О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 124
гр. София, 07.02.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, трeто гражданско отделение в закрито заседание на пети февруари двехиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
като изслуша докладваното от съдията Надя Зяпкова ч. гр. дело № 7679 по описа за 2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, вр. чл. 280, ал. 1 ГПК и чл. 288 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от Т. В. Т., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], вх. А, ет. 2, ап. 10, чрез адвокат А. Б., против въззивно определение на Софийски окръжен съд, Гражданска колегия, втори състав постановено на 08.11.2013 г. по ч. гр. д. № 857/2013 г.
С обжалваното въззивно определение е потвърдено определение от 26.09.2013 г., постановено по гр. д. № 908/2013 г. на Ботевградски районен съд за прекратяване на основание чл. 299, ал. 2 ГПК производството по делото по предявени от Т. В. Т. против П. Д. Б. искове с правно основание чл. 240 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
С частната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалваното определение, поради противоречие с процесуални правила и се иска неговата отмяна.
С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът се е позовал на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК с посочен процесуалноправен въпрос от съществено значение за изхода на спора, уточнен от настоящия състав, а именно: Допустимо ли е да се предяви осъдителен иск за вземане, произтичащо от договор за заем, след като между същите страни е проведено и приключило производство по чл. 422 ГПК за установяване на същото парично вземане въз основа на издаден запис на заповед, обезпечаващ договора за заем.
При преценка за допустимост по чл. 288 ГПК Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира, че не са налице твърдяните от жалбоподателя основания за допускане на въззивното определение до касационен контрол по следните съображения:
За да е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК следва въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос включен в предмета на спора, индивидуализиран с основанието и петитума на иска и от значение за изхода на конкретното дело. Същият въпрос следва да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд, така както е разяснена с т. 2 на ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК.
Посочените предпоставки не са налице в конкретния случай.
Касаторът Т. В. Т. се е позовал на две определения на ВКС, ТК, които нямат задължителен характер по смисъла на т. 2 от посоченото тълкувателно решение. С тези определения е констатирана на основание чл. 280, ал. 2 ГПК недопустимост на постановеното по гр. д. № 447/2012 г. на СОС въззивно решение, но не и отвод на пресъдено нещо.
Не е налице и наведеното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
По поставения въпрос не съществува противоречива съдебна практика, не липсва съдебна практика, с което да се създава възможност за неточното прилагане на разпоредбата чл. 299, ал. 2 ГПК. Не е налице и непълнота и неяснота на процесуалния закон. Недопустимо е да бъде пререшаван спор, разрешен със сила на пресъдено нещо между едни и същи страни, за едно и също вземане, на едно и също основание.
Заповедното производство е специално по отношение на общия исков процес. В производството по установяване съществуването на едно вземане по чл. 422 ГПК ищецът следва да изложи всички факти и обстоятелсва, от които произтича вземането му, а ответникът – всички свои възражения. Ако страните не сторят това, тази им възможност се преклудира от силата на пресъдено нещо на съдебното решение и е недопустимо същите да бъдат релевирани в едно последващо производство по осъдителен иск за същото вземане. По аргумент на по–силното основание е недопустимо заобикалянето на силата на пресъдено нещо на съдебно решение чрез предявяване на осъдителен иск въз основа на факти и обстоятелства, които са били въведени от същите страни с предмета на делото по установителния иск по чл. 422 ГПК.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение на Софийски окръжен съд, Гражданска колегия, втори състав постановено на 08.11.2013 г. по ч. гр. д. № 857/2013 г. по частна жалба от Т. В. Т., ЕГН [ЕГН], [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: