4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1239
гр.София, 10.12.2013 г.
Върховният касационен съд на РБ, ГК, ІІІ г.о., в закрито заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: АЛЮБКА БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдията Б. гр.д.N 4987 описа за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Г. К., действащ като едноличен търговец с фирма „Д. К.-А. К., подадена от адвокат И. И. срещу въззивно решение № 103 от 22.02.2013 г. по гр.д.№ 1515/2012 г. на Пловдивския апелативен съд, с което като е потвърдено решение № 103 от 15.06.2012 г. по т.д. № 20/2011 г. на Пазарджишкия окръжен съд, е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу [фирма], [населено място] иск за заплащане на сумата 41 685.33 лв. дължима по договор за заем от 24.01.2006 г.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поставят въпросите: при договор за паричен заем размерът на заема има ли значение за формата, в която следва да бъде сключен /писмен или устен/ и поражда ли правни последици устен договор за паричен заем, когато сумата е по-голяма от 5000 лв.; допустимо ли е с гласни доказателства да се доказва предаване на сума по устен договор за заем. Поддържа се, че въпросите са от значение за изхода на делото и са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
Ответната страна- [фирма], [населено място] не е подала писмен отговор на касационната жалба.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ г.о., като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, намира същата за допустима.
За да потвърди решението на първоинстанционния съд, с което предявеният от жалбоподателя иск с правно основание чл.240, ал.1 ЗЗД е отхвърлен Пловдивският апелативен съд е приел, че не е установено страните по делото да са обвързани от договор за паричен заем, както и на това основание жалбоподателят- ищец в първоинстанционното производство да е предоставил на ответното дружество сумата 41685.33 лв. със задължение за връщане. Приел е, че поради реалния характер на този договор предаването на сумата със задължение за връщането й е доказване на договора. Затова в тежест на ищеца е да докаже предаването на парите, което в случая поради забраната на чл.164, ал.1, т.3 ГПК не може да се установява с гласни доказателства, а от представените писмени доказателства не се установява по категоричен начин страните да са обвързани от договор за паричен заем.
Първият правен въпрос /уточнен при условията на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС/ е, задължителна ли е за валидността на договора писмената форма при сключване на договор за паричен заем, когато сумата е над 5 000 лв. Въпросът не е обусловил решаващите мотиви на съда за отхвърляне на иска, поради което не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Съдът е приел, че заемът за потребление е реален договор и предаването на сумата със задължение за връщане й е доказване на договора. Изложил е съображения, че ищецът не е доказал страните да се били обвързани от договор за паричен заем, както и на това основание да е предоставил на ответника исковата сума, а не че писмената форма е условие за валидност на договора. Съгласно даденото в т.1 на ТР №1/2010 г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода на делото, е този който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело.
По въпроса допустимо ли е с гласни доказателства да се доказва предаване на суми по устен договор за заем съдебната практика е уеднаквена по реда на чл.291 ГПК в решение № 524 от 28.12.2011 г. по гр.д. № 167/2011 г. на ВКС, ІV г.о. Прието е, че заемът за потребление е реален договор, който се счита сключен, когато въз основа на постигнато съгласие между страните по него едната страна даде, а другата получи в заем парична сума. Когато такова реално предаване на сумата липсва, фактическият състав на сделката не е осъществен. В производство по иск с правно основание чл.240, ал.1 ЗЗД върху ищеца лежи доказателствената тежест да установи, че е дал заемни средства, а при оспорване на иска, ответникът установява възраженията си. В случай, че предаването на парична сума е установено, но липсват други данни на какво основание е сторено то, не може да се презумира, че задължението е възникнало от заемен договор, тъй като задължението може да произтича от друг източник и ищецът не е освободен от задължението да установи този източник с допустимите от закона доказателствените средства. При липсата на писмен документ за предоставяне на сумата по заема, то забраната за разпит на свидетелите е налице, ако се цели установяването на заемното правоотношение, което е над определената в закона стойност. Поради реалния характер на договора за заем, предоставената сума представлява съществен елемент на договора и установяването на предаването й със задължението за връщане от заемателя, е доказване на договора. При наличието на документ за предаване на сумата, за останалите елементи на договора няма забрана за установяването им със свидетелски показания.
Даденото от въззивния съд разрешение на въпроса не е в отклонение от задължителната съдебна практика, поради което не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения съдът в настоящия състав намира, че не е налице основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ допуска касационно обжалване на въззивно решение № 103 от 22.02.2013 г. по гр.д.№ 1515/2012 г. на Пловдивския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :