О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1235
София, 17.11.2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети ноември двехиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 1014/2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от [фирма] /с предишно наименование „З.-К.”-АД/ чрез процесуален представител адвокат Р. М. против въззивно решение на Софийски градски съд от 14.01.2011 г., постановено по гр. д. № 2980/2009 г., с което е оставено в сила решение на Софийски районен съд, 68 с-в № ІІ-VІІ-82/6.11.2008 г., постановено по гр. д. № 12115/2007 г., с което са уважени обективно съединените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и чл. 128, т. 2 КТ, предявени от П. С. Г. ЕГН [ЕГН] от [населено място] против [фирма].
С изложение по допустимостта на касационното обжалване се поддържа, че в нарушение на процесуалните разпоредби на закона са исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и чл. 128, т. 2 КТ са уважени, с което решението е в противоречие с практиката на ВКС-чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото-чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, по въпроса: дали е извършена законосъобразно дисциплинарната процедура по налагане на дисциплинарно наказание „уволнение”; дали дисциплинарното наказание се смята за наложено, при положение, че заповедта е изпратена с препоръчано писмо с обратна разписка, което е върнато от „Български пощи” с удостоверяване, че лицето се е преместило на друг адрес; правилно и законосъобразно ли е работникът самоволно, без да му е разрешен законосъобразно отпуск и без да отработва даденото от него на работодателя предизвестие за прекратяване на трудовия договор да не се явява на работа повече от 4 месеца, да не уведомява работодателя за своето местонахождение, след което да получи съдебна защита на това поведение и да бъде възстановен на работа. Относно основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касаторът се позовава на Р. № 281/13.04.2010 г. по гр. д. № 210/2009 г., ВКС, ІV г. о. и на Р. № 1009/1.04.2010 г. по гр. д. І 2673/2008 г., ВКС, І г. о., копия от които са приложени. В аспект на основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е формулиран и правен въпрос, за който касаторът счита, че е поставен с въззивното решение и че се нуждае от тълкуване, а именно: как следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 195, ал. 3 КТ, когато заповедта не може да бъде връчена лично на работника и дали дисциплинарното наказание се смята за наложено, когато заповедта е изпратена по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка, но писмото не е връчено на работника лично или на друго лице, поради обективна невъзможност.
За ответника по касация П. С. Г. не е изразено становище.
Касационната жалба е подадена от заинтересована страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение констатира следното:
Страните са били в трудово правоотношение за длъжността „директор по икономическите въпроси” в [фирма], сега [фирма] по трудов договор от 1.06.2006 г. Трудовото правоотношение е прекратено със заповед № РД-13-01/15.01.2007 г. на основание чл. 187, ал. 1, т. 1 КТ с дисциплинарно уволнение за неявяване на работа на служителя от 4.12.2006 г. до 19.12.2006 г. Спорно е обстоятелството на коя дата е прекратено трудовото правоотношение. Според ответника-работодател трудовото правоотношение е прекратено на 18.01.2007 г. – датата на пощенското клеймо и върнато от пощенски клон писмо, удостоверено от н-к пощенски клон, придружаващо заповедта за уволнение, срокът за обжалване на уволнението е изтекъл на 18.03.2007 г. и тъй като исковата молба е постъпила на 21.05.2007 г. исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ са погасени по давност. Според ищеца прекратяването на трудовото правоотношение е настъпило на датата на уведомяването му за уволнението, удостоверено с поставен лично от него върху заповедта подпис на 3.04.2007 г.
Въззивният съд е приел, че исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ не са погасени по давност на основание чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ с позоваване на разпоредбата на чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ. Съдът е посочил, че двумесечният срок за предявяване на исковете тече от датата на прекратяване на трудовото правоотношение, което в конкретния случай е от датата на получаване от служителя-ищец писменото изявление на работодателя за прекратяване на трудовия договор или от 3.04.2007 г., на която дата заповедта за уволнение му е била връчена лично. Съдът е признал уволнението за незаконно на формално основание – нарушение на императивните изисквания на чл. 193 КТ. Заповедите на работодателя от 7.12.2006 г. и от 19.12.2006 г., с които са поискани обяснения от служителя за неявяването му на работа са му били изпратени по пощата и не са му били надлежно връчени. Съдът не е възприел хипотезата на чл. 193, ал. 3 КТ. Счел е, че причините, поради които работодателят не е изпълнил задължението си по чл. 193, ал. 1 КТ, не могат да се вменят във вина на наказания служител.
Не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК в аспект на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК за посочване на правни въпроси във връзка с разясненията на Върховния касационен съд, дадени с ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК.
Непосочването на правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК само по себе си е основание за недопускане на касационно обжалване, в който смисъл са разясненията на Върховния касационен съд в посоченото тълкувателно решение, а приложените съдебни решения не са относими към конкретния случай.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд от 14.01.2011 г., постановено по гр. д. № 2980/2009 г. по касационна жалба от [фирма], вписано в Търговския регистър с ЕИК[ЕИК].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: