О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 124
София, 17.07.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 12 юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 2089/ 2019 година
Производството е по чл. 274, ал.2, изр 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 40377 от 25.03.2019 г., подадена от адвокат Б. Н., назначен за особен представител на основание чл. 47, ал.6 ГПК на С. М. Д. против определение № 5771 от 07.03.2019 г., постановено по гр.д.№ 12848/2008 г. на СГС, с което е оставена без уважение молбата му по чл. 248 ГПК за допълване на постановеното определение 23154/25.10.2018 г. в частта за разноските.
В частната жалба се прави оплакване за неправилност на определението поради това, че съдът не е отчел, че производството по обжалване на определение по чл. 344, ал.2 ГПК е отделно, а обжалването му с частна жалба, е предвидена в закона възможност, реализирането на която изисква образуване на частно дело пред горната инстанция. Жалбоподателят се позовава на чл. 7, ал.1 т.7 във вр. с чл. 11 от Наредба № 1 на висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ответникът по частната жалба я оспорва. Счита, че определението на СГС, с което е прието, че определения хонорар за делбеното производство включва и производството по чл.344, ал.3 ГПК.
Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима, съгласно чл. 274, ал.2, изр. 1 във вр. с ал.1 т. 2 от ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
Адвокат Б. Н. е назначен за особен представител на основание чл. 47, ал.6 ГПК на С. М. Д.. С определение от 10.11.2016 г. по гр.д.№ 12426/2016 г. на СРС е определен депозит за първата фаза на делбеното производство в размер на 600 лв., която ищеца е задължен да внесе.
С постановеното решение по допускане на делбата, съдът се е произнесъл и по искане по чл. 344, ал.2 ГПК, като С. М. Д. е осъден да плаща ежемесечно на ищеца М. Л. М. по 267, 50 лв. обезщетение за това, че ползва съсобствения имот, считано от датата на влизане в сила на решението за допускане на делбата. Адвокат Б. Н. в качеството си на особен представител на С. М. Д. е обжалвал решението в тази част, което е с характер на определение. Частната жалба е преценена за основателна и обжалваното определение е отменено, а искането по чл. 344, ал.2 ГПК е отхвърлено. С определението не са присъдени разноски на жалбоподателя. Молбата на адвокат Б. Н. по чл. 248 ГПК е оставена без уважение.
За да постанови обжалваното определение, СГС е приел, че след като е определено възнаграждение по чл. 47, ал.6 ГПК за делбеното производство, то не се дължи присъждане на такова в производство по обжалване с частна жалба на определението по чл. 344, ал.2 ГПК. Дължи се такова само ако е обжалвано решението и се образува възивно производство.
Определението е неправилно.
Съгласно чл. 36, ал.1 ЗА, адвокатът има право на възнаграждение. В хипотезата на назначаване на особен представител на страна по делото на разноски на ищеца по чл. 47, ал.6 ГПК, възнаграждението се определя от съда и зависи от фактическата и правна сложност, но зависи от размерите, определени в Наредба № 1 на ВАС за минималния размер на адвокатските възнаграждения до колкото е посочено, че минималния размер не може да бъде по-нисък от половината от размера, определен в Наредбата. Нормата на чл.7, ал.1 т.7 от същата предвижда възнаграждение за адвокат в производството по частна жалба в размер на 1/3 от минималния размер за една инстанция. С цитираното по-горе определение за назначаване на особен представител на разноски на ищеца, съдът е определил възнаграждение за особения представител в производството по допускане на делбата – 600 лв.
Искането за разпределение на делбените имоти или за определяне на обезщетение може да се развие в хода на производството, като по него съдът се произнася или с решението по извършване на делбата или по-късно. Необосновано е разбирането на въззивния съд, че определения хонорар от 600 лв. за фазата по допускане на делбата включва и възнагрждение за обжалване на определението по чл. 344, ал.2 ГПК. Това е отделно производство, което се развива пред горестоящия съд, за което се дължи адвокатско възнаграждение, съгласно чл.7, ал.1 т.7 от Наредба № 1 на ВАС. Текстът е общ за производството по частна жалба без оглед на предмета на спора. Нормата на чл. 11 от Наредбата е неприложима и от това, че в нея не е включена частна жалба по чл. 344, ал.3 ГПК не може да се черпят никакви аргументи, до колкото има обща норма за възнаграждението по частна жалба в чл.7, ал.1 т.7 от Наредба № 1. Или в обобщение, възнаграждение за назначения особен представител по частната жалба по чл. 344, ал.3 ГПК се дължи. Неговият размер следва да се определи съобразно фактическата и правна сложност на въпроса, повдигнат с частната жалба. Като се съобрази, че представляваният от адвокат Н. е бил осъден с това определение да заплаща ежемесечно не малка сума и доводите в частната жалба, които са изисквали добро познаване на делото, на теорията и на съдебната практика по този въпрос, както и развитието на повдигнатия с частната жалба спор, включително и относно разноските, съдът намира, че определеното в наредбата възнаграждение в размер на 1/3 от минималния размер на възнаграждението е адекватен. Затова ответникът по частната жалба следва да бъде осъден да плати на адвокат Б. Н., назначен за особен представител на С. М. Д. на основание чл. 47, ал.6 ГПК възнаграждение в размер на 200 лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 5771 от 07.03.2019 г., постановено по гр.д.№ 12848/2008 г. на Софийски градски съд и вместо това постановява:
ОСЪЖДА М. Л. М. да плати на адвокат Б. Н., в качеството му на назначен за особен представител на основание чл. 47, ал.6 ГПК на С. М. Д. адвокатско възнаграждение за производството по ч. гр.д.№ 2848/2018 г. на Софийски градски съд в размер на 200 лв.
.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: