О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1237
гр. София, 20.12.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети декември две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: Снежанка Николова
Велислав Павков
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 768 по описа на Върховния касационен съд за 2010 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
К. Ж. Ж. и С. Ж. Ж., чрез адвокат Ел. С., обжалват в срок въззивното решение от 26.02.2010 год. по гр. д. № 1363/2009 год. на Варненския окръжен съд, с което, след отмяна на първоинстанционното решение е постановено друго, с което е отхвърлен предявения от тях против Х. Ф. Г. иск за признаване за установено между тях, че последният не е собственик на реална част с площ 458 кв. м. от ПИ № * по ПНИ на СО „М.” гр. В., която част е повдигната в жълт цвят на скицата на л. 160 от първоинстанционното производство.
Касаторите поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Искат неговата отмяна и вместо това искът им бъде уважен, с присъждане на направените от касаторите разноски.
В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 /неточно посочена като т. 1/ и т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, по материалноправния въпрос относно възможността приобретателите по договор за продажба на имот, представляващ земеделска земя, да придобият право на собственост на основание кратката придобивна давност, при условие, че за праводателя не са били налице предпоставките на параграф 4а ПЗР на ЗСПЗЗ и приложима ли е в тази хипотеза разпоредбата на чл. 10, ал. 13, изр. последно ЗСПЗЗ, според която лицата, на които са предоставени от държавни или общински органи земеделски земи, не могат да се позовават на давност. Като съдебна практика, която противоречи на произнасянето по тези въпроси сочат решения на ВКС по гр. д. № 948/2008 год. гр. д. № 6225/2007 год. гр. д. № 1129/99 год.и определение по гр. д. № 396/2009 год. по чл. 288 ГПК.
Ответникът Х. Г., чрез адв. Е. Е., оспорва касационната жалба, както и наличието на основания за допускането й до разглеждане.
Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ г. о., при проверката за наличие на основанията за допускане на касационното обжалване на решението, намира следното:
За да отхвърли предявеният отрицателен установителен иск за собственост върху спорния имот, представляващ част от ПИ 673 по плана на ноовобразуваните имоти на СО „М.”, попадащ в границите на възстановения на ищците, сега касатори с решението № 773 от 15.02.2001 год. по ЗСПЗЗ такъв с площ 4.2 дка, представляващ имот № * по кадастралния план от 1997 год. и намиращ се в терен по параграф 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, въззивният съд е приел за доказано евентуалното възражение на ответника за придобиване на спорния имот по давностно владение от момента на придобиването му с нотариален акт № * – 11.08.98 год. до предявяване на иска против него, при условията на чл. 79, ал. 2 ЗС.
Съдът е кредитирал събраните гласни доказателства относно осъществяваната върху имота фактическа власт и приел, че такава е осъществява от ответника лично или чрез трето лице в необходимия срок, без да знае, че праводателката му не е собственик, поради което и същият е придобил собствеността по давност в петгодишен срок преди предявяването на иска.
Следователно, релевантният за изхода на спора по предявения от касаторите иск въпрос е този за възможността правоприемника на лицето, на което е било предоставено право на ползуване по ПМС, но по отношение на което не са били налице предпоставките на параграф 4а ПЗР на ЗСПЗЗ за изкупуване, да се позове на кратката придобивна давност, при положение, че разпоредбата на чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ изключва тази възможност по отношение на първите. По този въпрос не е налице съдебна практика, което е прието и в представеното определение на друг състав на ВКС в производство по чл. 288 ГПК, а и в представените влезли в сила съдебни решения по други дела същият не е бил предмет на разглеждане. Този въпрос е релевантен за спора, тъй като искът против ответника е отхвърлен поради признатото от въззивния съд за основателно негово възражение, че е придобил имота на основание кратката придобивна давност от момента на покупката му от лице, изкупило имота по пар. 4а ПЗР на ЗСПЗЗ, без да са били налице предпоставките за това. Затова и произнасянето по него ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото и следва да се допусне касационното обжалване на решението на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Касаторите не обосновават наличие на другото поддържано основание – по т. 2, с оглед липсата на поддържано противоречие с представената съдебна практика.
С оглед изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 243 от 26.02.2010 год. по гр. д. № 1363/2009 год. на Варненския окръжен съд, по подадената от К. Ж. Ж. и С. Ж. Ж., чрез адв. Ел. С., касационна жалба против него.
Указва на касаторите в едноседмичен срок от съобщението да внесат държавна такса по сметка на ВКС в размер на 29.50 лв. и представят квитанция за това, след което делото се докладва на Председателя на ІІ г. о. за насрочването му в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: