ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 124
София, 15.02.2018г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 2374 по описа за 2017г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Р.С. като процесуален представител на П. Д. И. от [населено място] срещу въззивното решение на ОС Бургас от 28.03.2017г. по в.гр.д. № 1580/2016г.
Ответникът по касационната жалба И. Д. П. от София в отговора си по реда на чл.287 ал.1 ГПК, приподписан от адвокат В.В., е заел становище за недопускане на касационно обжалване поради липса на предвидените в закона предпоставки за това. Претендира разноски.
Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването, и срещу подлежащ на обжалване допустим въззивен съдебен акт.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ съобрази следното:
С решението си БОС е отменил решението на РС Бургас от 20.07.2016г. по гр.д. № 1017/2016г., с което е прогласен за нищожен на основание чл.26 ал.2 пр.2 ЗЗД договор, предмет на нот.акт № 86/12.08.2014г., с който Ив.П., действащ като пълномощник на В. Д. И., починала на 22.12.2014г., прехвърлил на себе си собствеността върху ѕ ид. части от апартамент в [населено място], съответно индивидуализиран, срещу грижите, които полагал за нея, както и срещу задължението да я гледа и издържа до края на живота й, и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил предявения от П. Д.И. срещу И. Д.П. иск с правно основание чл.42 ал.2 ЗЗД за обявяване недействителността поради сключване от представител без представителна власт на договора за прехвърляне на посочения имот. Със същото решение въззивният съд е отхвърлил и предявения от П. И. срещу И. П. евентуален иск по чл.87 ал.3 ЗЗД за разваляне на посочения договор поради неизпълнение.
Съдът е взел предвид, че главният иск е основан на твърдение за нищожност на договора поради липса на представителна власт, тъй като В.И. не е подписвала пълномощното в канцеларията на [община] и не е давала на ответника представителни права – през м.август 2014г. тя била неподвижна и на легло, без възможност да се движи и обслужва, и на 08.08.2014г. не е имала обективна възможност и не е присъствала лично в общината, нито е подписала пълномощно с право на ответника да прехвърля на себе си имота й, с оглед на което липсвало изрично съгласие на прехвърлителката, пълномощникът действал без представителна власт, а липсата на съгласие за сделката е порок, водещ до нищожност по чл.26 ЗЗД. Евентуалният иск е основан на твърдения за неизпълнение на поетото от ответника задължение, тъй като живеел постоянно в София, а прехвърлителката – в С.. Взето е предвид, че в заседанието по същество пред първоинстанционния съд ищецът е поискал от съда да обяви за нищожен договора и поради това, че в пълномощното липсва изписване на трите имена на упълномощителката съобразно чл.589 ал.2 във вр. с чл.576 ГПК.
Взето е предвид, че при изповядане на сделката В. И. е била представлявана от ответника – нейн брат – с нотариално заверено пълномощно рег. № 882,883/08.08.2014г. на кметство С., с което той е упълномощен да прехвърли на свое име имота срещу гледане и издръжка, както и да я представлява за подписване на нотариален акт, като договаря сам със себе си. Ищецът първоначално е оспорил пълномощното като неподписано от И., като впоследствие той е оттеглил оспорването и искането си за назначаване на съдебно-графологична експертиза, поради което следва да се приеме, че пълномощното е подписано от посоченото в него за упълномощител лице. Представена по делото е преписката по нотариалното дело по сделката, в която са приложени копие от нотариално завереното пълномощно, декларация по чл.264 ДОПК и декларация по ЗЗДН, в които над подписа на В.И. са вписани ръкописно трите й имена. Тези документи не са оспорени от ищеца по надлежния ред. Представено е и копие от съхраняваното в [община] нотариално заверено пълномощно, в което над подписа на И. липсва изписване на имената й. Според свидетелката, извършила нотариалната заверка на пълномощното и на декларациите, това е било сторено в дома на прехвърлителката, тъй като била на легло, като удостоверила с документ, че дясната й ръка е увредена, но собственоръчно поставила подпис с лявата си ръка на пълномощното и декларациите, като на последните изписала имената си.
Прието е, че първоинстанционното решение, с което е направен извод, че договорът е нищожен поради липса на съгласие, тъй като пълномощното не отговаря на изискванията на чл.589 ал.2 ГПК за изписване на пълното име на упълномощителката, не е недопустимо поради произнасяне по непредявен иск. Първоинстанционният съд е счел, че ответникът не е имал представителна власт да сключи договора, че в случая се касае за висяща недействителност, че не са налице предпоставките по чл.42 ал.2 ЗЗД, тъй като потвърждаването на договора е невъзможно с оглед смъртта на В.И., а това прави договора нищожен поради липса на съгласие. Това произнасяне от първоинстанционния съд е по заявеното искане, с позоваването на чл.589 ал.2 ЗЗД диспозитивното начало не е нарушено и не е присъдено различно от искането, съдът е длъжен да следи и служебно за спазването на императивните норми, в случая съдът е следвало да се произнесе и по валидността на упълномощителната сделка и тъй като посочената разпоредба има императивен характер, съдът е следвало и без възражения на страните да следи за спазването й; не е налице произнасяне и по нередовна искова молба; първоинстанционният съд е дал неправилна правна квалификация, каквато при заявените основание и петитум на иска е по чл.42 ал.2 ЗЗД, при което решението не подлежи на обезсилване.
Прието е, че действително в представеното от [община] пълномощно липсва изписването на пълните имена на В.И.. В пълномощното, съдържащо се в представената нотариална преписка, обаче, над подписа на В.И. са изписани трите й имена. Това пълномощно не е оспорено от ищеца в хода на производството, поради което следва да се приеме, че отговаря на изискванията за форма. При липсата на оспорване неправилно първоинстанционният съд е приел, че в използваното от ответника пълномощно трите имена на В.И. са били добавени впоследствие – изводът не почива на доказателствата и на становищата на страните, а се основава на лична преценка на съда, което е недопустимо; обратното не следва от свидетелските показания, от които не се установява по категоричен начин упълномощителката да не е написала имената си в пълномощното. При тези обстоятелства е направен извод за спазване на изискванията на закона за действителност на упълномощаването, респективно за липса на заявеното от ищеца основание за недействителност на сключения договор.
Като неоснователен е оценен и предявеният евентуален иск за разваляне на договора. Не е оспорено признанието на прехвърлителката в нотариалния акт за престираните й грижи и издръжка, полагани от ответника до сключването на договора. Относно поетите задължения за в бъдеще съдът е приел за установено, че те са били изпълнени точно лично от ответника и чрез трети лица – две жени-болногледачки, на които той плащал възнаграждение, поел всички грижи и разходи за нея, за лекарства и храна, за консумативите в жилището, идвал да я вижда всяка седмица, водил я в болница, И. разчитала изцяло на брат си, отношенията със сина й не били добри, той не й помагал и дори й казал повече да не го търси.
В касационната жалба се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по приложението на чл.589 ал.2 ГПК, без във въззивната жалба на ответника оплакване в тази връзка да е било наведено. Изложени са и съображения за приемането от съда на документ, различен от оригинала, съхраняван в деловодството на [община], в нарушение на чл.178, чл.194 и чл.590 ал.4 ГПК.
ВКС на РБ намира, че касационно обжалване на така постановеното решение не следва да бъде допускано.
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът твърди произнасяне от въззивния съд по два въпроса в хипотезата по чл.280 ал.1 т. 1 ГПК.
Първият въпрос „допустимо ли е въззивната инстанция да се позове и отмени първоинстанционното решение на основания, които не са изложени във въззивната жалба“ е неотносим към резултата по спора с атакуваното решение, защото във въззивната си жалба ответникът /и по касация/ е заявил оплакване по приложението в случая на чл.589 ал.2 ГПК и въззивният съд е бил длъжен и се е произнесъл по него, което е в съответствие със сочената от касатора практика – решение по т.д. № 1130/2013г. ІІ ТО.
По втория поставен в изложението въпрос „при представени по делото два идентични документа, единият от които оригинал, съхраняван в образуваното дело по повод заверката на подписа и съдържанието на същия, следва ли да се открива производство по оспорване или съдът следва да цени оригинала, а не заверено копие с нанесени в същия дописвания“ със сочената практика на ВКС – решение по гр.д. № 759/2012г. ІV ГО – не се обосновава произнасяне от въззивния съд в хипотезата по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. С това решение е дадено разрешение във връзка с въпроса “при оспорване истинността на друг документ по реда на чл.193 ГПК допустимо ли е да бъдат приети по делото писмени доказателства, преклузивният срок за представянето на които е изтекъл“, като са разяснени начинът на извършване на проверката на оспорен по реда на чл.193 ГПК документ, разпределението на доказателствената тежест и сроковете за посочване и представяне на доказателства във връзка с оспорването, което е неотносимо в разглеждания случай, тъй като решаващи изводи в тази насока в атакуваното решение не са формирани. Съдът не е формирал и изводи, основани на преценка за оригиналност на единия документ и за копие на другия, нито за нанесени в него дописвания. В соченото решение по гр.д. № 759/2012г. ІV ГО няма произнасяне, касаещо задължение на съда да укаже необходимостта от назначаване на експертиза за изясняване различието между оригинал и копие на документ при незаявено оспорване на истинността им.
На основание чл.78 ал.3 ГПК на ответника по касация разноски не се присъждат, тъй като не са представени доказателства той да е направил такива за настоящото производство.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Бургаския окръжен съд, втори въззивен граждански състав, № ІІ-137 от 28.ІІІ.2017г. по гр.д № 1580/2016г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: