1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1239
гр.София, 03.10.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и първи септември две хиляди и единадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 958/ 2011 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на М. М. С. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Врачански окръжен съд № 175 от 11.04.2011 г. по гр.д.№ 837/ 2010 г. С посоченото решение е потвърдено решение на Козлодуйски районен съд по гр.д.№ 1079/ 2009 г. и по този начин са отхвърлени предявените от жалбоподателя против Д. Ц. П. и Ц. И. П. искове за обявяване на нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт № 5, т.ІІІ, н.д.№ 972/ 30.09.1997 г. на Козлодуйски районен съдия, за предаване на владението върху недвижимият имот, обект на оспорената сделка – дворно място с площ от 1 140 кв.м., парцел VІІ, пл.№ 68 от кв.54 по плана на [населено място] заедно с построените в имота жилищна сграда и селскостопанска постройка – и за осъждане на ответниците да заплатят сумата 24 500 лв – обезщетение за ползване на имота без основание за период 01.10.2005 г. – 01.11.2009 г.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди, че въззивният съд е постановил решението си в противоречие с Тълкувателно решение (ТР) № 1 от 2001 г. на ОСГК на ВКС, като не е мотивирал акта си, а е препратил към мотивите на първата инстанция. Поддържа противоречие между обжалваното решение и практиката на ВКС и по въпроса как нотариусът следва да се убеди в степента на глухота на участващо в производството лице, а по въпроса дали чл.479 от ГПК (отм.) се прилага при практическа или при пълна глухота, счита че са налице условията по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. Значение за точното прилагане на закона и развитието на правото според жалбоподателя има и въпросът кои нарушения в нотариалното производство обуславят опорочаване на формата на нотариалния акт и водят до нищожност (поради липса на форма) на обективираната в него сделка. Счита също, че по този въпрос съществува противоречива съдебна практика, а такава има и по въпроса каква материална доказателствена сила имат частните писмени документи за установяване на действителната воля на страните по договор, обективиран като продажба, но представляващ договор за издръжка и гледане. На тези основания моли касационното обжалване да бъде допуснато.
Ответниците по касация Д. Ц. П. и Ц. И. П. не вземат становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, обаче искането за допускане на касационно обжалване на решението е неоснователно.
Не е налице твърдяното противоречие с ТР № 1 от 2001 г. на ОСГК на ВКС. Същото не е издадено по действащия ГПК, а по отменения кодекс, който не съдържа разпоредба, аналогична на сега съществуващия чл.272 от ГПК. След като новият процесуален закон изрично допуска мотивиране на въззивният съдебен акт чрез препращане към мотивите на първоинстанционния, то в частта, в която постановява обратното, тълкувателното решение е загубило сила и не се прилага. В. това е прието изрично и в представеното от самия касатор решение на ВКС, ІІІ г.о. № 304/ 12.05.2010 г. по гр.д.№ 235/ 2009 г., постановено по реда на чл.291 от ГПК.
Даденият в същото това решение отговор на въпроса кога намира приложение правилото на чл.479 от ГПК (отм.) досежно предвидената в него процедура за удостоверяване на волеизявлението на някоя от страните, участващи в нотариалното производство, не противоречи на приетото в обжалвания въззивен съдебен акт. Според тълкуването на ВКС, нотариусът следва да изпълни процедурата по чл.479 от ГПК (отм.) и когато участващото лице не търси изрично помощ и не е налице видима нужда от това, но това не зависи от степента на глухотата му, а от това, дали при конкретните условия, в които е прочетен нотариалният акт, страната е разбирала казаното от нотариуса. Въззивното решение е мотивирано именно с такива съображения и не противоречи на тълкуването на материалния закон, направено от ВКС.
По въпроса дали чл.479 от ГПК (отм.) се прилага при практическа или при пълна глухота, ВКС не намира да са налице условията по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. Според ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, даден правен въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото тогава, когато разглеждането му ще допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия или при непълни, неясни или противоречиви закони – за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Никоя от тези предпоставки не са налице. В частта, касаеща нотариалните удостоверявания на изявления, направени от глухи, законът нито е непълен, нито е неясен, а практиката по прилагането му е установена и не се нуждае от промяна или осъвременяване. Включително представеното от касатора решение на ІІІ г.о. на ВКС, уеднаквява тази практика, като приема, че степента на глухота на лицето не е от съществено значение, а е от значение дали в конкретните условия, в които е прочетен акта, страданието му е попречило да разбере съдържанието на документа, който подписва. Въпросът е фактически и се решава с оглед конкретните доказателства по делото, а не правен.
Няма претендираното значение по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК и въпросът кои нарушения в нотариалното производство обуславят опорочаване на формата на нотариалния акт и водят до нищожност (поради липса на форма) на обективираната в него сделка. По този въпрос също няма неясноти в закона и практиката по него е установена. Въззивният съд е съобразил същата, като е приел, че само изчерпателно посочените в процесуалния закон пороци водят до недействителност на нотариалното удостоверяване, като разширително тълкуване на нормите е недопустимо. Не е налице противоречива практика по този въпрос, напротив, изрично в същия смисъл е приложеното от касатора решение на ВКС, І г.о. № 98/ 17.06.2009 г. по гр.д.№ 6354/ 2007 г. Що се касае до решения на ВКС ІІ г.о. по гр.д.№ 301/ 2008 г. и на ОС Пазарджик по гр.д.№ 188/ 2009 г., те не са в противоречие с обжалваното решение, тъй като касаят хипотеза на неподписан от нотариус (респ. – от районен съдия) акт, който случай няма нищо общо с процесния. Същото важи и за приложеното решение на ОС – Русе по гр.д.№ 172/ 2009 г., което касае хипотеза на неправилно удостоверяване на подпис върху пълномощно, а не на съставяне на нотариален акт.
Въпросът за материалната доказателствена сила на частните писмени документи за установяване на действителната воля на страните по един договор, не обуславя въззивното решение. Не е налице правен извод на въззивния съд, който да обуславя крайното му решение и да е свързан с преценка на доказателствената сила на съставените между страните по делото документи. Самият касатор не е посочил в изложението си за допускане на касационно обжалване какво е значението на поставения от него въпрос за обжалваното решение. А след като поставеният въпрос не обуславя обжалваният акт, по него касационно обжалване не може да бъде допуснато, независимо от това, дали по въпроса има противоречива практика.
По изложените съображения настоящият състав на Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Врачански окръжен съд № 175 от 11.04.2011 г. по гр.д.№ 837/ 2010 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: