О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 124
гр.София, 13.03.2020 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, първо търговско отделение в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ МАРКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ПЕТРОВА
ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА
като изслуша докладваното от съдия Добрева ч. т. д. № 179 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „Пристанище Бургас“ ЕАД срещу определение № 398/15.10.2019 г. по в. ч. д. № 274/2019 г. на Апелативен съд Бургас, с което е потвърдено определение № 844/05.07.2019 г. на Окръжен съд Бургас по т. д. № 42/2019 г. за спиране производството по същото дело на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване с влязло в сила решение на производството по т. д. № 551/2016 г. на Окръжен съд Бургас.
Жалбоподателят прави оплакване за неправилност на атакуваното определение, тъй като при постановяването му въззивният съд не е съобразил обстоятелството, че производството е инициирано по нередовна искова молба. Претендира отмяна на атакуваното определение и да бъде постановено друго такова, с което да бъде оставено без движение производството по т. д. № 42/2019 г. на Окръжен съд Бургас.
Като релевантни за допускане на касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът сочи следните въпроси :
1. „Следи ли съдът служебно за нередовността на исковата молба?“
2. „При констатирана нередовност на исковата молба следва ли съдът да остави делото без движение?“
Излага твърдения, че поставените в изложението въпроси са значими за решаващите изводи на въззивния съд и ще допринесат за точното прилагане на закона и развитие на правото. Отделно сочи, че определението на въззивния съд противоречи на определение на ВКС, ТК, I ТО № 519/06.07.2011 г. по ч. т. д. № 174/2011 г.
Ответникът по частната касационна жалба „Метал Р“ ЕООД я оспорва като неоснователна и поддържа, че постановеното от Апелативен съд Бургас определение е законосъобразно. Счита, че не са налице предпоставките за допускане на въззивното определение до касация.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното :
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана да обжалва страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията за редовност по чл. 284 ГПК, поради което се явява процесуално допустима.
С обжалваното определение на Апелативен съд Бургас е потвърдено определение № 844/05.07.2019 г. по т. д. № 42/2019 г. на Окръжен съд Бургас за спиране на производството при приложение на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. От първоинстанционния съд е преценено, че, като образувано по последващ частичен иск, производството по делото следва да бъде спряно. От въззивния съд е съобразено разрешението, дадено в т. 3, предл. II на ТР № 3/22.04.2019 г. по т. д. № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС, както и е отговорено на възраженията, релевирани от жалбоподателя „Пристанище Бургас“ ЕАД, досежно недопустимостта на ревизираното определение като постановено по молба на ненадлежно упълномощен процесуален представител. Направено е позоваване на т. 1 от ТР № 1/09.07.2019 г. по т. д. № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС, според което съдът е длъжен и служебно да следи относно предпоставките за спиране на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК с цел да не допусне постановяване на порочно решение.
Не са налице предпоставките за допускане на атакуваното въззивно определение до касационно обжалване.
Нито един от двата въпроса, поставени от частния касатор, не удовлетворява основния селективен критерий за достъп до касация, разяснен с т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като те не са били предмет на обсъждане от въззивния съд. В обжалвания акт не е анализиран въпросът относно редовността на исковата молба по т. д. № 42/2019 г., а наличието на висящо преюдициално дело № 551/2016 г. на Окръжен съд Бургас, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора по т. д. № 42/2019 г. Основният въпрос, с който Апелативен съд Бургас се е занимал, е налице ли е основание за приложение на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК и съответно правомощие на първостепенния съд да постанови определението за спиране на производството. Не е обсъждан въпросът за редовността на исковата молба, тъй като той не е от значение за изхода на процесуалния спор. С оглед правилото на чл. 129, ал. 4 ГПК, този въпрос може да бъде поставен при всяко положение на делото и поправената искова молба да се счита редовна от деня на подаването й – алинея 5 на същата разпоредба.
При липса на общата предпоставка за допускане до факултативен касационен контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК липсва основание за обсъждане на сочените от касатора допълнителни такива по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Обжалваното определение не следва да бъде допуснато до разглеждане с оглед преценка дали същото е законосъобразно постановено.
С тези мотиви и на основание чл. 274, ал. 3 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 398/15.10.2019 г. по в. ч. д. № 274/2019 г. на Апелативен съд Бургас, с което е потвърдено определение № 844/05.07.2019 г. на Окръжен съд Бургас по т. д. № 42/2019 г. за спиране производството по същото дело на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване с влязло в сила решение на производството по т. д. № 551/2016 г. на Окръжен съд Бургас.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.