О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 124
гр. София, 15.04.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 659/2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.47 и сл. ЗМТА.
Образувано е по искова молба на М. Д. Р. от гр. Варна, с която е предявен иск против „Профи кредит България” Е. за признаване нищожност на основание чл.47, ал.2 ЗМТА на арбитражно решение № 1661 от 21.07.2010 г., постановено по в. а. д. № 1661/2010 г. от арбитър Б. Г. към А. Юстициарум С..
Ищцата твърди, че не е получавала препис от арбитражното решение, а е узнала за него след налагане на запор върху трудовото й възнаграждение по изпълнително дело № 20138480401175 по описа на ЧСИ Р. А., образувано във връзка с издаден въз основа на решението изпълнителен лист. Предвид обстоятелството, че арбитражното решение разрешава неарбитруем съгласно чл.19, ал.1 ГПК спор за дължими суми по договор за револвиращ заем от 25.09.2007 г., сключен с потребител по смисъла на § 13, т.1 ДР на З., ищцата счита арбитражното решение за нищожно на основание чл.47, ал.2 ЗМТА. Поради това и като поддържа, че нищожността по чл.47, ал.2 ЗМТА може да се установява безсрочно, тя моли арбитражното решение да бъде признато за нищожно на основание чл.47, ал.2 ЗМТА и да й бъдат присъдени направените по делото разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото намира, че предявеният иск е недопустим и производството по него следва да бъде прекратено по следните съображения :
С разпоредбите на чл.47 и сл. ЗМТА е уредена специална компетентност на Върховния касационен съд за осъществяване на контрол върху арбитражни решения, които са неправилни на изчерпателно уредените в чл.47, ал.1 ЗМТА основания, а след изменението на ЗМТА от ДВ бр.8/2017 г. – и върху арбитражни решения, които са нищожни на основание чл.47, ал.2 ЗМТА като постановени по спорове, предметът на които не подлежи на решаване от арбитраж. Реализирането на защитата по реда на чл.47 и сл. ЗМТА чрез предявяване на иск пред Върховния касационен съд е обвързано от закона – чл.48, ал.1 ЗМТА, с преклузивен тримесечен срок, който започва да тече от деня, в който молителят е получил арбитражното решение. В ЗМТА липсва специална разпоредба, която да изключва приложимостта на преклузивния срок по чл.48, ал.1 ЗМТА по отношение на основанието по чл.47, ал.2 ГПК, от което следва, че спазването на този срок е от значение за допустимостта както на исковете за отмяна на арбитражно решение на основанията по чл.47, ал.1 ЗМТА, така и на исковете за признаване нищожност на арбитражно решение на основанието по чл.47, ал.2 ЗМТА.
В исковата молба ищцата твърди, че е узнала за арибтражното решение по повод наложен запор върху трудовото й възнаграждение от съдебен изпълнител, пред когото е образувано изпълнително дело за принудително събиране на присъдените с решението парични суми. Към исковата молба са приложени покана за доброволно изпълнение по изп. дело № 20138480401175 на ЧСИ Р. А., образувано във връзка с изпълнителен лист от 16.05.2013 г., издаден на основание постановеното от арбитър Б. Г. арбитражно решение № 1661 от 21.07.2010 г., и адресирана до съдебния изпълнител молба от 19.09.2013 г., съдържаща признание на ищцата за получаване на поканата. От тези доказателства се установява, че най-късно към датата 19.09.2013 г. ищцата е знаела за постановеното срещу нея арбитражно решение, независимо дали същото й е било връчено формално или не. От посочената дата е започнал да тече тримесечният срок по чл.48, ал.1 ЗМТА, в който е било допустимо да се предяви иск пред Върховния касационен съд за отмяна на решението на основанията по чл.47, ал.1 ЗМТА, доколкото нищожността по чл.47, ал.2 ЗМТА е въведена впоследствие с изменението на ЗМТА от ДВ бр.8/2017 г. С изтичане на тримесечния срок е преклудирана възможността арбитражното решение да се оспорва пред Върховния касационен съд, включително чрез предявяване на иск за установяване на нищожността му след влизане в сила на новата разпоредба на чл.47, ал.2 ЗМТА. Според константната практика на ВКС – напр. определение № 363/01.11.2018 г. по т. д. № 411/2018 г. на ВКС, ІІ т. о., определение № 373/19.12.2018 г. по т. д. № 1791/2018 г. на ВКС, ІІ т. о., определение № 198/30.05.2018 г. по т. д. № 3106/2017 г. на ВКС, ІІ т. о., определение № 225/28.03.2019 г. по ч. т. д. № 481/2019 г. на ВКС, ІІ т. о., при отсъствие на подадена в срок искова молба по чл.47 ЗМТА съдът няма правомощия да се произнася по нищожността на арбитражно решение, постановено преди влизане в сила на ЗИДГПК, обн. в ДВ бр.8/2017 г., с който са изменени разпоредбите на чл.19, ал.1 ГПК и чл.47 ЗМТА. Исковата молба, с която е предявен искът за признаване нищожност на арбитражното решение, е подадена по пощата на 23.02.2019 г. – значително време след изтичане на срока по чл.48, ал.1 ГПК, поради което искът е недопустим и производството по делото следва да бъде прекратено.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по т. д. № 659/2019 г. по описа на ВКС, Търговска колегия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването с частна жалба пред друг състав на ВКС, Търговска колегия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :