1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1238
С., 10.12. 2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести декември, през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 4774 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от С. И. К. от [населено място], чрез пълномощника си адв. М. М. от АК-С., против въззивно решение № 1951 от 30.11.2012 г./погрешно посочена 2008 г./ по в.гр.д. № 3590/2012 г. на Софийски апелативен съд, ГК, 10 с-в, с което като е потвърдено решение № 2945 от 29.04.2012 г., постановено по гр.д. № 3390/2009 г. на Софийски градски съд ГО, І-9 с-в, е уважен предявеният от Х. П. П. от [населено място] срещу С. И. К., иск с правно основание чл. 93, ал. 2, изр. 2 ЗЗД за сумата от 16 000 евро, с левова равностойност от 31 293,28 лв., представляваща двоен размер на даден задатък по сключен с ответницата К. предварителен договор от 13.11.2008 г. за покупко-продажба на недвижим имот, със законните последици – лихви и разноски.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторката поддържа, че в постановеното решение на въззивния съд, с което е уважен предявеният иск по чл. 93, ал. 2, изр. 2 ЗЗД за присъждане на задатък в двоен размер, съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос от значение за изхода на делото, разрешаването на който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. И. материалноправен въпрос е – трябва ли ищецът да е развалил извънсъдебно двустранния договор, сключен между страните, за да бъде уважен искът по чл. 93, ал. 2, изр. 2 ЗЗД за връщане на дадения задатък или може изявлението за разваляне на договора да се съдържа имплицитно в исковата молба, с която се иска връщане на дадения задатък по договора в двоен размер.
Ответникът по касационната жалба Х. П. П. от [населено място], не представя писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК и не изразява становище по жалбата, както и по основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – уважен оценяем иск по чл. 93 ЗЗД, с цена над 5000 лв., поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, с което е уважен предявеният иск с правно основание чл. 93, ал. 2, изр. 2 ЗЗД, въззивният съд е приел, че страните са били обвързани от валиден предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот като към момента на подписването му 13.11.2008 г. процесният апартамент е бил изграден фактически, но не са били одобрени по реда на чл. 144 и чл. 145 ЗУТ документите необходими за обособяването му в самостоятелен обект съгласно нормативните изисквания. При сключване на договора ищецът-приемател е изпълнил задължението си да плати уговорения задатък, но ответницата-обещател не е изпълнила своето задължение в рамките на предвидения срок да му прехвърли правото на собственост върху обекта. От данните по делото съдът е приел, че след като обещателката не е обезпечила реалното обособяване на обекта съгласно нормативните изисквания преди да сключи с ищеца предварителния договор за продажбата му, тя на свой риск се е задължила да го прехвърли в уговорения срок, като не е установено забавата на административната процедура, приключила седем месеца след изтичане на срока за сключване на окончателен договор, да е по причина която е извън ответницата и внесените от нея документи за одобрение, което обстоятелство съгласно чл. 154 ГПК е в нейна доказателствена тежест. Съдът е приел също така, че в случая е налице и втората предпоставка на чл. 93, ал. 2, изр. 2 ЗЗД – отказ от договора от страна на купувача, което обстоятелство в случая се установява с предявяване на иска за връщане на задатъка в двоен размер, което включва в себе си и искане за разваляне на договора. В случая се касае до опростен начин за разваляне, към който не се прилагат предвидените в чл. 87 ЗЗД правила, в т.ч. и за предоставяне на подходящ за изпълнение срок като ефектът на изявлението за разваляне на договора настъпва с достигането му до адресата – ответницата е получила препис от исковата молба на 25.06.2009 г., от който момент следва да се счита, че предварителният договор е бил едностранно развален и за ищеца е възникнало правото да иска връщане на дадения задатък по него в двоен размер.
Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, значим за изхода на спора, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Предвид разясненията, дадени с т. 4 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, това основание за допускане на касационен контрол е налице, когато разглеждането му допринася за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед настъпило изменение в законодателството или обществените условия. В случая разрешаването на поставения от касаторката материалноправен въпрос – трябва ли ищецът да е развалил извънсъдебно двустранния договор, сключен между страните, за да бъде уважен искът по чл. 93, ал. 2, изр. 2 ЗЗД за връщане на дадения задатък или може изявлението за разваляне на договора да се съдържа имплицитно в исковата молба, с която се иска връщане на дадения задатък в двоен размер, не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като по него е постановена задължителна съдебна практика – решение № 706 от 30.12.2010 г. по гр.д. № 1769/2009 г. по описа на ВКС, ІІІ г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК. Там е даден отговор на въпроса, че отговорността на длъжника за неизпълнение съгласно чл. 87, ал. 1 ЗЗД действително се поражда след изпращане на покана за изпълнение с предупреждение, че след изтичане на подходящ срок, договорът ще се счита развален. Исковата молба има значението на покана в случаите, при които към момента на постановяване на решението правоотношенията между страните сочат на неизпълнение от страна на длъжника по сключения договор и щом реално няма изпълнение, самото предявяване на иска поставя длъжника в забава и то от момента на връчване на препис от исковата молба. Т.е. исковата молба, с която се претендират последици от разваляне на договор, съдържа имплицитно предупреждение и волеизявление за развалянето му. Приетото във въззивното решение по този правен въпрос е в съответствие с тази задължителна съдебна практика, която не се нуждае от промяна, поради което в случая не е налице основанието за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Въз основа на изложеното следва, че не е налице предпоставката на чл.280, ал.1, т. 3 от ГПК, тъй като наличието на задължителна съдебна практика по поставения правен въпрос изключва приложението на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане до касационен контрол на атакуваното въззивно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1951 от 30.11.2012 г./погрешно посочена 2008 г./ по в.гр.д. № 3590/2012 г. на Софийски апелативен съд, ГК, 10 с-в, по касационната жалба с вх. № 1989 от 21.02.2013 г. на С. И. К. от [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: