чл. 333, ал. 4 КТ, когато това е предвидено в колективен трудов договор, работодателят може да уволни работник или служител поради съкращаване на щата или при намаляване на обема на работата след предварителното съгласие на съответния синдикален орган в предприятието. Въпросът, дали е предвидена в разпоредба на съответния К. закрилата по чл. 333, ал. 4 КТ или такава закрила не е предвидена, следва да бъде разрешен от съдебния състав при произнасянето по иска за защита срещу незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, ако работникът или служителят се е позовал на нейното нарушаване на посоченото основание. При решаването на този въпрос, обаче, съдът няма право да замества ясно и точно изразената воля на страните по К.. Освен това се сочи, че валидно е даденото предварително съгласие по чл. 333, ал. 4 КТ, което изразява волята на колективния синдикален орган в предприятието във връзка с уволнението на конкретен работник или служител. Решението за даване на съгласие по чл. 333, ал. 4 КТ се взема от колективния синдикален орган по предвиден с устава на синдикалната организация ред. Писменото уведомление на работодателя за взетото от колективния орган решение може да бъде направено еднолично от председателя на синдикалния орган с удостоверителен документ, изразяващ волята на колективния орган, съгласно легалния израз на закона в чл. 333, ал. 4 КТ „…след предварителното съгласие на съответния синдикален орган в предприятието”. Въз основа на тези съображения обвързващо е прието, че ако в клауза на колективния трудов договор е предвидено работодателят да съгласува уволнението или да вземе становището, мнението или да информира синдикалния орган, а не да вземе неговото предварително съгласие, не е налице предварителна закрила при уволнение по чл. 333, ал. 4 КТ, както и че ако документът, възпроизвеждащ предварителното съгласие на съответния синдикален орган е подписан еднолично от председателя на синдикалния орган, но удостоверява взето от колективния синдикален орган решение, е налице предварително съгласие за уволнението по чл. 333, ал. 4 КТ.
В процесния случай в чл. 10.3. на относимия Колективен трудов договор за системата на народната просвета, е уговорено, че прекратяването на трудовите правоотношения по чл. 328, ал. 1, т. 2 и 3 КТ с работници и служители, членове на синдикатите – страна по договора, става след предварително съгласие на съответната синдикална организация в учебното звено. До синдикалната организация е отправено предложение от директора на гимназията за даване на „писмено становище” за съкращението на касаторката. Според протокола от заседанието на синдикалната организация във връзка със съкращаване на категории персонал, професии и специалности с цел финансова обезпеченост на училището, е обсъдено и предложението счетоводството на училището да се води от счетоводна къща, изрично е посочено, че се разглежда предложение с изходящ № 834 (изходящият номер на предложението за съкращаване на касаторката) и е записано, че се дава съгласие за направените промени в новото щатно разписание, а в писмо до директора на училището (наречено „становище”), подписано само от председателя на синдикалната организация, се сочи даване на съгласие от синдикалното ръководство за съкращаване на ищцата.
При посочените обстоятелства е безспорно, че приложимият К. изисква даване на съгласие на синдикалната организация за съкращаване в щата. Без значение е как е формулирано искането от работодателя до синдикалната организация, след като в него ясно е отразено решението за съкращаване в щата, както е сторено в процесния случай. Не може да се приеме твърдението на касаторката, че не е дадено предварително съгласие по смисъла на чл. 333, ал. 4 КТ за конкретната длъжност и конкретния служител, тъй като от съпоставката на представените по делото документи става ясно, че е дадено съгласие именно за съкращаване длъжността, заемана от касаторката, макар името й да не е записано в протокола. Неоснователно е и твърдението, че предварителното съгласие за уволнение е дадено еднолично от председателя на синдикалната организация, тъй като съгласието за съкращаването на касаторката е взето от легитимния орган, а само е съобщено на работодателя чрез председателя на синдикалната организация. Ето защо поставените от касаторката правни въпроси не са разрешени в нарушение на обвързващата съдебна практика, която е преодоляла съществуващата до постановяването й противоречива такава, и не са налице основания за промяна или изоставяне на даденото тълкуване на съответните правни въпроси. Следва още да се посочи, че относимите факти по цитираното от касаторката решение № 536 по гр.д. № 89/2012 г., ІV г.о., ВКС, са различни – както в искането на директора на учебното заведение, така и в протокола на синдикалната организация, не е посочено съгласието за кой служител се отнася, а решение № 45 по гр.д. № 983/2012 г. на окръжния съд в гр. Добрич не може да бъде преценявано в контекста на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като липсва отразяване за влизането му в сила.
На следващо място се пита налице ли е реално съкращаване на щата, ако функциите на съкратената длъжност продължават да се изпълняват от друго лице, наето по граждански договор преди датата на прекратяване на трудовото правоотношение на съкратената длъжност, налице ли е прикриващ трудов договор, и задължени ли е съдът да обсъди всички доказателства и доводи на страните. По този въпрос касаторката твърди, че съдът е дал разрешение в нарушение на обвързваща съдебна практика, намерила израз в решение № 17 по гр.д. № 1168/2012 г., ІV г.о., в което ВКС е разрешил въпроса налице ли е реално съкращаване на щата, ако функциите на съкратената длъжност продължават да се изпълняват от друго лице, наето по договор, прикриващ трудов. К. съд е приел, че на преценка при съответното твърдение подлежи естеството на сключения договор с новонаетото лице – неговото естество се определя според това, какви са уговорените права и задължения. Посочено е, че когато и по този договор рискът се носи от възложителя на работата, а изпълнителят дължи спазване на трудова дисциплина и изпълнение на нарежданията на възложителя при уговорено твърдо възнаграждение, възникналото от договора правоотношение следва да се квалифицира като трудово, и в такава хипотеза не може да се приеме, че в предприятието на работодателя е извършено реално съкращаване на щата. Подобна хипотеза не се установява в процесния случай. В представените приложения към договора за абонаментно счетоводно обслужване, е уговорено твърдо месечно възнаграждение за счетоводни услуги и за обработка на осигуровки и заплати, но като цяло договорът не съдържа уговорки, които биха могли да го квалифицират като трудов. Затова следва да се приеме, че и по този въпрос даденото от въззивния съд разрешение не е в нарушение на обвързващата съдебна практика, поради което искането за допускане на касационно обжалване не е основателно.
Накрая е поставен въпросът следва ли въззивният съд да се произнесе с решение по отношение на предявено въззивно обжалване за отхвърлен от първоинстанционния съд иск за заплащане на трудово възнаграждение във връзка с допълнително споразумение, след като въззивният съд е изложил мотиви, но не е вписал решение. Действително в разглеждания случай въззивният съд, при предявен иск по чл. 128 КТ за сумата от 828 лева незаплатено трудово възнаграждение по допълнително споразумение № 2/28.02.2014 г., е изложил съображения за неоснователността на претенцията, но постановен диспозитив за потвърждаване на първоинстанционното решение в тази му част няма. Независимо от посоченото обстоятелство, предвид императива на чл. 280, ал. 2 ГПК, касационното обжалване по този иск не би могло да е предмет на касационно обжалване, поради което не се налага касационният съд да се произнася по поставения правен въпрос. Порокът на въззивния съдебен акт може да бъде отстранен от въззивния съд по негова инициатива или по молба на страните по спора.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 198 от 28 май 2015 г., постановено по гр.д. № 353 по описа на Софийския окръжен съд за 2015 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: