О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1237
София, 04.11.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 03 ноември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 608 /2009 година на трето гр.о., разгледано от първо гражданско отделение.
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба № 2956/17.04.2008г., подадена от “Н” ЕО. против въззивно решение № 312/11.03.2008г. по гр.д. № 1334/2006г. на Софийски апелативен съд, с което е осъдено да заплати солидарно с фирма “Н” О. и “Н”О. на Д. Т. Д. обезщетение на неимуществени вреди м размер на 15 000 лв. и законната лихва върху тази сума, считано от 21.12.2001г. и разноски в размер на 83,23 лв.
За да постанови това решение, въззивният съд е приел, че дружеството касатор следва да отговаря за причиненото на ищеца Д. Т. Д. увреждане на 22.12.1996г. – падане в не ограден и не обезопасен строителен изкоп с дълбочина 5-6 метра в резултат на което е получил трайно увреждане на здравето – счупване на шийката на дясното бедро, счупване на първи ломбален прешлен и счупване на дясната част на таза, които наложили три операции и довели до трайна и необратима невъзможност за движение. Съдът е приел, че солидарната отговорност на “Н” ЕО. заедно с фирма “Н” О. и “Н”О. произтича от преобразуването на първото ЕО. чрез отделяне от него на другите две дружества и на основание чл. 263, ал.1 от ТЗ. Тяхната гаранционно обезпечителна отговорност е ангажирана поради това, че “Н” ЕО. е посочено в разрешението за ползване № 212/29.04.1999г. като главен изпълнител. Този официален документ е издаден въз основа на протокол образец 16 от 26.05.1999г., в който като инвеститор е посочена фирма “Б” ЕО. , а като главен изпълнител – касатора.
В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението, защото не са обсъдени договори, които представя, съобразно които за изкопните работи е имало подизпълнители – ГУСВ, чийто правоприемник е Д. “С” и “М”, по отношение на които касатора е бил възложител на работата, а тези подизпълнители са имали прякото задължение да оградят обекта. Счита, че по отношение на него, като инвеститор по отношение на преките подизпълнители, искът е следвало да бъде отхвърлен поради това, че има само контролни функции. В тази връзка развива тезата, че възивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВС и на съдилищата по този въпрос, като се позовава на ПП № 1*3г., Р № 23 от 15.03.2005г. на Бургаски АС, Решение от 09.08.2004г. по гр.д. № 3201/2003г. на СГС, Р № 124/1988г. на ОСГК.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК формулира въпроса следва ли главния изпълнител, който е сключил договори с подизпълнители, по отношение на които се явява инвеститор да отговаря за непозволено увреждане поради неизпълнение на преки договорни задължения на преките изпълнители. Позовава се на основанието за допускане до касация по чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК, като счита, че този въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВС и на съдилищата, представена от цитираните и представени решения.
Ответникът по касация Д. Т. Д. оспорва жалбата и счита, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, което е съобразено със съдебната практика и доказателствата по делото.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима. Не е налице и отрицателната предпоставка за допустимост, предвидена в чл. 280, ал.2 от ГПК до колкото обжалваемият интерес е над 1000 лв.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Повдигнатият с касационната жалба основен правен въпрос за отговорността на главния изпълнител за вреди, причинени от преките подизпълнители, с които е сключил договори е конкретен и е свързан с предмета на делото. Този въпрос обаче е разрешен в съответствие с цитираната практика. С ПП-17-63, т.3 е възприет принципа, че отговорност носи предприятието, което е договорно обвързано и има задължението да организира и контролира изпълнението на работата. Главният изпълнител на обекта има задължение да извърши строителството лично, или чрез наети от него подизпълнители, но пред инвеститора отговаря той и има задължението да контролира изпълнението на строежа независимо дали той се изпълнява от негови работници, или от съконтрахенти. В решение № 23/15.03.2006г. на БАС също е прието, че възложителя на работата отговаря за причинените вреди. Неговата отговорност е гаранционно-обезпечителна. Решението от 09.08.2004г.на СГС разглежда предпоставките на отговорността за непозволено увреждане и тежестта на доказване. Ищецът е ангажирал официални документи, установяващи качеството на главен изпълнител на обекта на касатора и те не са оборени от обстоятелството, че тази фирма е била и един от съсобствениците на дворното место и че е сключила договори с подизпълнители. Решение № 124/1988г. на ОСГК изрично посочва, че отговорност носят солидарно както предприятието възложител, така и предприятието изпълнител.
От изложеното следва, че въззивното решение е съобразено със задължителната практика на ВКС и с практиката на съдилищата, поради което не е налице основанието по чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК за допускане до касация.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 312/11.03.2008г. по гр.д. № 1334/2006г. на Софийски апелативен съд по касационна жалба № 2956/17.04.2008г., подадена от “Н” ЕООД.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: