О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1235
София, 04.11. 2009 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр.дело № 1039/2009 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 1* от 19.05.2008 г. по гр.д. № 7177/ 2007 г. на варненски районен съд, оставено в сила с решение № 300 от 10.03.2009 г. по гр.д. № 1614/ 2008 г. на Варненски окръжен съд по предявен отрицателен установителен иск по чл.97, ал.1 ГПК е признато за установено, че ответниците Г не са собственици на недвижим имот- реална част от 584, 70 кв.м. от ПИ № 180 по кадастралния план на м.”Бялата чешма, Д. и М. рид” в землището на гр. В., кв. Виница.
Ответниците са подали касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като развиват съображения, че искът неправилно е уважен спрямо тях, тъй като те още преди завеждане на делото са се разпоредили с имота в полза на трети лица. Поставят като съществен процесуалноправен въпрос този за наличието в разглежданата хипотеза на правен интерес от предявения отрицателен установителен иск срещу лица, които не са собственици на претендирания имот. Като основание за допускане на касационно обжалване изтъкват довода, че произнасянето от ВКС по този въпрос би имало значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Ищците са лица, на които по реда на ЗСПЗЗ е признато право за възстановяване на бивша нива от 24, 600 дка в землището на гр. В., кв. Виница, но тъй като имотът попада в терен по §4 ПЗР ЗСПЗЗ, възстановяването ще се извърши въз основа на план на новообразуваните имоти по чл.28, ал.9 ППЗСПЗЗ. Тъй като в посочения район земите са раздавани за ползване по силата на различни актове по §4 ПЗР ЗСПЗЗ има възможност, ако ползвателите изкупят имотите, да се откаже възстановяването им на бившите собственици. Поради това обстоятелство, но и поради незавършена процедура по възстановяването, съдебната практика признава на бившите собственици правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск, като за наличието на правен интерес изводите се правят въз основа на обстоятелствата, изложени в исковата молба. Ищецът избира срещу кого да предяви иска, с оглед на преценката си кое лице претендира права върху имота. Ако тази преценка е погрешна и не насочи исковата си претенция спрямо надлежния ответник, постановеното решение не би го ползвало, но това не е във връзка с правния интерес, тъй като той се определя само от твърденията в исковата молба. При отрицателен установителен иск задължение на ответника е да докаже, че е собственик на имота. В случая е установено, че ответниците действително не са собственици, тъй като са се разпоредили с имота преди предявяване на исковата молба и това е обусловило уважаването на иска. Последиците от това, че не са предявили иска срещу ползвателите на имота /където е действителният им правен интерес/, са само за ищците.
С оглед на изложеното въпросът, така както е формулиран- дали ищците имат правен интерес от отрицателен установителен иск срещу лица, които не са собственици, не може да обоснове допустимост на касационното обжалване, тъй като в случая не правният интерес, а определянето на надлежния ответник е от съществено значение за делото. Освен това в изложението липсват и аргументи, с какво разглеждането на жалбата от касационната инстанция в посочената хипотеза би имало значение за точното прилагане на закона или за развитие на правото. Това основание за допустимост се свързва с непълнота или неяснота в закона, което поражда необходимост от тълкуване или промяна в досегашната съдебна практика, докато в докрината и съдебната практика са изяснени всички въпроси относно характера на установителния иск за правото на собственост /положителен или отрицателен/, процесуалните предпоставки за предявяването му и кога е налице правен интерес от тази форма на защита.
По изложените съображения следва да се приеме, че не е налице основание за допускане на жалбата до разглеждане и затова и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 300 от 10.03.2009 г. по гр.д. № 1614/ 2008 г. на Варненски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: