2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1239
София, 10.11.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и четиринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 4054 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от членовете на управителния съвет К. С. и Р. К., чрез юрисконсулт Л. М., против въззивното решение № 149 от 17 април 2014 г., постановено по гр.д. № 64 по описа на окръжния съд в гр. Кюстендил за 2014 г., с което е отменено решение № 646 от 11 ноември 2013 г., постановено по гр.д. № 487 по описа на районния съд в гр. Дупница за 2013 г. за признаване за установено в полза на касатора, че Е. М. Д. от [населено място] дължи част от сумите по издадена заповед за парично изпълнение по ч.гр.д. № 86/2013 г., и вместо това предявеният от касатора иск за признаване за установено вземане спрямо Д. за сумите 6762,92 лева главница незаплатена електроенергия за периода 16 януари 2010 г. – 16 януари 2013 г., и 1435,70 лева лихва за забава за периода 28 ноември 2011 г. – 8 януари 2013 г. законната лихва върху главницата от 16 януари 2013 г., е отхвърлен, и в полза на Д. са присъдени разноски.
В касационната жалба се поддържа наличието на всички основания по чл. 281, т. 3 ГПК за отмяна на обжалваното решение. Твърди се несъобразяване на основния извод на съда за непроведено от страна на ищеца пълно и главно доказване за съществуването на вземането в заявения размер с възложената в доклада на съда върху ответника тежест за това. Сочи се, че представеният от ищеца счетоводен документ не е оспорен по реда на чл. 193 ГПК. Подчертано е, че въззивният съд взема предвид наведените едва с въззивната жалба възражения и оспорвания, имащи характер на отговор по чл. 131 ГПК, както и че общото оспорване на длъжника не представлява конкретно възражение срещу съществуване на задължението. Неоснователно са били пренебрегнати фактури, обект на проверка от експертизата, и без да е направено възражение от ответника в съответните срокове за липсата на фактурите по делото на хартиен носител, както и без да се съобрази обстоятелството, че плащане по фактурите не е извършвано. Заявява се, че съдът е поставил ищеца в неизгодно процесуално положение, наложено му от преценката при доклада на първата инстанция. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа искане за допускането му в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК, и се представя задължителна съдебна практика.
Ответникът Е. М. Д. от [населено място], чрез процесуалния си представител ав. Ю. Д., в отговор на касационната жалба заявява доводи за липса на основание за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователността на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С решението си въззивният съд приема за безспорно между страните съществуването на валиден договор за продажба на електрическа енергия, като по спорния въпрос за доставката на енергията с посочената стойност от страна на ищеца и консумирането й от ответника в тежест на ищеца е да установи пълно и главно това обстоятелство, но подобни доказателства по делото не са представени – по делото не са представени фактури, поради което ищецът не може да се позовава на счетоводна справка за тях, както и на заключението на експертизата. Недоказването на претенцията за главницата води до неоснователност на претенцията за обезщетение за забава.
К. съд приема, че следва да допусне касационното обжалване на въззивното решение по конкретизирания от състава на съда въпрос за правомощията на въззивния съд при разрешаване на материалноправния спор, без да е указал на страните да посочат относими доказателства по спора и при неправилно разпределена доказателствена тежест от първоинстанционния съд, заявена чрез оплакване във въззивната жалба. Този въпрос е обусловил изхода на спора. Касационното обжалване следва да се допусне при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие на даденото от въззивния съд разрешение с тълкуването на ОСГТК в т. 2 на ТР № 1/2013 г., с което противоречивата практика, съществувала до него, е уеднаквена.
За касационното обжалване касаторът дължи държавна такса от 164 лева.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 149 от 17 април 2014 г., постановено по гр.д. № 64 по описа на окръжния съд в гр. Кюстендил за 2014 г.
УКАЗВА на [фирма] в едноседмичен срок от получаването на препис от определението да представи в деловодството на касационния съд доказателство за внесена по сметката на ВКС държавна такса от 164 лева за касационното обжалване, като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
След представяне на доказателство за внесена държавна такса делото да се докладва на председателя на четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочването му в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: