1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1237
С., 10.12. 2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на шести декември, през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 4625 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от С. С. С. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Г. С. от АК-С., против въззивно решение № 497 от 24.01.2013 г., постановено по в.гр.д. № 286/2012 г. на Софийски градски съд, ГО, ІV-Б състав, в частта му, с която като е потвърдено решение № І-33-91 от 14.07.2011 г. на Софийски районен съд, 33 с-в, постановено по гр.д. № 21125/2006 г., е уважен предявеният от Я. С. В. от [населено място] срещу С. С. С., иск с правно основание чл. 240 ЗЗД, за сумата от 6 000 лв., частична претенция, представляваща левова равностойност на част от дадена и невърната по договор за заем между страните от 29.12.2001 г. парична сума, ведно със законните последици – лихви и разноски.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът поддържа, че в постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно е уважен предявеният иск с правно основание чл. 240 ЗЗД, съдът се е произнесъл по правен въпрос, разрешаването на който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основание за допускане до касационен контрол по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Такъв правен въпрос не е изведен, а се твърди, че въззивният съд е допуснал процесуално нарушение като е приел и обсъдил документ/без да го е индивидуализирал/, представен в заверено копие, а не в оригинал.
Ответникът по касационната жалба Я. С. В. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Ц. В. от АК-С., в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и изразява становище за нейната недопустимост на основание чл. 280, ал. 2 ГПК, неоснователност, както и за липсата на основанията по чл.280, ал. 1 ГПК за допускане до касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – оценяем иск по чл. 240 ЗЗД, с цена над 5000 лв., поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че по делото е установено наличието на заемно правоотношение между страните, обективирано в писмен договор от 29.12.2001 г., подписан от тях, по силата на който ищецът в качеството му на заемодател е дал на ответника в качеството му на заемополучател заем в размер на 7 000 щ.д., която сума заемополучателят се задължил да върне на 29.08.2002 г. като при неизпълнение на уговорения срок за плащане, ответникът се задължил да заплати главницата с 5% месечна лихва. От установените факти по делото, съдът е приел, че ответникът е върнал на ищеца част от дадения заем, като е останал неиздължен със сумата от 4 025,55 щ.д., чиято левова равностойност възлиза на сумата от 6 279,86 лв., но тъй като искът е предявен в размер на 6 000 лв. главница, го е уважил за този размер.
Разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване изисква да се посочи правен въпрос от материално и/или процесуално естество от значение за изхода на конкретното дело, който е обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение, и който с обжалваното решение е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата, или който има значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемане на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. Основанията за допускане на касационното обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК. В разглеждания случай в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят не е формулирал правен въпрос от материално и/или процесуално естество от значение за изхода на делото по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и ТР № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1, а касационният съд не може от данните по делото да изведе правния въпрос от значение на изхода на спора, без да упражни служебното начало във вреда на другата страна. Така както е поставен правния въпрос сочи на твърдение за процесуално нарушение и необоснованост на въззивното решение, които не са самостоятелни основания за допускане на касационното обжалване в предварителното производство по селекция на жалбите по реда на чл. 288 ГПК, а основание за касиране, поради неправилност на решението по чл. 281, т. 3 ГПК, което подлежи на проверка едва след като въззивното решение бъде допуснато до касационен контрол, какъвто не е настоящият случай. В тази връзка твърдения, които се отнасят до неправилност на въззивното решение, изразяващи се в неговата необоснованост, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, са основание за касирането му по чл. 281, т. 3 ГПК, но не могат да аргументират приложно поле на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Ето защо, заявеното основание за допускане до касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК в случая не е налице, тъй като доколкото точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но неправилна съдебна практика, а развитието на правото е предпоставено от обективната нужда чрез корективно тълкуване да бъде отстранена непълнота или неяснота на конкретна правна норма, или да бъде изоставено едно вече дадено тълкуване на закона, за да бъде възприето друго, то в конкретния случай такива доводи не са изложени от касатора, тъй като допускането на касационно обжалване се обосновава с визираните в чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК основания за неправилност на обжалваното решение. Тези основания касаят правилността на обжалваното решение при разглеждане на касационната жалба по същество, когато бъде допуснато касационното обжалване, но не са основания за допускане на касационно обжалване.
При този изход на делото, на ответника по жалбата не следва да се присъждат разноски по делото за настоящото касационно производство, тъй като такива не са поискани.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 497 от 24.01.2013 г., постановено по в.гр.д. № 286/2012 г. на Софийски градски съд, ГО, ІV-Б състав в обжалваната му част, по касационна жалба с вх. № 29755 от 13.03.2013 г. на С. С. С. от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: