О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 124
София, 20.03.2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на шести март през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 2310 по описа за 2018 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ищеца „Специализирана болница за рехабилитация-Баня“ АД, с. Баня, община Панагюрище против Решение № 1351 от 30.05.2018г. по т.д.№ 5429/2017г. на САС, ТО, 13 състав, с което е потвърдено решението по т.д. № 120/2016г. на ОС Кюстендил за отхвърляне на предявения срещу В. К. Калдръмов – бивш член на Съвета на директорите и изпълнителен директор на дружеството иск с правно основание чл.240, ал.2 ТЗ за заплащане на сумата 61 259.74 лв. – причинена имуществена вреда – липса на касова наличност, установена с акт от 27.05.2017г. на инвентаризационна комисия, ведно със законната лихва.
С касационната жалба са въведени доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон – чл.240,ал.2 ТЗ, обосновано с тезата, че искът е отхвърлен поради недоказаност на виновното поведение на ответника като изпълнителен директор и твърдения, че вината се презюмира от закона. Касаторът се позовава и на неправилност поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила – отсъствие на указания в доклада по делото кои обстоятелства подлежат на доказване от ищеца; неизвършване на цялостна преценка на събраните по делото доказателства и на всички установени факти. Поддържа се и довод за необоснованост на изводите на САС, че без значение за отговорността на ответника е обстоятелството, че той не е установил на какво се дължи разликата между установената фактическа касова наличност от 61.05лв. и наличност по счетоводни данни – 61 320.79лв. Твърдението е, че сумата е била в ответника, малка част от нея той е използвал за погасяване на задължения на дружеството, поради което изводът, че не отговаря за установената липса, е неправилен.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпросите:
1/Деликтна ли е по характер отговорността по чл.240 ЗЗД като разновидност на иска за непозволено увреждане по чл.45 ЗЗД и за нея важи ли презумптивният характер на вината на ответника при липса на доказателства в конкретния случай за противното поради противоречие на обжалваното решение с т.2 на ППВС7/59г. и цитирани решения на състави на ВКС, постановени по рида на чл.290 ГПК.
2/В какво се изразява противоправното поведение на изпълнителния директор, което може да обоснове отговорността му за причинени на дружеството вреди. Изтеглянето на значителни суми от сметките на дружеството в брой и тяхното неотчитане и непредаване при освобождаването му като изпълнителен директор може ли да се счита за противоправно или е правно обосновано и може да се поощри и подкрепи при допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК, обоснована с тезата, че по въпроса няма конкретна съдебна практика на ВКС и неговото изясняване във връзка с конкретния случай би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като ще установи по-точни, ясни и обективни критерии при преценка основателността на иска по чл.240 ТЗ.
3/Длъжен ли е въззивният съд са извърши преценка на целия доказателствен материал, както и да направи собствени правни изводи, основаващи се на възраженията и доводите на двете страни при допълнителната предпоставка на т.1 на чл.280,ал.1 ГПК, обоснована с позоваване на ТР №1/17.01.2001г. на ОСГК на ВКС , ППВС №7/65г. и решения по чл.290 ГПК.
4/Дължимите от съда процесуални действия по докладване на делото имат ли императивен характер и непълният или неточен доклад представлява ли нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди се противоречие на обжалваното решение с разясненията в ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС.
5/Иска се допускане на обжалването и поради очевидна неправилност на въззивното решение.
В писмен отговор ответникът В. К. Калдръмов оспорва обосноваването на предпоставките за допускане на касационното обжалване. Изложени са и съображения за неоснователност на жалбата.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Твърденията в исковата молба са, че ответникът като член на СД и изпълнителен директор е причинил вреда на дружеството, изразяваща се в липса на изтеглена от Калдръмов на 29.05.2015 год. от банковата сметка на дружеството сума в размер на 63 500лв. Ищецът е поддържал, че след освобождаването на ответника като член на съвета и представляващ дружеството, при извършената инвентаризация на касовата наличност е констатирана липса в размер на 61 259.74лв., за която не са представени разходнооправдателни документи. Поради нарушение на задълженията на ответника по чл.237, ал.2 ТЗ и чл.2, т.1 и т. 5 от сключения между страните договор за управление, се иска осъждането му да възстанови липсващата сума.
Безспорно е, че на 16.04.2016г. ответникът е освободен от общото събрание на дружеството като член на съвета на директорите и изпълнителен директор, без да е освободен от отговорност. На 19.05.2016г. е взето решение от съвета на директорите за извършване на инвентаризация. На 27.05.2016г. инвентаризационната комисия е съставила акт за касова наличност, с който са установени налични в брой 61.05лв. На 30.06.2016г. е съставена и сравнителна ведомост, с която е констатирана разлика от 61 259.74лв. между сумата от 61 320.79лв. – наличност по счетоводни данни и сумата от 61.05лв. по акта за касова наличност.
Въззивната инстанция е приела за безспорно установено в хода на производството, че на 29.05.2015г. ответникът в качеството си на изпълнителен директор е изтеглил от банковата сметка на дружеството сумата от 63 500лв. Въз основа на заключението на счетоводната експертиза е прието за доказано, че същия ден тази сума е била заприходена като касова наличност /по дебита на сметка 501- каса левове с произход – изтеглена в брой от разплащателната сметка на дружеството/, при което към 29.05.2015г. касовата наличност е в размер на общо 64 386.29лв. /63 500лв.- заприходени на 29.05.15год. плюс 886.29лв.- налична сума към този момент/. Вещото лице е установило, че за периода м.юни 2015г. – до май 2016г. от касовата наличност са извършени разходи в общ размер 5 056.50лв., за които са представени разходни документи и че към 19.05.2016г., касовата наличност по счетоводни данни е в размер на 61 320.79лв. Въз основа на тези данни, въззивната инстанция е приела, че към дата на освобождаването на ответника като изпълнителен директор на СД /16.04.2016г./, изтеглената от него сума /намалена с извършените разходи/ е била налична по дебита на сметка 501-каса в левове. Акцентирала е на обстоятелството, че констатираната липса е установена от комисията при инвентаризация, назначена на 19.05.2016г., която с Протокол от 27.05.2016г. е установила фактическа наличност на каса 61.05лв., а на 30.06.2016г. е съставена сравнителна ведомост за констатираната разлика от 61 259.74лв., т.е. че тези констатации са около месец и половина след освобождаването на ответника като изпълнителен директор.
Неоснователността на искането за допускане на обжалването по първия въпрос за доказване на вината като елемент от фактическия състав на отговорността по чл.240,ал.2 ТЗ произтича от обстоятелството, че той е изцяло несъответен на изложените от САС правни доводи за отхвърлянето на иска. Не недоказването в процеса на вината на ответника като изпълнителен директор за причинените на акционерното дружество вреди е обусловило отхвърлянето на иска, а съображенията за неустановяване на твърденията, че именно той е причинил констатираната имуществена вреда – липса на парични средства в касата на дружеството. Не съществува връзка и относимост между така поставения въпрос и произнасянето на въззивния съд. Въпросът е хипотетичен, а не обуславящ изхода на спора, поради което не притежава съществена характеристика на общата предпоставка на факултативния касационен контрол, очертана в т.1 на ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС.
Вторият въпрос не е правен, а съставлява хипотетично питане в какво се изразява противоправното поведение на изпълнителния директор, което може да обоснове отговорността му за причинените на акционерното дружество вреди. Така поставен той също не може да послужи като обща предпоставка за допускане на обжалването.
Не е осъществено и общото основание за допускане на обжалването по третия въпрос. Той не е от значение за изхода на делото в смисъла, изяснен в т.1 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, защото има характер на касационно оплакване, касаещо правилността на обжалваното решение. Той е довод за допуснато процесуално нарушение, който не е тъждествен на основанието по чл.280,ал.1 ГПК. Основанието за касиране на решението е релевантно за втората фаза от факултативния касационен контрол, но е без значение при преценката дали са налице предпоставките за осъществяването му.
Същите съображения са относими и към четвъртия въпрос, при поставянето на който касаторът дори не посочва за установяването на кои релевантни факти е следвало му бъдат дадени указания в доклада по чл.146 ГПК и по отношение на кои от тях съдът не е изпълнил задължението си по чл.146,ал.2 ГПК.
Задължение на касатора, а не на настоящата инстанция /която няма и такова правомощие/ е, да изведе правният проблем и да го постави за отговор преди преценката и произнасянето за правилността на въззивното решение.
Неоснователно е и искането за допускане на обжалването поради твърдяната от касатора очевидна неправилност. Твърдяната от касатора необоснованост на въззивното решение, произтичаща от неправилно възприемане на събраните по делото доказателства, необсъждане на доводи и възражения на страната може да послужи като предпоставка за допускане на касационно обжалване само по реда и при условията на чл.280 ал. 1 ГПК – при формулиране на въпрос с правна характеристика като обща предпоставка за осъществяване на факултативния касационен контрол. Очевидната неправилност като основание за допускане на касационното обжалване следва пряко да явства от мотивите на обжалвания акт, да е видна при техния прочит, а не да предпоставя детайлна проверка и анализ на доказателствата и обстойна преценка дали твърденията в жалбата за нейното наличие се установяват от материалите по делото. Касаторът отъждествява очевидната неправилност като основание за достъп до касация и неправилността като общо касационно основание по чл.281,т.3 ГПК
Едва в настоящото производство касаторът излага и поддържа фактическо твърдение, че само документално изтеглената от ответника сума от разплащателната сметка на дружеството е заведена като касова наличност, че сумата реално е била в държане на ответника и малка част от нея той е използвал за погасяване на дружествени задължения в периода м.юни 2015г. до май 2016г. Тези обстоятелства не са въведени в предмета на спора, съответно по делото отсъстват и доказателства /при доказателствена тежест на ищеца/ за формално и единствено документално заприходяване на теглената в брой сума като касова наличност и непостъпването й/невнасянето й реално от ответника в касата на дружеството. Не са изследвани /като нерелевирани от ищеца, но релевантни и съществени за спора/ въпросите: съществувала ли е причина за изтеглянето на сумата от разплащателната сметка на дружеството и внасянето и трансформирането й в касова наличност; съществували ли са вътрешни правила за съхранение, достъп и контрол по отношение на касовата наличност и кое лице е осигурявало спазването им; кое лице е извършило заприходяването на изтеглената сума; кой служител е отговарял за счетоводната операция; кое е лицето, което е имало достъп до касовата наличност до освобождаването на ответника като член на съвета на директорите и за периода до установяване на липсата; изискано ли е било от ответника при освобождаването му като изпълнителен директор да отчете и предаде касовата наличност. Невключването в предмета на спора и неизясняването на тези съществени обстоятелства е поради бездействието на ищцовото дружество и нерелевирането им в процеса не може да обоснове очевидна неправилност на постановения акт.
Изводите на САС са основани на заключението на вещото лице, което от една страна е установило, че счетоводството е било водено редовно, а от друга, че изтеглената от ответника в брой сума от разплащателната сметка на дружеството още същия ден е била заприходена като касова наличност. Невярно е твърдението на касатора, че вещото лице е установило, че „само документално сумата е заведена като касова наличност, но сумата липсва физически”, а и вещото лице не би могло да достигне до такъв извод, тъй като извършва проверка по счетоводни документи и не би могло да установи евентуална физическа липса на парични средства в касата към момента на отразеното заприходяване и към момента на освобождаването на ищеца като изпълнителен член.
Правно непрецизно е твърдението на касатора, че вписването в ТР на освобождаването на Калдръмов като изпълнителен директор е обуславящо за възможността своевременно да бъде извършена инвентаризация – че до вписването на това обстоятелство такава не е могла да бъде извършена. Във вътрешните отношения в дружеството освобождаването на члена на съвета на директорите има действие от приемане на решението /чл.231,ал.4 ТЗ/. Несъгласието на касатора с изводите на САС за значителния период от време между освобождаването на ответника като изпълнителен член и констатираното разминаване на салдото по сметка „каса /сметка 501 каса в лв./ и реалната касова наличност, които също са послужили като аргумент за отхвърляне на иска, не може да обуслови допускане на касационното обжалване. Такова основание не може да послужи и тезата му, за която по делото не са ангажирани доказателства, че липсващата сума в каса, която според счетоводни данни трябва да е налична /липсващата касова наличност/ произтича именно от невнасянето от ответника в касата на дружеството на изтеглената от него сума.
Изходът на спора не е резултат на неразграничаването от съда на „касова наличност по счетоводни данни и налични парични средства в брой”, както твърди касаторът, а на неточно формулирана обстоятелствена част на исковата молба – отсъствие на твърдения в смисъла посочен по-горе и неангажиране на релевантни за установяване на причинната връзка между твърдяното поведение на ответника и констатираната липса доказателства.
Правно неиздържана е и тезата на касатора, че ответникът има задължение да докаже от къде произтича констатираната повече от месец след освобождаването му липсваща касова наличност.
Касаторът следва да заплати разноски за насрещната страна за изготвянето на отговора на касационната жалба, които са доказани с договор за правна защита и съдействие, фактура и извлечение от банкова сметка – сумата 3 360лв. адвокатско възнаграждение с включен ДДС.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Решение № 1351 от 30.05.2018г. по т.д.№ 5429/2017г. на САС, ТО, 13 състав.
Осъжда „Специализирана болница за рехабилитация – Баня“АД, с. Баня, община Панагюрище да заплати на В. Калдръмов сумата 3 360лв. разноски за производството.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ