3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1239
гр. София 20.12.2010 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 30 сетпември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. Т.
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр.д. № 976 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от съделителите Г. К. К., Ж. К. С., Н. Н. К., П. Н. К., А. П. К., Н. К. М. срещу решение от 16.10.2009 г. по в. гр. дело № 229/2009 г. на Б. окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 172/30.12.2008 г. по гр.дело № 595/05 г. на Н. районен съд. С последното е постановено изнасянето на публична продан на поземлен имот с идентификатор 39164.17.169 по кадастралната карта на[населено място], [община] с площ от 14 588 кв.м., бивш недвижим имот в землището на[населено място] от 14. 586 дка. осма категория в м.”С.П.”, имот № 017169 по картата на землището с първоначална пазарна цена от 58 352 лв. В решението е отразено, че имота е съсобствен при посочени квоти за всеки от съделителите. Касаторката Н. К. М. е починала на 28.11.2009 г. и в процесуалните й права са встъпили наследниците по закон М. Ж. С., Ж. М. С. и К. М. С..
Съделителите Г. К. К. и Ж. К. С. са подали касационна жалба срещу същото решение на Б. окръжен съд, постановено по в.гр.дело № 229/2009 г.
Във всяка от касационните жалби са мотивирани доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на процесуалните правила.
Като основание за допустимост на касационното обжалване касаторите са посочили, че Б. окръжен съд неправилно се произнесъл по предявения иск за делба на поземлен имот и е оставил в сила първоинстанционното решение, с което е постановено изнасяне на публична продан на поземления имот с площ от 14 588 кв.м. с пазарна оценка 58352 лв., че изнасянето на имота на публична продан не обслужва интересите на наследниците, че пазарната цена касае уравняване на дяловете и таксите, и същата следва да е актуална към момента на ликвидиране на съсобствеността, съгласно трайната практика на ВКС, че извода на съда за неподеляемост на имота е в противоречие с материалния закон. Според касаторите обособените два дяла от процесния делбен имот съобразно заключението на техническата експертиза отговарят по площ на изискванията на чл.72 от ЗН, че определената пазарна оценка на имота е занижена. Касаторите считат, че правните въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК.
В срока по чл. 287,ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответниците по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и след проверка на данните по делото констатира следното:
В. от касационните жалби е подадена от надлежни страни срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 от ГПК и е допустима.
Въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване по следните съображения:
За да постанови извършване на делбата по реда на чл. 288,ал.1 ГПК/отм./ – чрез изнасяне на имота на публична продан въззивният съд е приел, че с влязло в сила решение по в. гр. дело № 859/06 г. на Б. окръжен съд делбеният имот, представляващ поземлен имот с идентификатор 39164.17.169 по кадастралната карта на[населено място], [община] с площ от 14 588 кв.м., бивш недвижим имот в землището на[населено място] от 14. 586 дка. осма категория в м.”С.П.”, имот № 017169 по картата на землището е допуснат до делба между съделителите и при делбени части както следва: Д. К. 6/54 ид.части, наследници на С. К. – 6/54 ид.части, от които за И. К. 3/54 ид.части и за К. К. – 3/54 ид.части, наследници на П. К. – 6/54 ид.части, от които за М. Т. – 3/54 ид.ч. и за П. К. – 3/54 ид.части, наследници на С. К. 6/54 ид.части, от които 2/54 ид.ч. за Р. К., 2/54 ид.части за С. К. и 2/54 ид.части за Й. К., М. К. – 6/54 ид.ч., Г. К.-6/54 ид.ч., Н. К. – 6/54 ид.ч., Ж. К. – 6/54 ид.части, наследници на Н. К. – 6/54 ид.части от които по 2/54 ид.части за А. К., Н. К. и П. К.. Въззивният съд е взел предвид, че в хода на делото са починали съделителите Д. К., С. К. и М. Т., като са определени и делбените части от процесния имот на всеки от наследниците им. Съсобствеността между съделителите е възникнала на основание наследяване.
Съдът е обсъдил изслушаната пред него СТЕ относно обособяването на на два дяла от делбения имот, като са обсъдени дадените три варианта съобразно критериите – 1. площ на двата дяла, съответстваща на квотите на съделителите – единият сбор от квотите на въззивниците без М. К. и другият сбор от квотите на въззиваемите и М. К., 2. дял с по-голяма площ, обособен за въззиваемите и М. К. с местоположение, съобразено със съществуващите постройки в имота, изградени и ползвани от М. К. и 3. равнопостовено разположение на двата дяла спрямо съществуващия път. Прието е от съда, че по делото не са събрани доказателства за предназначението и начина на ползване на сградите, находящи се в имота, отразени на скицата на вещото лице, като паянтови жилищни постройки – две на брой, нито са направени претенции за възлагане им, поради което и не е обсъждан способът на извършване на делбата по чл.288,ал.3 ГПК/отм./.
Прието е, че не следва да се извършва делбата на процесния имот чрез разпределението му в два дяла и то по вариант трети от заключението на вещото лице. Според съда по този начин не се прекратява съсобствеността, а се създава нова такава. Съдът е приел, че е невъзможно обособяване на дял за всеки съделител, поради това, че делбения имот е с площ от 14 588 кв.м. и има земеделски характер, собствеността върху който е възстановена по реда на ЗСПЗЗ като изоставена нива осма категория. За да направи извода съдът е взел предвид разпоредбите на чл.60, ал. 2, т. 2 от Наредба № 3/28.04.2005 г., препращащи към изискването за минимални размери и площи на поземлени имоти по чл.72 от ЗН. Прието е, че в случая няма да са спазени посочените законови изисквания и при обособяване на дялове по колена, които са общо девет. Съдът е приел, че имота е неподеляем между съсобствениците и е направил решаващия извод, че приложимия способ за извършване на делбата е чрез изнасяне на имота на публична продан по чл.288,ал.1 ГПК/отм./.
За да се допусне касационно обжалване на решението на въззивния съд жалбоподателите следва да посочат ясно и точно правния въпрос, разрешен с решението, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда. Освен това жалбоподателите следва да мотивират наличието на предпоставките, визирани в чл.280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационното обжалване – правният въпрос да е решен в противоречие с тълкувателни решения на ОСГТК, на общото събрание на ГК, на общото събрание на ТК, в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленума на ВС или решение, постановено по реда на чл.290 от ГПК – чл.280,ал.1,т.1 от ГПК. Основанието за допустимост на касационното обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК предпоставя правният въпрос да е решен в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен, въззивен съд или решение на ВКС по същия правен въпрос. Хипотезата на чл. 280,ал.1,т.3 ГПК предвижда правният въпрос, решен с обжалваното решение да допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, съответно развитие на правото ще е налице, когато правната норма е непълна, неясна или противоречива, за да се създаде съдебна практика по прилагането й или за да бъде тя осъвременена. В настоящият случай жалбоподателите не са формулирали правния въпрос, който е решен от въззивния съд. От съдържанието на всяка от касационните жалби и от изложението не може да се конкретизира, съответно уточни и квалифицира правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 от ГПК, който е от значение за изхода на делото. Освен това в изложението не е обосновано и наличието на предпоставките за допустимост на касационно обжалване, предвидени в чл. 280,ал.1,т.1,2 или 3-та, а само са цитирани текстовете на чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК. Всички доводи в изложението са по правилността на обжалваното решение и са основания за касационна отмяна по чл. 281,т.3 от ГПК. Те не следва да се разглеждат в настоящото производство, в което се преценява само наличието на основания за допустимост на касационно обжалване на въззивното решение. С оглед на посоченото не следва да се обсъждат и цитираните в изложението решения на състави на ВКС.
Поради това, че жалбоподателите не са посочили правния въпрос, включен в предмета на спора, който е обусловил правните изводи на съда, както и не са формулирали и обосновали нито една от предпоставките за допускане на касационно обжалване, предвидени в чл.280,ал.1,т.1-3 ГПК обжалваното решение не следва да се допусне до касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на II г.о
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение № V-81/16.10.2009 г. по в. гр. дело № 229/2009 г. по описа на Б. окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: