ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1238
София, 10.11.2014г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр.дело № 3472 по описа за 2014г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат С.Д. като процесуален представител на [фирма] срещу въззивното решение на Плевенския окръжен съд /ПОС/ от 17.І.2014г. по в.гр.д.№ 1167/2013г.
Ответникът по касационната жалба П. Н. Д. от [населено място] не е подал отговор по реда на чл.287 ал.1 ГПК.
Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването, и срещу валиден и допустим съдебен акт.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С решението си от 17.І.2014г. ПОС е потвърдил решението на Плевенския РС от 24.ІХ.2013г. по гр.д № 2436/2013г., с което е отменена заповед № 12/03.ІV.2013г. на прокуриста на дружеството – касатор, с която на П. Н.Д. е наложено дисциплинарно наказание „забележка”.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание на ищеца на основание чл.190 ал.1 т.4 КТ за това, че „на 01.ІІІ.2013г. започнал ремонт на асансьор 4л. в бл.”Б.”, 16-етажен, без същият да е организиран от РСБ П., която е изпълнител по договора за абонаментно сервизно обслужване на асансьорите в блока, и като пряк резултат от този начин на процедиране живущите в блока останали без асансьори в продължение на повече от седмица, като през този период негативите от действията на Д. се отнасяли за сметка на РСБ П., респективно на дружеството”, е незаконосъобразно. Не са налице предпоставките по чл.190 т.4 КТ – не е установено ищецът да е злоупотребил с доверието на работодателя; „злоупотреба с доверието означава използване на оказаното от работодателя доверие за неправомерно извличане на определена облага за работника или за другиго и то е съставомерно само ако е извършено умишлено; неправомерното извличане на изгода от работника за него или за другиго, извършено по небрежност, съставлява дисциплинарно нарушение, но не може да се квалифицира като злоупотреба с доверието на работодателя; демонтирането на дефектиралите елементи на асансьорната уредба на блок „Б.” и последващият ремонт са били изцяло за сметка на живущите в блока, като ищецът не е получил нито парично възнаграждение, нито финансова облага; поради това нито описаните в мотивите на заповедта обстоятелства, нито тези, установени в хода на производството, разкриват действия на ищеца в злоупотреба с доверието на работодателя; анализът на доказателствата /писмени и гласни/ води до извод за липса на каквито и да било нарушения на основните трудови задължения на ищеца.
В изложението на [фирма] по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи произнасяне от въззивния съд в хипотезата по чл.280 ал.1 т.3 ГПК по въпросите: 1. налице ли е облага за трето лице – абонат в случаите, в които служител на търговско дружество извършва безплатен ремонт за абоната; 2. съставлява ли неправомерно извършен ремонт от служител злоупотреба с доверието на работодателя.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
Поставените от касатора материалноправни въпроси са неотносими към изхода на спора по делото, тъй като по тях въззивният съд не се е произнасял и те не са обусловили изхода на делото.
Атакуваното решение не е основано на преценка и извод налице ли е или не в случая облага за трето лице – абонат при извършване от ищеца на безплатен ремонт на асансьорната му уредба. Това е в съответствие с разпоредбата на чл.269 ГПК, тъй като във въззивната си жалба ответникът не е навел оплакване в тази връзка, поради което съдът не е следвало да се произнася по него. Следва да се отбележи, че и в оспорената по настоящото дело заповед за дисциплинарно наказание дисциплинарното нарушение не е обосновано с извършването на безплатен ремонт от ищеца, респективно с получаването на облага от него или от третото лице – абонат.
И вторият релевиран в изложението на касатора въпрос е неотносим към изхода на спора с оглед решаващият извод на въззивния съд, че не са установени каквито и да било нарушения на основните трудови задължения на ищеца, т.е. и неправомерно извършен от него ремонт, при което няма произнасяне дали такъв ремонт съставлява злоупотреба с доверието на работодателя.
Ето защо поставените въпроси не отговарят на основната предпоставка по чл.280 ал.1 ГПК и тъй като не са релевирани такива, по които се е произнесъл въззивният съд, обусловили изхода на спора, касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допускано.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Плевенския окръжен съд, ГО, ІV гр.възз.състав, № 30 от 17.І.2014г. по гр.д № 1167/2013г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: