ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 124
София, 14. февруари 2019 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и трети януари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр. д. № 4404 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 106/20.07.2018 на Варненския апелативен съд по гр.д. № 260/2018, с което е потвърдено решение № 408/09.03.2018 на Варненския окръжен съд по гр. д. № 1656/2016, с което са отхвърлени предявените искове по чл. 49 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди.
Недоволен от решението е касаторът М. Л. Ж., представляван от особения представител адв. Т. С. от ВАК, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за задължението на въззивния съд в мотивите на решението да обсъди всички доказателства, както и по материалноправния въпрос за приложението на § 5 и 6 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи –(EКПЧОС), които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на ВКС, основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Позовава се на противоречие с практика на ВКС и решение от 08.03.2018 г. на ЕСПЧ по жалба № 34779/09 (дело Д. М. срещу България).
Ответникът по жалбата Областна дирекция „Полиция“, Варна не взема становище по нея.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че предметът на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът е бил задържан за срок от 24 часа, съгласно заповед по чл. 70, ал. 1, т. 1 ЗМВР, като е бил уведомен за правата му по чл. 70, ал. 3 и 4 ЗМВР и е подписал декларация, че е запознат с правото му на адвокатска защита, декларирал е, че няма здравословни проблеми, че не желае медицински преглед и че желае член от семейството му или друго заинтересовано лице за бъде уведомено за задържането му. С постановление от 27.07.2005 г. е било разпоредено ищецът да бъде задържан за 24 часа, като задържането му е било продължено на основание чл. 203, ал. 2 НПК до три дни по разпореждане на прокурор. Видно от пълномощно от 27.07.2005 г. ищецът е упълномощил трима адвокати да го представляват по сл. дело № 1022/2005 по описа на ОСС – Варна, като ищецът е бил разпитан в присъствието на защитника му адв. Р. И.; действията по привличането на ищеца като обвиняем и предложението за вземане на мярка за неотклонение също са извършени в присъствието на защитника, видно от протоколи от 27.07.2005 г., 28.07.2005 г. и 29.07.2005 г. С писмо от 18.05.2005 началникът на РДВР – Варна е поискал от ОСС – Варна, Окръжна прокуратура – Варна и РПУ – А. да бъдат издирени веществени доказателства, иззети по сл. дело № 6049/00 – лятна рекламна шапка; силиконов кабел (срязана примка, свалена от шията на жертвата), кълбо канцеларско тиксо от ръцете на жертвата; сравнителен материал: косми, нокти и др., иззети от трупа, тъй като в изисканото за послужване следствено дело, гореописаните веществени доказателства липсват. Съгласно приложен рапорт от 14.06.2005 г. материалите по преписката за убийството са били изпратени за присъединяване към сл. дело № 6049/00 и към тях не са фигурирали веществени доказателства, тъй като същите били иззети от местопроизшествието от дежурната следствена оперативна група, а спряното през м. ноември 2001 г. следствено дело било получено в РПУ – А., с опис на материалите, но без веществените доказателства към него. Следователят по разследването е посочил, че веществените доказателства не са при него, тъй като образуваното следствено дело № 6049/2000 по описа на ОСС – Варна е било срещу неизвестен извършител и е било изпратено на В. с мнение за спиране на наказателното производство, а в съпроводителното писмо изрично е посочено като приложение – делото и плик с материали (иззетите при огледа доказателства), който след възобновяването на разследването не е прикрепен към материалите по делото. По делото са представени молби от ищеца, с които е поискал да му бъде издадено удостоверение за това, че на 14.08.2008 г. е получил в Затвора – Варна колетна пратка (кашон) с веществени доказателства по нохд № 2244/2006 на Окръжен съд – Варна, които е отказал да ги получи и същите са върнати на съда с писмо рег. № 3248/14.08.2008. Видно от приложена справка за съдимост ищецът е многократно осъждан, като последните му осъждания са за престъпления по чл. 152, ал. 3, т. 4, вр. с ал. 1, т. 1 НК и по чл. 152, ал. 3, т. 4, вр. с ал. 1, т. 2 НК и за престъпления – по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 3 и 4 и т. 12, пр. 1 НК и по чл. 116, ал. 1, т. 12, пр.1 и 2 НК, като на основание чл. 25, вр. с чл. 23 НК му е наложено най-тежкото наказание – доживотен затвор без замяна при първоначален специален затворнически режим. От показанията на разпитаните по делото свидетели съдът е приел, че свидетелят адвокат Р. И. в деня на задържането на ищеца около полунощ не е бил допуснат при него, на следващият ден до ранния следобяд също, за което изготвил ръкописна жалба, която предал на постовия, но не можал да намери входящ номер на същата, тъй като копие от нея не му било направено; той имал възможност да разговаря с ищеца минута – две, като от него разбрал, че са го прибрали от службите за сигурност, били с качулки, като забелязал, че ищецът бил видимо охлузен по лицето, оплакал му се, че сериозно е бил физически малтретиран; посъветвал го да поиска лекарска помощ, но той отказал, защото се страхувал; споделил му, че през времето когато свидетелят не бил допуснат при него, е бил развеждан по определени места, където явно са били местопрестъпленията, предмет на разследване; посочил е, че не му е известно дали ищецът е бил разпитван, докато е бил в районното управление, нито е виждал документи за разпити. Съгласно показанията свидетелят К. – служител на ОДП, Варна, познава ищеца по повод работата си като оперативен работник в група ,,Убийства“ от 2005 г. и знае, че той е осъждан, а преди това заподозрян като извършител на няколко изнасилвания и убийства; сочи, че не е участвал в транспортирането и попълването на документацията, тъй като ищецът е бил задържан от група за задържане (предвид личността му и престъпленията, които се предполагало, че е извършил); след задържането му е снел писмени обяснения от задържания в Трето РПУ, като не помни дали е присъствал адвокат, нито да е имало белези от насилие по лицето и тялото на ищеца, тъй като, ако е имало такива, е следвало да бъде прегледан от лекар. Свидетелят В. – служител на ОДП. Варна, работил като оперативен работник в група „Престъпления против личността“, задал на ищеца преди задържането му няколко въпроса; задържането му било предварително планирано, защото са били събрали достатъчно данни за участието му в престъпление, поради което е било взето решение за задържане с участието на специализирана група с минимална употреба на сила, доколкото в случая се касаело за поредица от тежки престъпления, две от които убийства и няколко сексуални посегателства. Сочи, че задържането на ищеца се осъществило късно вечерта – около 23,00 часа, като той не е присъствал на самото задържане, но отишъл на мястото веднага след това. При задържането ищецът не е оказал съпротива (бил с поставени белезници и на земята, без качулка на главата); задачата му била да изнесе групата за задържане от мястото на задържане; не забелязал ищецът да има следи от насилие по него; посочва, че в полицията е дошъл адвокат, но разпита на ищеца е бил проведен от следовател. Свидетелят Г. – съсед на ищеца е посочил, че е видял, че при задържането ищецът е бил качен в един бус, като не си спомня дали е бил с качулка на главата, от телевизията разбрал, че става въпрос за някакво убийство.
След преценка на събраните по делото доказателства въззивният съд е приел, че ищецът е бил законно задържан, като не са доказани твърденията в исковата молба, че не му е била осигурена адвокатска защита, с което са нарушени правата на защита и справедлив процес, доколкото по делото е установено, че още в деня след задържането му е бил проведен разпит в присъствието на упълномощения от него защитник, който е присъствал и при разпита на ищеца като заподозрян, при привличането му в качеството на обвиняем, както и при разпита му, като не е доказано обстоятелството, че защитникът е подал жалба срещу недопускането му да се срещне със задържания, а към датата на задържането – 26.07.2005 г., той не е бил упълномощен да представлява ищеца пред органите на полицията. Прието е, че липсват доказателства и твърдения, че ищецът се е свързал лично с адвоката и че е настоявал пред органите на полицията същият да присъства при задържането му. Предвид изложеното, въззивният съд е приел, че не е налице нарушение на чл. 5 КЗПЧОС, тъй като твърдените вреди не са доказани.
По отношение на иска за вреди от изгубени веществени доказателства, въззивният съд е приел, че по делото е доказано, че са изгубени веществени доказателства, но не е доказано това да е в резултат на нечие противоправно поведение, нито са доказани твърдените вреди – осъждане за престъпление, което не е извършено. Предвид наличието на осъдителна присъда, съдът намира, че действията на органите на полицията във връзка със събирането на доказателства в хода на досъдебното производство не се явяват противоправни. Твърдените незаконни действия, включително постановяването на осъдителна присъда въз основа на събраните по делото доказателства, без да бъдат взети предвид укритите веществени доказателства по вина на служители на ответника, са били обсъдени от наказателния съд при постановяване на присъдата. Поради липсата на доказателства за укриване на веществени доказателства от органите на полицията, въззивният съд е приел, че липсва нарушение и на чл. 6 КЗПЧОС, поради което са отхвърлени предявените искове за ангажиране на отговорността на държавата чрез Областна дирекция „Полиция“, Варна.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, макар процесуалноправният въпрос да обуславя решението по делото, но той няма претендираното значение, тъй като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че е длъжен да обсъди всички обстоятелства по делото съобразно доводите и възраженията на страните и изложи мотиви по въпросите, които обуславят решението на делото, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд, в частта, която споделя. Повдигнатият материалноправен въпрос също обуславя решението по делото, но няма претендираното значение, тъй като по делото е прието, че ищецът е бил представляван от адвокат при извършването на първото процесуално действие – разпит пред следовател.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на въззивно решение № 106/20.07.2018 на Варненския апелативен съд по гр. д. № 260/2018.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.