O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1236
София, 20.12.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети ноември две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: Снежанка Николова
Велислав Павков
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 805 /2010 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 2079 / 16.04.2010 година заявена от И. Д. Е. и Н. В. Е., и двамата от гр.Б. чрез адв.М.Кънева- АК Б. срещу Решение Nо I-17/ 19.03.2010 год. по гр.възз.д. Nо 28/2010 год. на Б. окръжен съд .
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е недопустимо, алтернативно се поддържа и че е неправилно, като постановено в нарушение на съществени процесуални правила и нарушение на материалния закон , основания за отмяна по см. на чл. 281 т.2 и т. 3 ГПК.
С изложение по чл. 284 ал.3 ГПК , допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 и сл. ГПК се обосновава с довод, че обжалваното решение „ съдържа съдебно произнасяне по съществено материално правни и процесуално въпроси, които са разрешени в противоречие с практиката на ВКС и същевременно са от значение за точното прилагане на закона” без конкретно формулирани такива.От изложените съображения на адв.М.К. може да бъде направен извод , че тези „въпроси” касаят изводите/ или до липсата на изводи/ на въззивния съд по релевираната нищожност на цитираното решение на ПК-Б. от 1997 година и допустимостта на иска при оспорена активна материално правна легитимация на ищците по заявен отрицателен установителен иск.Приложени са съответно Определение Nо 314/15.04.2009 година на БРС и Определение от 09.04.2009 година на БРС, както Решение Nо 240/ 07.02.1970 година по гр.д. Nо 1582/1969 г. на ВС-I , Решение Nо 11/ 19.01.1979 година по гр.д. Nо 782/78 година на ВС-III отд. и Решение Nо 3/ 09.02.1995 година по гр.д. Nо 550/94 г. на ВС- I отд.
В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор срещу касационна жалба чрез адв.Зл.Б. – АК Б. , с което се оспорва наличието на основания за допустимост на касационното обжалване , като се възразява , че представената съдебна практика не сочи на противоречие, оспорва се и основателността на релевираните доводи по същество на основанията за отмяна.
Състав на ВКС, второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК и с оглед на преценка на данните, настоящият състав намира , че са спазени изискванията на чл. 280 ал.2 ГПК досежно размера на обжалваемия интерес и касационната жалба е процесуално допустима.
С посоченото решение, окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 196 и сл. ГПК / отм./ е оставил в сила решението на първата инстанция , с което е уважен , заявения срещу И. и Н. Е. отрицателен установителен иск по чл. 97 ал.1 ГПК / отм./ във вр. с § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ , и е прието за установено, че същите не са собственици на имот Nо 329 с площ от 1000 кв.м.по плана на м.”Б.” жк.”М. р.” гр.Б. , на отразеното по НА Nо 18/1994 година основания- наследство и давност.
Прието е , че спорният недвижим имот , касае част от терен , подлежащ на реституция по ЗСПЗЗ. Възможността да се придобие такъв терен на основания придобивна давност за времето от 1980 година до 1994 година е ограничена от разпоредбите на реституционните закони – чл.5 ал.2 З. /ДВ.бр. 107/97 година/, поради което ответниците не са доказали основанието на което претендират да притежават правото на собственост на имота.
След преценка на наведените доводи в изложението на жалбоподателите, настоящият състав на ВКС,намира че не е налице основание за допустимост на касационното обжалване чл. 280 ал.1 и сл. ГПК.
Преценката на ВКС за наличие на основания за допустимост на касационното обжалване може да бъде направена, както се прие с ТР 1/2009 година на ОСКТК на ВКС , само и доколкото е налице точно формулиран материално-правен или процесуално-правен въпрос, който се свързва с основните , обуславящи изхода на делото , мотиви на решаващия съд.
С изложението си по чл. 284 ал.3 ГПК, касаторите И. Е. и Н. Е. , не сочат нито конкретно формулиран въпрос , нито конкретно основание в рамката на установените такива по чл. 280 ал.1 т.1 , 2 и 3 ГПК. Наведените доводи , че въпросите , които са в противоречие с вече произнесена / и посочена / съдебна практика на съдилищата / т.2 на чл. 280 ал.1 ГПК / не може да се приеме , че са тези, които са обосновали крайния правен резултат.В рамката на заявения отрицателен установителен иск, ищцовата страна установява обуславящи правния и интерес от търсената защита обстоятелства.По делото , съдът е приел, че ищците са установили правния си интерес, а по същество- ответниците/ касатори/ не установяват правното основание , на което основават правото си на собственост- давностно владение , с правните изводи , че по отношение на конкретния вид земи , подлежащи на реституция по ЗСПЗЗ не може да тече давност до 1996 година. Липсата на поставен въпрос, и конкретно релевирано основание за допустимост на касационното обжалване не дават възможност на касационния съд да извърши сменената ми с разпоредбата на чл. 288 във вр. с чл. 280 ал.1 т.1 , 2 и/или 3 ГПК селекция.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 и сл. ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на касационната жалба вх. Nо 2079 / 16.04.2010 година заявена от И. Д. Е. и Н. В. Е., и двамата от гр.Б. чрез адв.М.К.- АК Б. срещу Решение Nо I-17/ 19.03.2010 год. по гр.възз.д. Nо 28/2010 год. на Б. окръжен съд .
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :