Определение №124 от 11.3.2013 по гр. дело №1574/1574 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.3
1574_13_opr288_108zs_return_286(1)p3@280(2)gpc
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 124
София, 11. 03. 2013 година

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести март две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 1574 /2013 г. и
по ч.гр.д. № 1577 /2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК и по чл.274 ГПК.
Образувано е
І. по касационна жалба с вх. № 8713 /29.11.2012 г., подадена от П. Й. А., В. Й. Х. и К. П. Х. срещу въззивно решение № 464 /23.10.2012 г. по въззивно гражданско дело № 512 /2012 г. на Врачанския окръжен съд, с което срещу тях са уважени искове на Н. К. Б. с правно основание чл.108 ЗС за по 1 /2 ид.ч. от три поземлени имота – две ниви и една ливада в землището на [населено място], област В., индивидуализирани в решението.
Насрещната страна Н. К. Б. не е дал отговор на касационната жалба (не изразява становище).
ІІ. по частна жалба с вх. № 8714 /29.11.2012 г., подадена от П. Й. А., В. Й. Х. и К. П. Х. срещу определение с № 775 от 14.11.2012 г. по в. гр. дело № 512 /2012 г. Врачанския окръжен съд, с което въззивният съд е оставил без уважение молбата на трите (с правно основание чл.248 ГПК) за изменение на въззивното решение от 23.10.2012 г. в частта му за разноските, в частта, с която въззивният съд по искане по чл.78,ал.5 ГПК на насрещната страна, направено едва с въззивната жалба, е изменил първоинстанционното решение в частта, с която са присъдени разноски на П. Й. А., В. Й. Х. и К. П. Х., като ги е намалил.
Насрещната страна Н. К. Б. не е дал отговор на частната жалба (не изразява становище).
По касационната жалба :
Настоящият състав намира, че съгласно разпоредбата на чл.280,ал.2 ГПК: въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по следните съображения :
В случая са предявени и разгледани от двете инстанции по същество няколко обективно и субективно съединени иска с правно основание чл.108 ЗС за защита на правото на собственост върху идеални части от две ниви и ливада.
Исковете по чл.108 ЗС са искове за собственост и са оценяеми.
Допустимостта на касационно обжалване на въззивното решение по всеки един от исковете се преценява поотделно.
Исковата молба е подадена през месец декември 2011 г. и производството пред първата и въззивната инстанции се е развило по ГПК от 2007 г.. Съгласно чл.69,ал.1,т.2 ГПК размерът на цената по исковете за собственост и други вещни права върху имот е данъчната оценка, а ако няма такава – пазарната цена на вещното право.
По делото са представени удостоверения за данъчна оценка и за трите поземлени земеделски имота :
· за нивата с площ 13 285 кв.м. в [населено място] – 1 562.32 лева (л.12) (за 1 /2 от нея – 781.16 лева);
· за нивата с площ 24 601 кв.м. в [населено място] – 3 254.71 лева (л.13) (за 1 /2 от нея – 1 627.36 лева);
· за ливадата с площ 983 кв.м. в [населено място] – 77.07 лева (л.14) (за 1 /2 от нея – 38.54 лева);
Стойността в скоби е цената на всеки един от трите обективно съединени иска.
Съгласно чл.70 ГПК цената на иска се посочва от ищеца и се определя най-късно в първото съдебно заседание по делото,.след това остава неизменна в цялото производство. В случая въпросът не е повдиган от ответниците и от съда (1 с.з. – л.136).
Касационната жалба е подадена на 29.11.2012 г., а и исковата молба е подадена и цялото съдебно производство се е развило при действието на редакцията от 21.12.2010 г. на разпоредбата на чл.280,ал.2 ГПК, в сила от същия ден, съгласно която не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5 000 лева. В случая цената на всеки от исковете е по-ниска от 5 000 лева.
При тези изводи Върховният касационен съд следва да приложи правилото на чл.286,ал.1,т.3 ГПК и да върне недопустимата касационна жалба.
По частната жалба :
Съгласно чл.248,ал.3,предл.2 ГПК определението на съда по искане за изменение на решението в частта за разноските може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението. В случая въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.
Съгласно чл.274,ал.4 ГПК в приложимата редакция, приета с ДВ бр.100 от 21.12.2010 г., не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване, поради което частната жалба на П. Й. А., В. Й. Х. и К. П. Х. следва да бъде върната.
С оглед връщането на касационната и на частната жалба искането на П. Й. А., В. Й. Х. и К. П. Х. за разноски е неоснователно. Насрещната страна не претендира разноски, не е доказала, че е направила такива и разноски не следва да и се присъждат.
Воден от изложеното настоящият състав на Върховния касационен съд, І г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

ВРЪЩА касационната жалба с вх. № 8713 /29.11.2012 г., подадена от П. Й. А., В. Й. Х. и К. П. Х. срещу въззивно решение № 464 /23.10.2012 г. по въззивно гражданско дело № 512 /2012 г. на Врачанския окръжен съд, г.о..
ВРЪЩА частната жалба с вх. № 8714 /29.11.2012 г., подадена от П. Й. А., В. Й. Х. и К. П. Х. срещу определение с № 775 от 14.11.2012 г. по в. гр. дело № 512 /2012 г. Врачанския окръжен съд.
Определението може да бъде обжалвано с частна касационна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2

Scroll to Top