О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№124
София, 03.04.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Камелия Маринова
Членове: Веселка Марева
Емилия Донкова
като изслуша докладваното от съдия Емилия Донкова гр. д. № 3075/2019 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 вр. чл.280 ГПК.
С решение № 1205 от 21.05.2019 г. по гр. д. № 4503/2018 г. на Софийския апелативен съд е потвърдено решение № 2653 от 01.06.2018 г. по гр. д. № 305/2017 г. на Благоевградския окръжен съд, в частите, с които са уважени предявените от „ЗИУУ Стандарт“ АД, [населено място] срещу [община] искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че дружеството е собственик на следните реални части от недвижими имоти: част с площ 1 526,93 кв. м. от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], оцветена в жълто на комбинирана скица – приложение № 2 към допълнителната съдебно-техническа експертиза; част с площ 13 819,33 кв. м. от поземлен имот с идентификатор ***, обозначен със син цвят на горната скица; част с площ 13 213,08 кв. м. от имот с идентификатор ***, обозначена с кафяв цвят на скицата, на основание чл.17а ЗППДОП /отм./, както и в частта, с която е признат за неистински /неверен/ документ акт за държавна собственост № */28.12.1993 г. по отношение отразената като незастроена площ от имота. Първоинстанционното решение е влязло в сила в частите, с които установителните искове са отхвърлени за реални части от гореописаните имоти.
Касационна жалба в срока по чл.283 ГПК е подадена от ответника с искане за отмяна на въззивното решение като незаконосъобразно и необосновано.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следните въпроси, за които се сочи, че са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: 1. „когато в хода на процеса /по установителен иск за собственост/ ищецът признае, че ответникът е собственик на един от процесните имоти и този факт бъде отделен като безспорен, следва ли съдът да се съобрази с това признание и ако ищецът не е оттеглил иска си за този имот, да го отхвърли“; 2. „допустимо ли е при учредено право на строеж върху общинска земя, носителят на правото, построил бунгала, да придобие и собствеността върху земята, включвайки същата в активите си без правно основание“.
Ответникът по жалбата с писмен отговор оспорва наличието на предпоставки по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
При произнасяне по допускането на касационното обжалване настоящият състав на ВКС, Второ г. о., намира следното:
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на дружеството срещу [община] за установяване правото на собственост върху процесните реални части от описаните имоти. Изложил е твърдения, че е правоприемник на държавна фирма „ЗММ София“ /“ЗММ Благоевград“ е нейно поделение/, като на Завод за измервателни инструменти и уреди – Благоевград е предоставено правото на стопанисване и оперативно управление. Процесният терен е бил включен в капитала на образуваното еднолично търговско дружество с държавно имущество. В кадастралната карта на негово име били записани само имоти с идентификатори *** и ***, а останалите имоти, включени в терен с обща площ 51 000 кв. м. /с идентификатори ***, *** и ***/, като собственост на общината. При условията на евентуалност е въвел като придобивно основание изтекла в негова полза придобивна давност.
С отговора на исковата молба ответникът е оспорил активната материално-правна легитимация на дружеството, като е противопоставил възражение за притежавано от него право на собственост на основание придобивна давност чрез упражнявано десетгодишно владение преди одобряването на кадастралната карта. Не е изложил твърдение, че за имотите е бил съставен акт за общинска собственост.
По делото е установено, че със заповед № 15/20.01.1982 г. на председателя на ОбНС – Разлог на ЗИИУ – Благоевград е предоставено право на строеж върху петно № 43 от идейно-застроителния план на к. к. „П.“ за изграждане на профилакториум.
На 28.12.1993 г., на основание чл.77 от НДИ /отм./ и ПМС № 53/15.03.1993 г. е съставен акт № * за държавна собственост за парцел 43 в м. „П.“ и находящите се в него „бунгала“ /17 бр. тип „Б.“; 1 бр. монолитно и 1 бр. метална конструкция/, построени през 1982 г. с обща застроена площ от 526 кв. м. и незастроена 51 000 кв. м. В акта изрично е посочено, че имотът е предоставен за стопанисване и оперативно управление на „ЗИУУ Стандарт“ ЕООД – [населено място]. С отговора на исковата молба ответникът е представил оригинал на акта за държавна собственост с посочена в него незастроена площ на имота 5 100 кв. м., която видно от заключението на графическата експертиза първоначално е била изписана „51 000 кв. м.“.
От заключението на основната съдебно-техническа експертиза е установено, че в кадастралния план на к. к. „П.“ от 1972 г. няма заснети и показани отделни имоти, а само терен и сгради; върху регулационния план е изчертан идейно-застроителен план, като са проектирани отделни индивидуални петна за местоположение на сгради, включително петно № 43 с площ 51 391 кв. м., за което няма записан конкретен тип и предназначение на застрояване /обозначено на приложение № 2 и на скица № 1 към допълнителната експертиза/. При действието на тези планове е издадено разрешение за строеж № 65/15.07.1982 г. на почивна база. По кадастралния план от 2002 г. в границите на петно № 43 попада изцяло имот пл. сн. № * и част от имот пл. сн. № * /нанесени на приложение № 8/. По кадастралната карта от 2006 г. /приложение № 12/ в границите на петно № 43 попада целия имот с идентификатор *** и по-голяма част от имот с идентификатор ***. Въз основа на помощния кадастрален план в кадастралната карта са нанесени нови имоти, като на комбинирана скица № 22 с плътни черни линии са обозначени имоти с идентификатори *** и *** /които не са предмет на делото/; със зелена линия и надпис – петно № 43, както и площите на застъпване с процесните имоти. От комбинирана скица № 2 към заключението на допълнителната експертиза е видно, че площта на застъпване с имот с идентификатор *** е 1 526,93 кв. м. /в жълт цвят/; тази на застъпване с имот с идентификатор *** – 13 819,33 кв. м. /в син цвят/ и площта на застъпване с имот с идентификатор *** – 13 213,08 кв. м. /в кафяв цвят/. В описаните имоти са изградени 17 броя бунгала, кафе-ресторант /бивша столова/, съставляващи вилно селище „Б.“.
Установено е също така от заключението на съдебно-счетоводна експертиза, че през 1991 г. е регистрирано ЕООД „ЗММ Благоевград“. В инвентаризационен опис на дълготрайните материални активи към този момент в сметка „203-Сгради“ са заведени бунгалата. Заприходяването на земята в местността „П.“ в счетоводния баланс на дружеството /в сметка № „201-Земи“/ и по всички инвентарни книги е направено през 1996 г. Активите на „ЗММ-Благоевград“ ЕООД /поделение на държавна фирма „ЗММ-София“/ са заведени и в балансите на „ЗИУУ-Стандарт“ ЕООД, „ЗИУУ-Стандарт“ ЕАД и „ЗИУУ-Стандарт“ АД.
За да потвърди първоинстанционното решение Софийският апелативен съд е изложил съображения, че на основание ПМС № 176/1991 г. за образуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество са преобразувани фирми с държавно имущество в еднолични търговски дружества с държавно имущество, считано от 31.08.1991 г. В приложение № 69 е посочено, че на основание чл.1, ал.1 от Закона за образуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество /приет през 1991 г. и отменен с пар.15 от ПЗР на ЗППЗОП/, че се образува еднолично дружество с ограничена отговорност „ЗММ – Благоевград“, което поема всички активи и пасиви на държавна фирма „ЗММ – София“ /“ЗММ – Благоевград“, поделение на държавна фирма „ЗММ – София“/ по баланса й към 31.03.1991 г. С решение от 21.12.1991 г. по ф. д. № 113/1991 г. на Благоевградския окръжен съд е регистрирано „ЗИУУ – Благоевград“ ЕООД /с вписана промяна в наименованието на дружеството на „ЗИУУ-Стандарт“ ЕООД/. Обоснован е извод, че е налице правоприемство между държавната фирма и дружеството – ищец. По-късното заприходяване на земята в баланса на дружеството не е релевантно обстоятелство. Позовал се е на ТР № 4/14.03.2016 г. по т. д. № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС /т.2Г/, според което осчетоводяването или отразяването в баланс, инвентарна книга и/или друг подобен регистър, воден от държавното предприятие, не е елемент от фактическия състав нито на предоставянето на държавното имущество за стопанисване и управление, нито на уредения в чл.17а от ЗППЗОП /отм./ придобивен способ. По силата на цитираната разпоредба предоставеното за стопанисване и управление държавно имущество на „ЗММ – Благоевград“ /поделение на държавна фирма „ЗММ – София“/ следва да се счита за предоставено в собственост на „ЗИУУ-Стандарт“ ЕООД /посочено в акта за държавна собственост/.
При тези мотиви на въззивния съд, първият поставен въпрос в изложението не е обуславящ по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, съобразно указанията на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Изложените доводи са по отношение на имот с идентификатор ***, за процесната площ от който, видно от обстоятелствената част на исковата молба и твърденията на ответника, съществува спор за собственост.
Решаващите изводи на съда са свързани с осъществяване на въведения придобивен способ, уреден в чл.17а ЗППЗОП /отм./, който включва държавата да е собственик на конкретно имущество, същото да е било предоставено за стопанисване и управление на държавно предприятие и с акта на държавния орган за преобразуване на държавното предприятие в търговско дружество това имущество да не е изрично изключено от имуществото, което се включва в капитала на дружеството. Предоставянето на терен с обща площ 51 000 кв. м. за стопанисване и управление на „ЗИУУ Стандарт“ ЕООД е установено с акта за държавна собственост.
Вторият поставен въпрос, с който е обосновано приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, е свързан с изложените доводи, че на дружеството е предоставено право на стопанисване и оперативно управление по отношение единствено на сградите и застроената част от имотите. От събраните доказателства е установено, че процесният терен /идентичен с петно № 43 по идейно-застроителния план/ е включен в капитала на дружеството.
Обсъдените по-горе правни въпроси не могат да обосноват допускане на касационно обжалване на поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Не са поставени въпроси, които да са от значение за развитието на правото.
В обобщение следва да се приеме, че не следва да се допуска касационно обжалване.
С оглед изхода на делото касаторът дължи заплащане на ответника направените разноски в касационното производство в размер на 3 830 лв. /за адвокатско възнаграждение/.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1205 от 21.05.2019 г., постановено по гр. д. № 4503/2018 г. на Софийския апелативен съд. Осъжда [община] да заплати на „ЗИУУ Стандарт“ АД, [населено място], сумата 3 830 лв. /три хиляди осемстотин и тридесет лева/– разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: