О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 124
София, 18.03.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 12 февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 2822 /2018 година
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от В. М. М. против решение № 1736 от 10.04.2018 г. по гр.д.№ 171/2018 г. на Окръжен съд-Благоевград, с което е потвърдено решение № 3777 от 15.11.2017 г., постановено по гр.д.№ 459/2017 г. на Районен съд-Сандански. С последното е уважен предявеният от М. М. М., Т. И. В., Ю. И. А., Л. И. К., С. И. А., А. И. З., О. С. А., С. Д. Г., С. Д. А., Р. Г. А., Л. Г. М. и Е. Х. З., конституирана на местото на починалата в хода на процеса ищца О. С. Л. отрицателен установителен иск, като е признато за установено, че В. М. М. не е собственик на 11/12 ид.ч. от два поземлени имота: поземлен имот с пл. № 95 по кадастралния план на [населено място], [община] с площ 1690 кв.м. и поземлен имот с пл.№ …. в същото село с площ 680 кв.м. и е отменен констативен н.а. № …. г. на нотариус Е. Д. за разликата над 11/12 ид.ч. от предмета му.
В касационната жалба се прави оплакване за недопустимост на решението поради това, че ищците не са доказали правният си интерес от предявяване на отрицателен установителен иск и за неправилност поради противоречие с материалния закон – правилата за придобивна давност, за допуснати съществени процесуални нарушения при приложението правилата за доказателствената тежест при представен констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка и за необоснованост на изводите, че ответницата не е придобила по давност целите процесни имоти.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК не са формулирани конкретни въпроси по първото наведено основание по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК, но се твърди противоречие с ТР № 11/2012 г. на ОСТК на ВКС, с Р № 184 от 11.12.2016 г. по гр.д.№ 1147/2016 г. на ВКС, І гр.о. и Р № 140 от 12.10.2017 г. по гр.д.№ 4536/2016 г. на І гр.о. Навежда се и основанието по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК по следните три въпроса: 1. могат ли ищците в съдебно производство да доказват не съществуването на факт, на който се позовават, ако този факт е обективиран в официален документ или тежестта за установяване на този факт лежи върху ответника; 2.Могат ли съсобствениците на недвижим имот да претендират права на собственост след като са ги изгубили поради това, че един от съсобствениците е придобил имота по давност чрез владение; 3. Данните в протокола за обстоятелствена проверка по чл. 587, ал.2 ГПК писмени свидетелски показания ли са или официален документ по чл. 179 ГПК. Наведено е и основанието по чл. 280, ал.2 ГПК, като се твърди очевидна неправилност на решението поради основанията, изложени в касационната жалба.
Ответниците по касация оспорват жалбата и допускането до касационен контрол.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Предявен е отрицателен установителен иск от част от наследниците на Т. С. М. / Т. Д. А./, починала на 30.04.1976 г. против една от наследниците й – В. М. М.. Ищците са поискали съдът да установи, че ответницата не е собственик на 11/12 ид.ч. от два поземлени имота: поземлен имот с пл. №…. по кадастралния план на [населено място], [община] с площ 1690 кв.м. и поземлен имот с пл.№ …. в същото село с площ 680 кв.м. и на основание чл. 537, ал.1 ГПК да се отмени констативен н.а. № 149,т.1/2005 г. на нотариус Е. Д. за разликата над 1/12 ид.ч. от предмета му.
Ищците твърдят и доказват, че наследодателката им е придобила по давност двата процесни имота, които са записани на нейно име в разписната книга към плана от 1972 г. Не се твърди и не се установява имотите да са отнемани и върху тях да е възстановявана собствеността по някой от реституционните закони.
Ответницата се позовава на н.а. № …. от …. г. на нотариус Е. Д., с който по реда на обстоятелствена проверка е призната за единствен собственик по наследство и давност на двата процесни имота. Актът е отразен в разписната книга и към двата имота, преди това записани на общата наследодателка Т. М..
Със заповед № АБ-104 от 19.12.2012 г. двата имота пл. № …. и …. от кв. …. по плана на [населено място], [община] заедно с други имоти са отредени за жилищно строителство, а със заповед № АБ-93 от 08.2.2014 г. за имот …. от кв. …. е отреден УПИ ….
Т. М. е починала 1976 г. и е оставила шест деца: синовете М., И., С., Д. и Г. и дъщеря О.. Ответницата е една от двете наследници на сина М. С. М., починал на 10.03.1995 г. Ищците са останалите наследници на децата на Т..
Показанията на св. Н. А. са в смисъл, че наследодателката Т. е работила двата имота до смъртта си – 1975-1976 г., а след това го работели синовете й М. и С.. Ответницата е една от наследниците на М.. Имота от двадесет години не бил ограден. В същия смисъл са и показанията на св. М., който допълва, че имотите били заградени когато баба Т. била жива. След смъртта й се работели от синовете й М., И.. Имотите към настоящия момент не били оградени и на тях пасът крави, овце. Не е виждал В. да работи местото. Според св. И. К., Б. Т. работела сама двата имота, а след смъртта й идвал бащата на Ю. /И., видно от удостоверението за наследници/ Не е виждал В. да работи имотите и те били пустеещи. Свидетелката Г., бивш кмет, посочена като свидетел от ответницата е виждала в имотите да идва В. с баща си / М. – син на |Т. видно ат удостоверението за наследници/, но виждала в имота да идват и други хора. Знае, че са се садили зеленчуци, че е бил градина, но не знае кой ги е садил. Имотът сега пустеел и така било от десетина години.
Ответницата твърди, че през 2004 г. е изготвила договор за доброволна делба между всички наследници на общата наследодателка, но никой от наследниците не подписал този договор, всички отказали. Това е видно и от представеният от нея изготвен текст, който не носи никакви подписи. Тя представя и саморъчно завещание, оставено от баща и М. С. М., с което той й завещава своя дял от останалите в наследство от майка му Т. имоти пл. № …. и …. по плана на [населено място] е обявено на 06.07.2017 г. РС е отказал да приеме това доказателство, защото ответницата не е представила отговор на исковата молба и доказателсвата към него в срок. Така представеното саморъчно завещание не е прието като доказателство.
РС е уважил отрицателният установителен иск, като е приел, че двата имота имат наследствен характер от общата на страните наследодателка Т. С. М., починала на 30.04.1976 г. и че констатациите на нотариуса в нотариалният акт, издаден по обстоятелствена проверка, с който ответницата е призната за собственик са опровергани от събраните по делото доказателства, защото не се установява ответницата да е придобила по давност целите два процесни имота.
Пред въззивната инстанция, В. М. е представила протокола от производството по обстоятелствена проверка, изготвен от нотариус Е. Д.. РС е отказал да приеме като доказателство този протокол като нотносим. Въззивната инстанция е приела това доказателство.
Въззивният съд е потвърдил решението, като е възприел изцяло изводите на първата инстанция, анализирайки доказателствата и подкрепяйки изводите си теоретично и със относима съдебна практика. Приел е, че ответницата не е доказала да е владяла целите два имота и да е придобила частите на останалите наследници по давност, поради което констатациите на нотариуса в производството по обстоятелствена проверка са оборени и затова като последица от уважавате на отрицателният установителен иск е отменен и нотариалния акт, издаден по обстоятелстевна проверка за разликата над 1/12 ид.ч.
Съгласно ТР № 8/2012 г. на ОСГТК правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост е налице когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. В производството по този иск ищецът доказва фактите, от които произтича правния му интерес, а ответникът – фактите, от които произтича правото му, като е длъжен да наведе всички основания, на които твърди, че е собственик. Не наведените основания за правото на собственост се преклудират от силата на пресъдено нещо на решението по отрицателния установителен иск.
От твърденията на двете страни, а и от разписната книга от 1972 г. е видно, че е безспорно, че двата процесни имота са записани и са владяни от общата на страните наследодателка Т. М.. Ищците се позовават на наследствени права от нея. Ответницата също твърди, че имота е принадлежал на баба й Т.. Безспорните твърдения на двете страни, че имота е принадлежал на общата наследодателка доказва правният интерес от предявяване на отрицателен установителен иск., т.е. не е налице вероятна недопустимост на обжалваното решение, поради което на това основание не се допуска касационно обжалване.
В изложението към касационнната жалба се твърди противоречие на обжалваното решение с Р № 184 от 11.12.2016 г. по гр.д.№ 1147/2016 г. на ВКС, І гр.о. С това решение е даден следният отговор на поставения правен въпрос, по който е допуснато касационно обжалване: „При оспорване в исково производство на право на собственост, признато със съставен по реда на обстоятелствената проверка нотариален акт, съдът не може да достигне до извода, че констатациите на нотариуса относно изтекла придобивна давност са опровергани само на базата на обсъждането на част от доказателствата, представени по нотариалната преписка”. Това решение е неотносимо, защото съдът не е обсъждал изобщо материалите по нотариалното дело. То не се съхранява и не е приложено по делото. Изводите на съда, че са опровергани изводите на нотариуса са изведени от доказателства по гражданското дело. Касаторката е поискала да бъде приет протокола по обстоятелствена проверка, който съдът е отказал да приеме като неотносимо доказателство, т.е. той не е обсъждан. Затова това решение на ВКС е неотносимо.
Касаторът твърди противоречие на въззивното решение с ТР № 11/2012 г. на ОСГК и Р № Р № 140 от 12.10.2017 г. по гр.д.№ 4536/2016 г. на І гр.о., в което същото е приложено. Съгласно ТР № 11/21.03.2013 г. по тълк. д. № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС се приема, че нотариалният акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на обстоятелствена проверка /чл.587 ГПК/, не се ползва с материална доказателствена сила по чл.179, ал.1 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е присъща на официалните свидетелстващи документи за факти. В конкретния случай нотариалния акт, на който се позовава ответницата, а и протоколът изготвен при обстоятелствената проверка не са официални документи и не се ползват с материална доказателствена сила относно принадлежността на правото на собственост. Ищците са оспорили нот. акт, на който се позовава ответницата още с исковата молба, като са поискали и отмяната му за размера над нейните наследствени права. Съгласно ТР № 11/2012 г. на ОСГК, при оспорване на признатото с акта право на собственост тежестта на доказване се носи от оспорващата страна, без да намира приложение редът на чл.193 ГПК. Съдът е указал тежестта на ищците да опровергаят констатациите на нотариуса. Цитираните по-горе свидетелски показания оборват констатациите на нотариуса и изводите му, че ответницата е придобила по давност като изключителен собственик правото на собственост върху двата процесни имота защото е установено, че не е упражнявала фактическа власт върху тях – те не са оградени, пустеещи са, работили са ги различни синове на общата наследодателка. Ответницата не е доказала да е извършила каквито и да е действия, разкриващи намерението и да свои двата имота. Отказът на останалите наследници да подпишат изготвения от ответницата договор за доброволна делба подкрепя извода, че ответницата, като владелец на своята идеална част и държател на идеалните части на другите сънаследници, /ако приеме, че е упражнявала фактическа власт върху имотите в някакъв интервал от време/, не е отблъснала владението на останалите наследници.. Следователно въззивното решение не е постановено в противоречие със задължителната и казуална съдебна практика на ВКС, поради което не е налице основанието по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК.
Въпросите, по които се твърди основанието по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК са неотносими към изхода от спора. Първият въпрос е могат ли ищците в съдебно производство да доказват несъществуването на факт, на който се позовават, ако този факт е обективиран в официален документ или тежестта за установяване на този факт лежи върху ответника. Не е ясно за кой документ, приет по делото като доказателство се отнася този въпрос. Ако се касае за правото на собственост, признато на ответницата с нот. акт по обстоятелствена проверка, вече бе посочено по-горе, че този нот. акт не установява факт, а констатации и изводи на нотариуса за права. Той не се ползва с материална доказателствена сила. Тъй като този въпрос е изяснен с ТР № 11/2012 г. на ОСГК, няма основание за допускане до касация и на основание по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК. Третият въпрос – данните в протокола за обстоятелствена проверка по чл. 587, ал.2 ГПК писмени свидетелски показания ли са или официален документ по чл. 179 ГПК е неотносим, защото протоколът по обстоятелствена проверка не съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК. Съдът не може да се позовава на снетите с него показания на свидетелите, защото това би съставлявало нарушение на принципа на непосредственост при събирането на свидетелски показания. В частта, с която нотариусът излага изводите си за принадлежността на правото на собственост, протоколът не е официален документ, а тези изводи не обвързват съда. За тях се отнася изложеното по-горе за нотариалният акт, издаден в това производство по обстоятелствена проверка.
Въпросът „могат ли съсобствениците на недвижим имот да претендират права за собственост след като са ги изгубили, поради това че един от съсобствениците е придобил имота по давност чрез владение” е некоректно поставен. Дали ищците са изгубили правата си и дали ответницата е придобила права е въпрос на установяване по предявеният иск, който се разрешава със сила на пресъдено нещо едва с влизане в сила на решението. Този въпрос не обуславя изхода от спора и допускане до касация.
Касаторката се позовава на очевидна неправилност на въззивното решение – основание за допускане до касация по чл. 280, ал.2, предложение 3 ГПК /редакция ДВ бр.86/017 г./. Съгласно чл. 281, т.3 ГПК, решението е неправилно, когато е постановено в противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. За да е очевидна неправилността на решението, тя трябва да е в една или повече от една от тези три форми на неправилност, но в по-тежка степен, при която не биха се спазили изискванията на чл. 121 и 122, ал.1 от Конституцията на РБ за осигуряване равенство на страните и условия за състезателност, за установяване на истината, за мотивиране на съдебните актове и осигуряване правото на защита. Очевидна е неправилността на решението, когато са нарушени императивни материално правни норми, защото те осигуряват изискването за законност и са в общ интерес. Очевидна неправилност поради нарушение на съдопроизводствените правила е налице, когато са нарушени основни принципи на гражданския процес, правото на участие на страните, правото им на безпристрастен съд / чл. 22 ГПК/, изискването за равнопоставеност, за мотивиране на съдебните актове / чл. 236, ал.2 ГПК/. Очевидна неправилност поради немотивираност на съдебен акт е налице при липса на мотиви или когато мотивите са така неясни, че от тях не се разбира формираната воля на съда в диспозитива. Решението е неправилно поради очевидна необоснованост, когато фактическите констатации на съда са в грубо несъответствие с доказателствата, правилата на логиката и науката и нарушават изискването за установяване на истината.
Конкретните доводи в изложението към касационната жалба за очевидна неправилност не са изложени, а се препраща към касационната жалба. В нея се твърди съществено процесуално нарушение, изразяващо се в това, че съдът не е приел доказателствата, приложени към допълнението към отговора на исковата молба с мотив, че са представени след изтичане на преклузивния срок, като не е отчел здравословното състояние на ответницата и конкретно представените амбулаторния лист за извършен преглед при лекар на 12.06.2017 г., представено решение на ТЕЛК и медицинско направление от личен лекар от 29.06.2017 г.
На ответницата е изпратен препис от исковата молба, който тя е отказала да получи. Съдът е приел, че е редовно връчен при условията на чл. 44, ал.1 ГПК на 25.05.2017 г. Определеният едномесечен срок за отговор е изтекъл на 25.06.2017 г. На 29.06.2017 г., ответницата е подала писмен отговор, с който е оспорила иска и е изложила твърдения за действия, чрез които е владяла имота с баща си след смъртта на баба й Т.. Поискала е съдът да й даде възможност да представи доказателства, тъй като когато й е връчена исковата молба пътувала към болницата. Представила е решение на ТЕЛК от 12.10.2009 г., с което й е определена намалена работоспособност 50 % за срок от две години. На 08.08.2017 г. е представила допълнение към отговора с приложение – декларация от Т. С. М., с която е декларирала двата процесни имота и допълнение към писмения отговор от 29.06.2017 г. На 11.09.2017 г. е представила молба с приложени писмени доказателства под опис, между които саморъчно завещание от баща й М. С. М., с което и завещава дела си от двата процесни имота с дата 29.08.1994 г., протокол за обявяването му от 06.07.2017 г., опис-декларация на полските имоти на Т. М., удостоверение от служба „Социално подпомагане”, че получава социални помощи за интеграция, медицинско направление от 29.06.2017 г. амбулаторен лист за извършен преглед от лекар на 25.06.2017 г., проект за договор за доброволна делба без подписи от посочените в него лице. Съдът е отказал да приеме приложените доказателства, тъй като са представени след изтичане на преклузивния едномесечен срок. Възивната инстанция е приела, че РС не е извършил нарушение на съдопроизводствените правила при този отказ. Ответницата е поискала правна помощ едва след като сама е написала въззивната жалба.
Посочените в касационната жалба основания за неправилност на решението, към които се препраща в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК не са свързани с нито една от посочените проявни форми на очевидна неправилност на решението. Дори да съставляват нарушения на съдопроизводствените правила, те не са в онази степен на тежест, която прави неправилността очевидна – не са нарушени основни принципи на гражданския процес, правото на участие на страните, правото на безпристрастен съд / чл. 22 ГПК/, изискването за равнопоставеност, за мотивиране на съдебните актове / чл. 236, ал.2 ГПК/. В производството по допускане до касационно обжалване съдът не разглежда наведените доводи за неправилност на решението в касационната жалба, защото не се произнася по нея. Определението по чл. 288 ГПК не е правораздавателен акт.
Или в обобщение, не са налице нито едно от наведените основания за допускане до касация по чл. 280, ал.1 т. 1 и 3 и ал.2 пр.3 ГПК, поради което не се допуска касационно обжалване. Съобразно този резултат и на основание чл. 78, ал.3 ГПК, касаторката следва да бъде осъдена да заплати на ответниците по касация претендираните от тях деловодни разноски в доказания с договорът за правна помощ изплатен адвокатски хонорар в размер на 400 лв.
Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1736 от 10.04.2018 г. по гр.д.№ 171/2018 г. на Окръжен съд-Благоевград
Осъжда В. М. М. да плати на М. М. М., Т. И. В., Ю. И. А., Л. И. К., С. И. А., А. И. З., О. С. А., С. Д. Г., С. Д. А., Р. Г. А., Л. Г. М. и Е. Х. З. деловодни разноски в размер на 400 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: