О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1237
София 26.11.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надежда Зекова
ЧЛЕНОВЕ: Веска Райчева
Светла Бояджиева
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 790 по описа за 2010 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Б. Х. В. чрез пълномощник адв.К. М. против решение № 158 от 23.02.10г.по гр.дело № 28/10г.на Софийския апелативен съд,с което е оставено в сила решение от 28.06.07г.по гр.дело № 1363/05г.на Софийски градски съд,І-3 състав.
В приложеното изложение се сочат като основания за допустимост на касационното обжалване визираните в чл.280 ал.1 т.1 ,т.2 и т.3 ГПК.Приложени са ППВС № 4 от 22.09.76г.по гр.дело № 3/76г.;тълкувателно решение № 2/91г.на ОСГК на ВКС ;решения на състави на ВКС и тълкувателни решения,решения на състави и определения на В..
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че Р.В.- дъщеря и наследодател на касатора е била уволнена със заповед № К 2597/21.10.02г.на Министъра на вътрешните работи,връчена й на 5.02.03г.По нейна жалба било образувано адм.дело № 6141/03г.на В.,което било прекратено поради просрочие на жалбата.В съдебното заседание на 17.11.03г.пред В. по посоченото дело била представена заповед № К-737/26.03.03г.на министъра на вътрешните работи,с която е отменена уволнителната заповед.Ищцата била подала молби от 12.11.03г. и от 21.07.04г.,с които е поискала да бъде уведомена къде и кога да се яви на работа.При тези фактически данни по делото съдът е приел,че административният орган е упражнил правото си на отзив извън преклузивния срок по чл.26 ЗАП/отм./,поради което заповедта за отмяна на уволнението е нищожна и не е породила правни последици.Направен е извод,че служебното правоотношение не е прекратено,поради което предявената претенция за заплащане на обезщетение за недопускане на работа не може да бъде уважена.
Поставените от касатора материалноправни въпроси са приложим ли е чл.122 ал.3 ЗДСл в конкретния казус и нищожен ли е административния акт,отменил акта за прекратяване на служебното правоотношение,а процесуалният въпрос е относно задължителността на указанията на ВКС ,дадени на основание чл.294 ал.1 ГПК.Поддържа се,че посочените въпроси са разрешени в противоречие с практиката на ВКС,решавани противоречиво от съдилищата и от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото.
Основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице,когато в обжалваното въззивно решение правен въпрос от значение за изхода по делото е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС;с тълкувателни решения на ОСГК на ВС,постановени при условията на чл.86 ал.2 ЗСВ/отм./;с тълкувателни решения на ОСГТК,на ОСГК,на ОСТК на ВКС или решение,постановено по реда на чл.290 ГПК.Въпросът за нищожността на заповедта на министъра на вътрешните работи,с която е отменена уволнителната заповед, не е решен в противоречие с ТР № 2/91г.по гр.дело № 2/91г.на ОСГК на ВС,тъй като дадените с него разяснения не са по поставения от касатора въпрос,а се отнасят за други хипотези във връзка с прякото сезиране на съда с искане за прогласяване на нищожността на административния акт.В обжалваното решение въззивният съд е приел по пътя на косвения съдебен контрол,че правото на отзив на административния орган е упражнено извън преклузивния срок по чл.26 ЗАП/отм./, което води до нищожност на отменителната заповед поради липса на компетентност на органа да отмени собствения си акт.ППВС № 4/76г.е неотносимо към поставения въпрос.
Не е налице и основанието за допускане по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК – разрешен от въззивния съд правен въпрос,решаван противоречиво от съдилищата.Противоречива съдебна практика е налице,когато един и същ въпрос е разрешен по различен начин в обжалваното въззивно решение и друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд,въззивен съд или решение на ВКС,постановено по реда на отм.ГПК.Съгласно разяснението в т.3 от ТР № 1/09г.по тълк.дело № 1/09г.на ОСГТК на ВКС понятието „практика на съдилищата” не включва практиката на административните съдилища,поради което приложените решения на В. са неотносими. Приложените решения на състави на ВКС са по приложението на КТ и също не се отнасят към конкретния случай.
Не са налице и основанията по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК за допускане на касационното обжалване.Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен в обжалваното въззивно решение,е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика,или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.Настоящата хипотеза не е такава.Липсват конкретни аргументи как приетото от въззивния съд разрешение на поставените въпроси влиза в конфликт с точното прилагане на закона и е от значение за развитието на правото.
Оплакванията за неправилно приложение на материалния закон – чл.122 ал.2 от ЗС и за съществено нарушение на съдопроизводствените правила – неспазване указанията на ВКС в отменителното му решение биха могли да се квалифицират като касационни основания по чл.281 т.3 ГПК при вече допусната касация,но не са основание за допустимост на касационното обжалване.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 158 от 23.02.10г.,постановено по гр.дело № 28/10г.на Софийския апелативен съд по жалба на Б. Х. Б..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.