2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 124
София, 23.04.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети април през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ч.гр.дело № 836/2020 год.
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Й. И. Г., подадена от адв. Н. А., срещу определение № 836/04.12.2019 г., постановено по ч. гр. д. № 2632/2019 г. на Върховния касационен съд, III г. о., с което е оставена без разглеждане касационната й жалба срещу въззивно решение № 57/27.02.2019 г. по гр. д. № 346/2018 г. на Окръжен съд – Кюстендил.
В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност на атакуваното определение и се иска неговата отмяна. Твърди се, че цената на предявения инцидентен установителен иск по чл. 226, ал. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на дарението, обективирано в Нотариален акт № 169/18.10.2017 г., том II, рег. № 10042, д. № 318 на нотариус Д. Г., с район на действие Районен съд – Дупница е 9040 лв., както и, че предявените установителни искове са обуславящи правото на собственост и попадат в предвиденото в чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК изключение.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, преграждащо развитието на делото, постановено от състав на Върховния касационен съд, поради което е процесуално допустима.
Разгледанa по същество жалбата е неоснователна, поради следното:
С обжалваното определение, предходният състав на Върховен касационен съд е констатирал, че в първоинстанционното производство до приключване на първото съдебно заседание по делото пред Районен съд – Дупница цената на всеки от исковете за спорните 1/300 ид. ч. от 13 земеделски имоти по договора за дарение, респ. на 150/300 ид. ч. от същите по иска по чл. 33, ал. 2 ЗС за изкупуване на имотите, е определена на базата на представените по делото удостоверения за данъчни оценки и на посочената от ищцата в молбата от 06.12.2017 г. цена на всяка от претенциите съответно 4 520 лв. пазарна цена и 4 517, 45 лв. данъчна оценка. Държавната такса е определена от съда и внесена от страната за всеки от исковете на базата на по-високата пазарна цена на имотите. Следователно, с обжалваното въззивно решение съдът се е произнесъл по искове за обявяване на нищожността на договор за дарение на 1/300 ид. ч. от 13 земеделски имоти и за изкупуване на 150/300 ид. ч. от същите, с приет размер на цената на всеки иск – 4 520 лв. Тези искове не са за собственост, или за вещно право върху недвижим имот, а за упражняване на облигационни потестативни права по съдебен ред. Въззивните решения по граждански дела, с които се разглеждат такива искове с цена под 5 000 лв., не подлежат на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Атакуваното определение на ВКС, ІII г. о. е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Изводът, че липсва законова възможност за по-нататъшен инстанционен контрол на въззивното решение е правилен и обоснован. Разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК е приложена според точния смисъл на закона, като е съобразено, че критерият за определяне допустимостта на самото касационно производство е цената на иска – при изискване за минимален праг от 5 000 лв. С предявеният инцидентен установителен иск ищцата е въвела единствено ново основание за недействителност на договора за дарение и следователно цената му не се различава от цената на останалите искове. Цената на иска се определя към момента на предявяване на исковата молба, а съгласно чл. 70 ГПК въпроса за цената на иска може да се повдигне най-късно в първото по делото заседание, след което тя се стабилизира и не може да се изменя до приключване на делото във всички съдебни инстанции. Цената на иска по искове за недействителност на договор за дарение на недвижим имот и за упражняване правото на изкупуване по чл. 33, ал. 2 ЗС се определя по чл. 69, ал. 1, т. 4, вр. с т. 2 ГПК – в размер на данъчната оценка, а ако няма такава – пазарната цена на вещното право. Процесуалните гражданско-правни норми, уреждащи възможността определен съдебен акт да бъде обжалван, както и условията и сроковете за това са императивни и съдът и страните са длъжни да се съобразяват с тях.
Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г. о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 836 от 04.12.2019 г., постановено по ч. гр. д. № 2632/2019 г. на Върховен касационен съд, ІII г. о.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: