О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 124
София, 25.05. 2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на седемнадесети февруари две хиляди и шестнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бонка Йонкова
ЧЛЕНОВЕ: Евгений Стайков
Галина Иванова
изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т. д. № 1877/2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. И. И. от [населено място] и по касационна жалба на [община] срещу решение № 14 от 02.02.2015г. постановено по в.гр.д. № 1207/2014г. на Пловдивски апелативен съд.
Касаторът П. И. обжалва въззивното решение в частта му, с която е потвърдено решение №1518 от 21.07.2014г. по гр.д.№ 1961/2013г. на Пловдивски окръжен съд в частта, с която са отхвърлени като неоснователни предявените от П. И. против [община] обективно съединени искове: иск по чл. 15, ал.1 т.2 ЗАПСП – за признаване на авторското му право върху част „Хидротехническа“ от проект за реконструкция и модернизация на Гребната база /Олимпийски гребен канал/ в [населено място] и иск по чл. 95, ал.1 т.1 ЗАПСП – за установяване факта на нарушението на авторското му право върху същия проект изразяващо се в „невъзлагане” на касатора проектирането на Дублиращия гребен канал. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е необосновано, тъй като решаващите изводи на съда не кореспондират на събраните по делото доказателства. Сочи се, че по делото са представени убедителни доказателства, установяващи, че касаторът е взел основно участие в проектирането на съответните хидротехнически съоръжения, които определят касатора като автор на проекта по см. на чл.15 ал.1 т.2 ЗАПСП. Същевременно в жалбата се излагат съображения, че от доказателствата по делото се установява, че Дублиращият гребен канал е неразделна част от основния съществуващ олимпийски гребен канал, което обуславя факта на нарушението на авторското право при възлагане на обществената поръчка по ЗОП от [община] за проектиране на Дублиращия канал. Претендира се отмяна на въззивното решение в обжалваните му от касатора части и постановяване на ново решение, с което да бъдат уважени изцяло предявените искове с присъждане на разноски за въззивната и касационната инстанция.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът поставя следните материалноправни въпроси, за които твърди, че са налице общата и допълнителната предпоставка по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касация:
1. „Става ли главният проектант автоматично автор на проекта или за да бъде признато и авторско право, са необходими доказателства, че същият е проектирал отделни съоръжения, съобразно чл.4 от Наредба № 16 за главния проектант на комплексен обект на Министерство на строителството и архитектурата /ДВ бр. 46/1983г./ ?“
2.„Провеждането на открита процедура по реда на ЗОП за проектирането на преустройството на изграден вече архитектурен обект има ли характер на последващо използване на проекта, въз основа на който е създаден този обект?” и
3.„Неизготвянето на технически проект за преустройството на съществуващ архитектурен обект, пречка ли е да бъде извършена преценка относно факта на извършеното нарушение, след като е налице и утвърдено планово задание по чл.13 от Наредба №4 от 21.05.2001г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти?”.
Другият касатор в настоящото производство – [община], представлявана от кмета И. Т., обжалва въззивното решение в следните му части:
-в частта, с която е обезсилено първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлена претенцията на В. М. и П. И. срещу [община] за осъждане на Общината да заплати суми в размер на 4 740лв. на всеки от ищците, представляващи пропуснати ползи в размер на възнаграждението, полагащо се за изготвяне на технически инвестиционен проект за „Дублиращ гребен канал за загряване на състезателите“ и с която делото е върнато на първоинстанционния съд за произнасяне от друг състав по исковете с правно основание чл. 94 ЗАПСП.
– в частта, с която първоинстанционното решение е отменено относно претенцията на В. М. за признаване на авторството му върху част „Архитектурно-градоустройствен“ от проект за реконструкция и модернизация на Гребната база в [населено място] и вместо това е постановено решение, с което се признава за установено по отношение на [община], че В. М. има авторско право върху част „Архитектурно-градоустройствена“ от проект за реконструкция и модернизация на Гребната база в [населено място]
-в частта, с която [община] е осъдена да заплати на В. М. сумата от 900 лв., представляващи направени и поискани разноски пред двете инстанции, присъдени по съразмерност.
В касационната жалба на [община] се твърди, че въззивното решение е недопустимо в частта, с която е обезсилено първоинстанционното решение по отношение на отхвърлените претенции по чл.94ал.1 ЗАПСП, тъй като Пловдивският окръжен съд правилно е определил предмета на спора. Също така се поддържа, че необосновано и незаконосъобразно въззивният съд е приел, че ищецът В. М. е автор на елементи от част „архитектурно-градоустройствена” като съдът недопустимо е обосновал решението си въз основа на документи, представени пред първата инстанция, които е следвало да бъдат изключени от доказателствата по делото.
Допускането на касационно обжалване се поддържа от касатора [община] на основанията по чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК. Касаторът формулира следните материалноправни и процесуалноправни въпроси, за които твърди че са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
1.„Налице ли е неделимо съавторство при създаване на произведение на архитектурата, без да е възможно да се установи какво точно е било извършено от отделния автор, тъй като съвместният принос на архитекти и проектанти по отношение реализацията на такова едно творение е имплицитно свързан с полагане на специфични авторски усилия в посока постигане на една обща цел?“. Сочи се, че въпросът е решен в противоречие с решение № 51/29.07.2011г. по т.д. № 387/2010г. на ВКС I т.о. и с решение № 227/08.06.2005г. по в.гр.д. № 544/2004г. на Великотърновски апелативен съд;
2. „Възможно ли е едно лице да е носител на авторско право на елементи от част „архитектурно-градоустройствена“ в даден архитектурен проект?“. Сочи се, че въпросът е решен в противоречие с решение № 51/29.07.2011г. по т.д. № 387/2010г. на ВКС, I т.о.,
3.„Възможно ли е едно лице да е носител на авторско право на елементи от част „архитектурно-градоустройствена“ в даден архитектурен проект за който липсват данни да е одобрен по смисъла на чл.3, ал.1, т.8 ЗАПСП?4. Сочи се, че въпросът е решен в противоречие с ТР № 38/04.07.1979г. по гр.д. № 13/1979г. на ОСГК и решение № 51/29.07.2011г. по т.д. № 387/2010г. на ВКС, I т.о.
4.„Възможно ли е едно лице да е носител на авторско право за проект за реконструкция на вече съществуваща сграда или съоръжение, предвид факта, че същият не е автор на първоначалната идея по създаването им ?“. Твърди се, че въпросът е решен в противоречие с решение № 51/29.07.2011г. по т.д. № 387/2010г. на ВКС, I т.о. и решение от 11.04.2007г. на ВКС по т.д. № 1118/2006г. на ВКС, II т.о
5.„Доколкото в трудовия договор не е уговорено нещо друго, работодателят има ли изключителното право без разрешение на автора и без заплащане на възнаграждение, да използва произведението за свои цели, което ползване законът ограничава да обичайната дейност на работодателя?“. Сочи се, че въпросът е решен в противоречие с решение № 63/24.03.2010г. по т.д. № 648/2009г. на ВКС, II т.о.
6.„Допустимо ли е обезсилване на решение на първоинстанционния съд по отношение на квалификацията на иска, предвид факта, че същата е обявена в приетия и неоспорен доклад по смисъла на чл. 140 ГПК? “ Сочи се, че въпросът е решен в противоречие с решение № 162/09.07.2012г. по гр.д. № 1260/2011г. на ВКС, II г.о. и решение № 644/12.10.2010г. по гр.д. № 1269/2009г. на ВКС, IV г.о.;
7.„Допустимо ли е въззивният съд да обосновава решението си единствено на документи, представени пред първата инстанция, които следва да бъдат изключени от доказателствата по делото предвид императивната норма на чл. 183 ГПК?“ Твърди се, че въпросът е решен в противоречие с решение№ 174/07.10.2013г. по гр.д. № 1992/2013г. на ВКС, II г.о.; решение № 239/16.07.2013г. по гр.д. № 1050/2012г. на ВКС, IV г.о.; решение № 451/15.07.2010г. по гр.д. № 536/2010г. ВКС, II г.о.; решение № 166/24.06.2014г. по гр.д. № 7221/2013г. на ВКС, I г.о.; решение № 636/19.07.2010г. по в.гр.д. № 382/2010г. на Пловдивски апелативен съд.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
С решение №1518 от 21.07.2014г. по гр.д.№ 1961/2013г. на Пловдивски окръжен съд са отхвърлени като неоснователни предявените от В. Д. М. и П. И. И. против [община] обективно съединени искове: 1. за признаване на авторското право на В. Д. М. върху част „Архитектурна“ и на П. И. И. върху част „Хидротехническа“ от проект за „Реконструкция и модернизация на Гребна база [населено място]”, 2. за осъждането на [община] да заплати на всеки един от ищците сума в размер на 4 740 лв. – обезщетение на претърпени от тях имуществени вреди, вследствие на нарушаване на авторските им права, представляващи пропуснати ползи в размер на възнаграждението, полагащо се за изготвяне на технически инвестиционен проект за „Дублиращ гребен канал за загряване на състезателите, както и 3.за установяване на факта на нарушението на авторски права на ищците върху части „Архитектурна“ и съответно „Хидротехническа“ от проекта за реконструкция и модернизация на Гребната база от страна на [община], изразяващо се в това, че проектирането на Дублиращия гребен канал не е възложено на ищците като автори и главни проектанти чрез процедура „договаряне без обявление”.
С обжалваното въззивно решение Пловдивският апелативен съд е обезсилил първоинстанционното решение в частта му, с която са отхвърлени исковете за заплащане на обезщетение в размер на по 4 740 лв. за всеки един от ищците и в тази му част е върнал делото на Пловдивски окръжен съд за ново разглеждане. Приел е, че първоинстанционният съд в тази му част е постановил недопустимо решение, тъй като се е произнесъл по непредявен иск /исковите претенции са за обезщетение за пропуснати ползи в размер на дължимото възнаграждение за изготвяне на планово-техническо задание за изработването на технически инвестиционен проект, а не за изготвянето на цялостния технически инвестиционен проект/.
С решението въззивният състав е отменил първоинстанционното решение в частта му, с която е отхвърлена претенцията на В. М. за признаване на авторството му върху част „Архитектурно-градоустройствена“ от проект за реконструкция и модернизация на Гребната база в [населено място] като вместо него е постановил решение, с което е признал, че В. М. има авторско право върху посочената част от проекта. В мотивите към решението е посочено, че съдът е приел за установено, че В. М. /независимо от качеството му на ръководител група/ е автор на няколко чертежа, които са представени по делото. Позовавайки се на чл.4 от Наредба №16 за главния проектант на комплексен обект на Министерство на строителството и архитектурата /ДВ бл.46/1983г./ въззивният съд е направил извода, че М. е действителен и фактически автор на елементи от част „Архитектурно-градоустройствена“, което го прави носител на авторско право върху тази част. Този извод на съда е обусловен и от съждението в мотивите, че ако М. е създал творчески продукт /сам или с други лица/, той би имал авторство върху този продукт.
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение в частта му, с която е отхвърлен иска на П. И. за признаване на авторското му право върху част „Хидротехническа“ от проект за реконструкция и модернизация на Гребната база /Олимпийски гребен канал/ в [населено място]. Съдът е приел, че от доказателствата по делото не се установява ищецът /ръководител група по част „Хидротехническа”/ да е проектирал който и да е било елемент по представените чертежи. Неоснователността на исковата претенция е обоснована с липсата на пълно и главно доказване на обстоятелството, че И. със свой труд и творчество е създал някои от елементите в проекта.
Въззивният състав е потвърдил първоинстанционното решение в частта му, с която са отхвърлени претенциите на ищците по чл.95 ал.1 т.1 ЗАПСП за установяване на факта на нарушението на авторски права на ищците върху части „Архитектурна“ и съответно „Хидротехническа“ от проекта за реконструкция и модернизация на Гребната база от страна на [община], изразяващо се в това, че проектирането на Дублиращия гребен канал не е възложено на ищците като автори и главни проектанти чрез процедура „договаряне без обявление”, а вместо това за проектирането е била обявена обществена поръчка по ЗОП. В решението е прието, че претенцията на В. М. е неоснователна, тъй като провеждането на открита процедура по реда на ЗОП за проектирането на „Дублиращия гребен канал” няма характер на последващо използване на част „Архитектурно-градоустройствена” от проекта за реконструкция и модернизация на Гребната база. Претенцията за П. И. е приета за неоснователна с оглед липсата на установено авторско право на И. върху част „Хидротехническа“ от проекта.
По касационната жалба на П. И. И..
Настоящият състав на ВКС намира, че липсват основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по жалбата на касатора П. И., тъй като нито един от трите поставени в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК въпроси не отговаря на изискванията по чл.280 ал.1 ГПК за въпрос, обуславящ допускането на касация. Съгласно разясненията, дадени в дадени в т.1 от Т..решение №1/2010г. от 19.02.2010г. по тълк.дело №1/2009г. на ВКС, ОСГТК правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното решение е този, който е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Както бе посочено по-горе въззивният състав е приел за неоснователен иска на П. И. за признаване на авторското му право върху част „Хидротехническа“ от проект за реконструкция и модернизация на Гребната база /Олимпийски гребен канал/ в [населено място], поради липсата на пълно и главно доказване по делото на обстоятелството, че И. със свой труд и творчество е създал някои от елементите в проекта. Въпросът: „Става ли главният проектант автоматично автор на проекта или за да бъде признато и авторско право, са необходими доказателства, че същият е проектирал отделни съоръжения, съобразно чл.4 от Наредба № 16 за главния проектант на комплексен обект на Министерство на строителството и архитектурата /ДВ бр. 46/1983г./ ?“ в случая не се явява значим за спора въпрос по см. на чл.280 ал.1 ГПК, тъй като не е обусловил решаващата воля на съда. Но дори да се приеме, че въпросът е относим за спора /в самата искова молба ищецът основава иска с авторство върху проекта, а не единствено с факта, че е бил ръководител на проектната група/, то не е налице допълнителната предпоставка по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, защото нито в теорията, нито в съдебната практика няма спор, че за признаване на авторство по чл.5 ЗАПСП следва да бъде установено обстоятелството, че създаденото произведение е резултат на творческата дейност на конкретно физическото лице, независимо от служебното му положение или друга форма на участие.
Не са формирали решаващата воля на съда и поставените от касатора два въпроса:„Провеждането на открита процедура по реда на ЗОП за проектирането на преустройството на изграден вече архитектурен обект има ли характер на последващо използване на проекта, въз основа на който е създаден този обект?” и „Неизготвянето на технически проект за преустройството на съществуващ архитектурен обект, пречка ли е да бъде извършена преценка относно факта на извършеното нарушение, след като е налице и утвърдено планово задание по чл.13 от Наредба №4 от 21.05.2001г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти?”. Претенцията на П. И. по чл.95 ал.1 т.1 ЗАПСП за установяване на факта на нарушението на авторските му права върху част „Хидротехническа“ от проекта за реконструкция и модернизация на Гребната база е отхвърлена с оглед липсата на установено от съда авторско право на И. върху част „Хидротехническа“ от проекта. В тази връзка поставените въпроси са относими спрямо мотивите на решението по иска на В. М. /от когото не е предявена касационна жалба и по отношение на когото въззивното решение по иска по чл.95 ал.1 т.1 ЗАПСП е влязло в сила/, но не са релевантни спрямо мотивите, с които е приета за неоснователна претенцията на П. И. по чл.95 ал.1 т.1 ЗАПСП.
По касационната жалба на [община].
Настоящият състав на ВКС намира, че липсват основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по касационната жалба на [община] в частта й, с която се обжалва въззивното решение, с което е отменено първоинстанционното решение в частта относно претенцията на В. М. за признаване на авторството му върху част „Архитектурно-градоустройствен“ от проект за реконструкция и модернизация на Гребната база в [населено място] и вместо това е постановено решение, с което е признато за установено по отношение на [община], че В. М. има авторско право върху част „Архитектурно-градоустройствена“ от проект за реконструкция и модернизация на Гребната база в [населено място].
Първият поставен въпрос в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК: .1.„Налице ли е неделимо съавторство при създаване на произведение на архитектурата, без да е възможно да се установи какво точно е било извършено от отделния автор, тъй като съвместният принос на архитекти и проектанти по отношение реализацията на такова едно творение е имплицитно свързан с полагане на специфични авторски усилия в посока постигане на една обща цел?“ не е въпрос, обусловил правните изводи на съда, съгласно изискването на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касация. Въззивният състав въобще не е обсъждал въпроса за авторските права на ищеца В. М. по чл.5 ЗАПСП в контекста на съавторство по чл.8 ал.1 ГПК. С решението си въззивният съд не е изключил авторско право и на други архитекти и проектанти при условията на неделимо съавторство. В тази връзка поставеният въпрос може да е значим за точното прилагане на закона, но не е обуславящ за решаващата воля на съда по конкретното дело. При констатираната липса на общата предпоставка по чл.280 ал.1 ГПК , съдът не следва да обсъжда твърдените от касатора допълнителни предпоставки по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК.
Не могат да обосноват наличие на общата предпоставка за допускане на касационно обжалване и поставените от касатора втори и трети въпроси: 2.„Възможно ли е едно лице да е носител на авторско право на елементи от част „архитектурно-градоустройствена“ в даден архитектурен проект?“ и 3.„Възможно ли е едно лице да е носител на авторско право на елементи от част „архитектурно-градоустройствена“ в даден архитектурен проект за който липсват данни да е одобрен по смисъла на чл.3, ал.1, т.8 ЗАПСП?”. И двата въпроса са зададени общотеоретично като отговорите са обусловени от конкретните релевантни за спора обстоятелства. По втория въпрос – а piori не може да се изключи авторско право върху каквото и да е произведение или на част от него, резултат на творческа дейност на автора. Дали тази част /елемент/ обуславя авторско право върху целия продукт, предмет на авторска закрила, е въпрос, който се установява по конкретното дело. Що се отнася до третия въпрос- следва да се има предвид, че съдът изрично е посочил, че според него работният проект е одобрен през 1987г. В мотивите към т.1 от Т..решение №1/2010г. от 19.02.2010г. по тълк.дело №1/2009г. на ВКС е посочено, че материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В тази връзка посочените два въпроса мога да бъдат относими за евентуалната неправилност, респ. необоснованост на решението – касационни основания по чл.281 т.3 ГПК, които не могат да бъдат предмет на проверка в производството по чл.288 ГПК. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че цитираното като задължителна съдебна практика решение от 29.07.2011г. по т.д.№387/2010г.на ВКС, І т.о, третира въпроси, свързани с наличието на неделимото съавторство при създаване на произведение на архитектурата, което не е било предмет на обсъждане във въззивното решение.
Не са обуславящи за правните изводи на съда по конкретното дело и въпросите: 4.„Възможно ли е едно лице да е носител на авторско право за проект за реконструкция на вече съществуваща сграда или съоръжение, предвид факта, че същият не е автор на първоначалната идея по създаването им?“ и 5.„Доколкото в трудовия договор не е уговорено нещо друго, работодателят има ли изключителното право без разрешение на автора и без заплащане на възнаграждение, да използва произведението за свои цели, което ползване законът ограничава да обичайната дейност на работодателя?“. В четвъртият въпрос се съдържа твърдението на касатора, че М. не е бил автор на първоначалната идея по създаването на проекта за реконструкция – обстоятелство, което не е обсъждано в решаващите мотиви на въззивния съд за уважаване на иска по чл.15 ал.1 ЗАПСП. Аналогично – поставеният принципен пети въпрос е значим, но не е обуславящ за конкретния спор, тъй като във въззивното решение /за разлика от първоинстанционното решение, с което е отхвърлена претенцията/ не са изложени съображения, свързани с правата на работодателя върху създадения архитектурен проект.
Настоящият състав намира, че формулираният от касатора в изложението седми въпрос: 7.„Допустимо ли е въззивният съд да обосновава решението си единствено на документи, представени пред първата инстанция, които следва да бъдат изключени от доказателствата по делото предвид императивната норма на чл. 183 ГПК?“ е зададен като принципен въпрос, без въобще да са отчетени процесуалните действия на първоинстанционния съд с оглед задължението по чл.183 ГПК за представяне на оригинали или на официално заверени преписи от доказателства.
С определение от 6.11.2013г. първоинстанционният съд е задължил ищците да представят оригиналния проект на обект „Олимпийски гребен канал”. С мотивирани определения от 11.12.2013г. и от 19.02.2014г., имайки предвид, че документацията следва да бъде съхранявана при ответника, съдът е указал на [община] да представи оригинала от проекта и от протоколите за въвеждане в експлоатация на обекта. Ето защо пред първоинстанционния съд не е била налице хипотезата по чл.183 ГПК, предвиждаща изключване на документ от доказателствата по делото, като в тази връзка зададеният от касатора въпрос се явява неотносим за спора.
Настоящият състав намира за недопустима на основание чл.280 ал.2 ГПК касационната жалба на [община] в частта й, с която се обжалва въззивното решение в частта, с което е обезсилено първоинстанционното решение, с което са отхвърлени претенциите на В. М. и П. И. срещу [община] за осъждане на Общината да заплати суми в размер на 4 740лв. на всеки от ищците, представляващи пропуснати ползи в размер на възнаграждението, полагащо се за изготвяне на технически инвестиционен проект за „Дублиращ гребен канал за загряване на състезателите“ и с което делото е върнато на първоинстанционния съд за произнасяне от друг състав по исковете с правно основание чл. 94 ЗАПСП. Претенциите на В. М. и П. И. за обезщетение по чл.94 ЗАПСП представляват самостоятелни искове, предявени при условията на обективно съединяване и доколкото всеки един от исковете е с цена под 5 000 лв., въззивното решение в тази му част не подлежи на касационно обжалване. Без значение за допустимостта на касационното обжалване е обстоятелството, че в тази му част първоинстанционното решение е обезсилено, а делото – върнато за ново разглеждане. По аргумент за по силното основание от тълкуването, направено в т.8 от Т..решение № от 9.12.2013г. по тълк.д.№1/2013г. на ВКС, ОСГТК, следва извода, че не подлежи на обжалване въззивното решение, с което първоинстанционното решение е обезсилено и когато делото е върнато на ново разглеждане при цена на иска под 5 000 лв. В посочената й част касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане без касационният състав да обсъжда въпроса за допустимостта на въззивното решение относно претенциите по чл.94 ЗАПСП, нито служебно, нито въз основа на поставения въпрос №6 в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК.
Що се отнася до оплакването в касационната жалба за неправилност на въззивното решение в частта му, с което Общината е осъдена да заплати на В. М. сумата от 900 лв., представляващи направени и поискани разноски пред двете инстанции, присъдени по съразмерност, следва да се има предвид, че действащият ГПК / в сила от 1 март 2008г./ не предвижда допускане на касационно обжалване на въззивното решение относно разноските. В тази част касационната жалба има характер на молба по чл.248 ал.1 ГПК, чието разглеждане е от компетентност на въззивния състав. Ето защо, след приключване на касационното производство касационната жалба следва да бъде докладвана на въззивния състав от Пловдивски апелативен съд, за произнасяне по молбата на [община], съдържаща се в касационната жалба за изменение на решението в частта за разноските.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК и чл.280 ал.2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на [община] в частта й, с която се обжалва на решение № 14 от 02.02.2015г. постановено по в.гр.д. № 1207/2014г. на Пловдивски апелативен съд в частта му, с което е обезсилено първоинстанционното решение, с което са отхвърлени претенциите на В. Д. М. и П. И. И. срещу [община] за осъждане на Общината да заплати суми в размер на 4 740лв. на всеки от ищците и с което делото е върнато на първоинстанционния съд за произнасяне от друг състав по исковете с правно основание чл. 94 ЗАПСП.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 14 от 02.02.2015г. постановено по в.гр.д. № 1207/2014г. на Пловдивски апелативен съд в останалите му обжалвани части.
След приключване на касационното производство касационната жалба следва да бъде докладвана на въззивния състав от Пловдивски апелативен съд за произнасяне по молбата на касатора [община], съдържаща се в касационната му жалба, за изменение на решението в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на страните, само частта му, с която частично е оставена без разглеждане касационната жалба на [община].
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :