4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1236
С., 2.11. 2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 29 октомври две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 562/2012 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Апелативна прокуратура [населено място] и по касационна жалба на С. С. С. против въззивно решение № 7 от 19.01.2012 г. по гр. дело № 578/2011 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 1070 от 12.08.2011 г. по гр. дело № 2283/2010 г. на Варненски окръжен съд, с което Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на С. С. С. обезщетение за неимуществени вреди 7000 лв. за влошено здраве и 7000 лв. за накърняване доброто име и 12 142 лв. обезщетение за имуществени вреди от неполучени трудови възнаграждение за периода от отстраняването му от длъжността „кмет на Долни чифлик” за времето м. февруари 2006 г. – м. октомври 2007 г. включително, вследствие повдигнато обвинение, за което е оправдан, ведно със законна лихва върху сумите от предявяване на исковете 10.11.2010г. до окончателното им изплащане и отхвърлил исковете за разликата до предявения размер 30 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди за влошено здраве; 30 000 лв. за накърняване на доброто име и загуба на местните избори през 2007 г.; 15 000 лв. за разстройство на брака и за разликата до предявения размер на обезщетението за имуществени вреди 26 045,81 лв., ведно със законна лихва от предявяване на исковете 10.11.2010 г. до окончателното изплащане.
Апелативна прокуратура [населено място] обжалва решението в частта, с която са уважени исковете по чл. 2, ал. 1, т. 2 З..
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че обжалваното решение е постановено в противоречие с т. 19 на ТР № 1 по ТД № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС относно изискването въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на събрания доказателствен материал и да достигне до свое собствено решение с твърдение, че собствените мотиви на съда са пестеливи, а са възпроизведени мотивите на първоинстанционния съд. Поддържа се противоречие и с т. 11 на Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС относно приложението на чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Жалбоподателят се позовава на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване.
С. С. С. обжалва решение в частта, с която са отхвърлени исковете по чл. 2, ал. 1, т. 2 З..
В изложение за допускане на касационно обжалване поставя въпроси по приложението на чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, от който е изключено искането му за загуба на местните избори през 2007 г. и за разпадане на брака му и отхвърляне на иска му за имуществени вреди за сумата 5118,67 лв., обезщетение за временна нетрудоспособност по отменени болнични листа. Представя съдебна практика – две решение на ВКС по гр. дело № 4248/2007 г. и т. д. № 805/2005 г. по приложението на чл. 143, ал. 1 и чл. 154 ГПК и по чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.) – приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледани искове по чл. 2, ал. 1, т. 2 З. намира, че касационните жалби са допустими, подадени са в срок и са редовни.
Обжалваното решение не е постановено в противоречие с цитираната задължителна съдебна практика на ВКС, което изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване.
Според т. 19 на ТР № 1/04.01.2001 г. по т.д.№ 1/2000 г. на ОСГК на ВКС мотивите на въззивният съд трябва да отразяват решаваща, а не проверяваща правораздавателна дейност, като непрекия резултат от тази дейност е констатацията съдържаща се в мотивите му за пълно или частично съвпадение или несъвпадение на изводите му с тези на първата инстанция, което намира израз в диспозитива на решението. Мотивите на обжалваното решение отговарят на посочените изисквания. Решението съдържа изложение на фактическата обстановка, обсъждане на доказателствата, правни изводи. В. съд е извършил самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото и е направил свои фактически и правни изводи по съществото на спора. Наличието на пълно съвпадение на фактически и правни изводи с тези на първата инстанция не означава, че въззивният съд преповтаря мотивите на първия съд. С обжалваното решение съдът е обосновал собствените си изводи, направил констатацията за наличието на съвпадение с тези на първата инстанция и резултатът от тази дейност е отразен в диспозитива на решението.
При определяне на обезщетението за неимуществени вреди, въззивният съд е приложил принципа за справедливост съобразно изискванията на т. 11 от Постановление на Пленума на ВС № 4/23.12.1968 г., според която понятието справедливост е свързано с преценка на конкретни обективно настъпили обстоятелства и то не е абстрактно. Преценяват се обстоятелствата, при които са настъпили вредите, състоянието на здравето, неговото влошаване, продължителността на моралните страдания с оглед личността на лицето, неговото социално положение, името с което се ползва в обществото. Когато съдът е съобразил всички доказателства, относими към реално претърпените от увреденото лице болки и страдания и техния интензитет, размерът на обезщетението за неиуществени вреди е определен в съответствие с принципа за справедливост.
С обжалваното решение съдът е съобразил всички преки и непосредствени последици от увреждането. Присъденото обезщетение за неимуществени вреди покрива само тези болки и страдания, които са в причинна връзка с незаконното обвинение за извършено престъпление и пряко са произтекли от незаконните актове на правозащитните органи. В този смисъл решението е съобразено й със задължителната съдебна практика установена с Тълкувателно решение № 3/22.04.2004 г. по т.д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, което изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като основание за допускане на касационно обжалване по поставените в изложението на ищеца правни въпроси относно размера на обезщетението за неимуществени вреди.
В съгласие с практиката на ВКС, установена с решение по гр. дело № 1389/2009г., четвърто г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК е определено и обезщетението за имуществени вреди. Според посоченото съдебно решение, при незаконно повдигнато и поддържана обвинение, Прокуратурата носи имуществена отговорност за периода на отстраняването на служителя от работа, тъй като органът по назначаването не действа по своя преценка, а по силата на закона, следствие действията на ораните на досъдебното производство – чл. 100, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 З.. Дали ищецът е възстановил платеното му обезщетение за временна нетрудоспособност по представени болнични листа, е въпрос на доказване, който не стои за разглеждане в настоящето производство.
Предвид изложеното, по поставените правни въпроси, не се установява приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 7 от 19.01.2012 г. по гр. дело № 578/2011 г. на Варненски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ