О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 124
гр. София, 02.03.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : БОНКА ЙОНКОВА
ЧЛЕНОВЕ : ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 259/2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „О. Л. И.” И. – търговско дружество, регистрирано в Търговския регистър на Република М. Острови, чрез пълномощника му в Република България адв. В. Д., срещу определение № 363 от 02.11.2015 г., постановено по ч. т. д. № 294/2015 г. на Бургаски апелативен съд. С посоченото определение е оставена без уважение частната жалба на „О. Л. И.” И. срещу разпореждане № 2175 от 19.08.2015 г. по т. д. № 292/2015 г. на Бургаски окръжен съд, с което е върната на основание чл.129, ал.3 ГПК подадената от дружеството искова молба, по която е образувано т. д. № 292/2015 г.
В частната касационна жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение и се прави искане за неговата отмяна. Частният жалбоподател поддържа, че въззивният съд е нарушил закона като не е съобразил обстоятелствата, че продълженият от първата инстанция срок, в който е следвало да се отстранят нередовностите на исковата молба не е бил достатъчен и разумен с оглед подлежащите на отстраняване нередовности и че процесуалните действия във връзка с поправянето на исковата молба са извършени по време на лятната ваканция, когато кантората на пълномощника му адв. Д. е била затворена за летен отпуск.
С жалбата е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което допускането на касационно обжалване е обосновано с твърдения, че „обжалваното определение е в пряк разрез с константната съдебна практика” и че „по решавания въпрос е постановено определение, което противоречи на практиката на Върховния касационен съд в определение № 348 от 18.06.2015 г. по ч. т. д. № 135/2015 г. на І т. о., което гласи /следва цитат от определението/, и в определение № 332 от 26.06.2012 г. по ч. гр. д. № 292/2012 г. на ВКС, І г. о., което гласи /следва цитат от определението/”.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да остави без уважение частната жалба на „О. Л. И.” И. срещу разпореждането от 02.11.2015 г. по т. д. № 292/2015 г. на Бургаски окръжен съд за връщане на подадената от дружеството искова молба, Бургаски апелативен съд е приел, че до изтичане на продължения с разпореждане от 06.08.2015 г. срок жалбоподателят не е отстранил нередовностите на исковата молба, указани в разпореждане от 09.06.2015 г. – не е представил удостоверение за актуално състояние на дружеството, от което да е видно кой го представлява, не е представил пълномощно за адв. В. Д., изходящо от лице с представителна власт, и договор за цесия, с който е обоснована активната легитимация за завеждане на иска.
За неоснователно е счетено оплакването в частната жалба, че разпореждането на първоинстанционния съд за продължаване на срока с една седмица не е съобщено своевременно на жалбоподателя, поради което той не е могъл да се съобрази с него. Въззивният съд е изложил съображения, че доколкото процесуалният закон не предвижда задължение за съда да връчва изрично съобщение на страната за продължаването на срока, в интерес на страната е да следи дали съдът е уважил молбата й, както и до кой момент е продължен срокът за извършване на съответното процесуално действие. Като неоснователно е преценено и оплакването, че първата инстанция е продължила срока само с една седмица, която не е била достатъчна за отстраняване на констатираните нередовности на исковата молба. Съдебният състав на Бургаски апелативен съд е посочил, че ако частният жалбоподател – ищец е проявил необходимата процесуална активност и е изпълнил задължението си да следи за произнасянето на съда по молбата с правно основание чл.63 ГПК, същият би имал възможност да възрази, че срокът е недостатъчен, и да поиска ново продължаване на срока, каквото действие не е предприето до изтичане на продължения срок. Твърдяното от частния жалбоподател обстоятелство, че към момента на постановяване на разпореждането процесуалният му представител по делото адв. В. Д. е била в летен отпуск, е определено от въззивния съд като недоказано и като ирелевантно за основателността на частната жалба.
Настоящият състав на ВКС намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на постановеното от Бургаски апелативен съд въззивно определение.
Допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното определение да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в т.1 – т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Според задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, посочването на значимия за конкретното дело правен въпрос е задължение на касатора /частния жалбоподател/, който следва да обоснове общата и специфичните за достъпа до касация основания по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК частният жалбоподател не е посочил конкретен правен въпрос, чието разрешаване от въззивния съд е обусловило изхода на производството по обжалване на разпореждането за връщане на исковата молба. Съдържанието на изложението се изчерпва с твърдения, че обжалваното определение е постановено в противоречие с практиката в определение № 348 от 18.06.2015 г. по ч. т. д. № 135/2015 г. на ВКС, І т. о., и определение № 332 от 26.06.2012 г. по ч. гр. д. № 292/2012 г. на ВКС, І г. о., и с цитати от двете определения. Тези твърдения са относими към специфичната за основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК допълнителна предпоставка, която не може да бъде преценявана при липса на формулиран правен въпрос, за който се поддържа, че е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС. Съгласно задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, в производството по чл.288 ГПК Върховният касационен съд може само да конкретизира, да уточни и да квалифицира посочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, но няма право и задължение за извежда въпроса от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. В конкретния случай представеното изложение не позволява уточняване на значимия правен въпрос, а предполага служебното му извеждане от съда, което според указанията в тълкувателното решение противоречи на принципа на диспозитивното начало и е недопустимо.
Непосочването на правен въпрос с характеристиките по чл.280, ал.1 ГПК е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване и не следва да се обсъжда поддържаната допълнителна предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 363 от 02.11.2015 г., постановено по ч. т. д. № 294/2015 г. на Бургаски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :