О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1236
гр.София, 06.11.2013г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети ноември две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател:НАДЕЖДА зЕКОВА
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 3741 описа за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 29.10.2010г. по гр.д.№4522/2010г. на ГС София, в частта му с която е отхвърлен иск с правно основание чл.415, ал.1 ГПК за сумата 2640,19 лева, представляваща цена на незаплатена топлинна енергия за времето от м.12.2003г. до м.11.2005г., както и за разликата над 4 782,84 лева до 9867,86 лева, представляваща цена на незаплатена топлинна енергия за времето от 04.12.2005г. до 14.11.2008г.
Жалбоподателят – [фирма] чрез процесуалния си представител поддържа, че с решението, в обжалваната му част съдът е дал отговор на правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС, разрешаван е противоречиво от съдилищата и е от значение за точното приложение на закона и развитие на правото.
Ответникът – З. А. М., чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното:
Касационната жалба следва да се остави без разглеждане по отношение въззивното решение в частта му, с която иска на [фирма] срещу З. А. М. по чл.415, ал.1 ГПК е отхвърлен за разликата над 7 423,13 лева до 9867,86 лева, представляваща цена на незаплатена топлинна енергия за времето от 04.12.2005г. до 14.11.2008г., както и за разликата над 1382,75 лева до 4 251,78 лева лихви за забава. Видно е от съдържанието на подадената въззивна жалба срещу първоинстанционното решение от 18.01.2010г. по гр.д.№16891/2009г на РС София, че З. А. го е обжалвала и е поискала отмяната му отмяна само в частта, с която предявения срещу нея иск е уважен, но не и в частта му, с която същият е отхвърлен за разликата над 7 423,13 лева до 9867,86 лева представляваща цена на незаплатена топлинна енергия както и за разликата над 1382,75 лева до 4 251,78 лева лихви за забава. При тези данни и с оглед приетото в определение от 12.06.2013г по ч.гр.д.№3740/20013г. по описа на ВКС следва да се приеме, че първоинстанционното решение е влязло в сила в отхвърлителната си част над 7 423,13 лева до 9867,86 лева представляваща цена на незаплатена топлинна енергия както и за разликата над 1382,75 лева до 4 251,78 лева лихви за забава, поради което не съставлява и предмет на касационно обжалване.
По отношение жалбата срещу въззивното решение, в частта му, с която е отхвърлен иск с правно основание чл.415, ал.1 ГПК за сумата 2640,19 лева, представляваща цена на незаплатена топлинна енергия за времето от м.12.2003г. до м.11.2005г., както и за разликата над 4 782,84 лева до 7 423,13 лева, представляваща цена на незаплатена топлинна енергия за времето от 04.12.2005г. до 14.11.2008г както и за лихвата за забава за същия период в размер на 1382,75 лева, настоящия състав намира следното:
С обжалваното решение иска на [фирма] срещу З. А. М. по чл.415, ал.1 ГПК е отхвърлен за сумата 2640,194 782,84 лева, представляваща цена на незаплатена топлинна енергия за времето от м.12.2003г. до м.11.2005г, като е прието, че същият е погасен по давност. Прието е по делото, че между страните е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди и ответницата по жалба не е заплатила ползуваната от нея топлинна енергия, но претенцията на жалбоподателя е погасена по давност за времето до м.11.2005г. Прието е също така, че за сумата 4 782,84лева, представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за времето от 04.12.2005г. до 14.11.2008г, както и за лихвата за забава за същия период в размер на 1382,75 лева искът е основателен и го е уважил.
В приложение към касационната жалба жалбоподателят, за да обоснове допустимостта на касационното обжалване на постановеното от въззивния съд решение, е изложил съображения, че със същото е разрешен материалноправен въпрос от значение за спора, а именно за точното тълкуване на понятието периодични платежи по смисъла на чл.111, б.”в”ЗЗД, по който съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, който е разрешаван противоречиво от съдилищата и който е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
С оглед данните по делото Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 -3 ГПК. С Тълкувателно решение № 3/11.04.2012 г. по т. д. № 3/2011 г. на ОСГ ТК на ВКС е прието, че понятието „периодични плащания” по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. На въпроса – периодични ли са плащанията към [фирма] , приложими ли са правилата на чл.111, б. „в” ЗЗД, следва да се отговори утвърдително, и за тях се прилага тригодишна давност, както правилно е приел и въззивния съд в обжалваното решение.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 29.10.2010г. по гр.д.№4522/2010г. на ГС София, в частта му с която е отхвърлен иск с правно основание чл.415, ал.1 ГПК за сумата 2640,19 лева, представляваща цена на незаплатена топлинна енергия за времето от м.12.2003г. до м.11.2005г., както и за разликата над 4 782,84 лева до 7 423,13 лева, представляваща цена на незаплатена топлинна енергия за времето от 04.12.2005г. до 14.11.2008г. и за лихвата за забава за същия период в размер на 1382,75 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба [фирма] срещу същото решение в частта му, с която иска на [фирма] срещу З. А. М. по чл.415, ал.1 ГПК е отхвърлен за разликата над 7 423,13 лева до 9867,86 лева, представляваща цена на незаплатена топлинна енергия за времето от 04.12.2005г. до 14.11.2008г., както и за разликата над 1382,75 лева до 4 251,78 лева лихви за забава.
Определението, ч частта му, с която касационната жалба е оставена без разглеждане може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в седмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: