О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 124
София, 06.07.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 1481/2018 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от К. П. Н. И Д. Ц. З. чрез техния пълномощник адв. И. К. против определение № 16 от 01.02.2018 г. по гр.д. № 1017/2017 г. по описа на ВКС, ІІ г.о., с което е оставена без разглеждане като недопустима подадената от К. П. Н. и Д. Ц. З. молба за допълване на определение № 395 от 04.10.2017 г. по гр.д. № 1017/2017 г. на ВКС, ІІ г.о.
В частната жалба са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се иска неговата отмяна. Жалбоподателите поддържат, че основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК е самостоятелно, поради което при недопускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК съдът е задължен да се произнесе по него.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С определение № 395 от 04.10.2017 г. по гр.д. № 1017/2017 г. на ВКС, ІІ г.о., не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 1467 от 22.11.2016 г. по гр.д. № 1464/2016 г. на Окръжен съд – Варна по подадената против него касационна жалба от К. П. Н. и Д. Ц. З.. С молба от 13.10.2017 г. касаторите са поискали допълване на определението с произнасяне по релевираното с касационната жалба касационно обсование по чл. 281, т.3 ГПК- неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон.
За да постанови обжалваното определение съставът на ВКС е приел, че с оглед заявеното искане и спецификата на производството по допускане на касационно обжалване, разпоредбата на чл. 250 ГПК е неприложима. На първо място е посочил, че правилността на обжалваното решение не подлежи на проверка в първата фаза на касационното производство, предмет на която са само основанията за допускане на касационно обжалване, визирани в чл. 280, ал.1,т.1,2 и 3 ГПК. На следващо място е посочил, че дори да е налице непроизнасяне по всички основания за допускане на касационно обжалване, тази непълнота не може да бъде отстранена по реда на чл. 250 ГПК и въззивното решение да се допусне до касационно обжалване, защото с постановяване на определението по чл. 288 ГПК, с което касационната жалба не е допусната до разглеждане по същество, въззивното решение е влязло в сила- чл. 296, т.3 ГПК.
Обжалваното определение е правилно.
По смисъла на чл. 250 ГПК непълно е решението, в което липсва произнасяне по част от спорното право, по някой от съединените искове, както по искането за присъждане на разноски. Когато съдът се е произнесъл по целия спорен предмет, но е пропуснал да обсъди доказателства, доводи и възражения на страните, постановеният съдебен акт не е непълен, и този пропуск не може да се отстрани по пътя на чл. 250 ГПК чрез постановяване на допълнително решение, поради забраната на чл. 246 ГПК след обявяване на решението съдът сам да го отмени или измени.
Допускането на касационното обжалване на въззивните решения е предпоставено от наличието на някое от основанията, посочени в чл. 280, ал.1, т.1-3 ГПК, а след изменението на разпоредбата в ДВ бр.86/2017 г. – и без да са налице тези предпоставки, ако съществува вероятност решението да е нищожно или недопустимо, или е очевидно неправилно. По допускане на касационното обжалване съдът се произнася с определение по чл. 288 ГПК, което е окончателно. То не е от категорията определения по чл. 253 ГПК, които могат да бъдат изменяни или отменяни от постановилия ги съд вследствие изменение на обстоятелствата, грешка или пропуск. Определението по чл. 288 ГПК може да бъде допълвано по реда на чл. 250 ГПК, когато съдът е пропуснал да се произнесе по допускане на касационно обжалване на отделни обжалвани части от въззивното решение, или по някоя от подадените против въззивното решение касационни жалби, защото в тези случаи към вече постановения диспозитив само се добавя нов, без да се отменя или изменя първоначалния.
В случая молбата на жалбоподателите от 13.10.2017 г. за допълване по реда на чл. 250 ГПК на постановеното определение по чл. 288 ГПК е обоснована с твърдението, че съдът не е разгледал заявено с касационната жалба основание по чл. 281, т.3 ГПК / което по начало е относимо към правилността на обжалваното решение, а не към основанията за допускане на касационно обжалване, и поради това не подлежи на обсъждане във фазата по селектиране на касационните жалби/. С оглед на това правилно съставът на ВКС е приел, че молбата за допълване е процесуално недопустима, тъй като не се касае до непълнота на определението по смисъла на чл. 250 ГПК, а дори и да е налице такава – тя не може да бъде отстранена по този ред, тъй като с факта на недопускане на въззивното решение до касационно обжалване, то е влязло в сила.
Изложените в частна жалба доводи за неправилност на обжалваното определение, каещи съотношението между основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и правилността на указанията, дадени с ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, са неотносими към спорния процесуален въпрос относно допустимостта на молбата за допълване на определението.
По тези съображения обжалваното определение следва да бъде оставено в сила.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 16 от 01.02.2018 г. по гр.д. № 1017/2017 г. по описа на ВКС, ІІ г.о.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: