О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 124
гр. София, 08.03.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр.д. № 3602/2018г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Д. А. срещу въззивно решение № 77 от 17.04.2018г., постановено по в.гр.д.№ 56/2018г. на Добричкия окръжен съд с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е отменил решение № 106 от 10.10.2017г. по гр.д.№ 365/2016г. на Районен съд – Генерал Тошево и вместо него е допуснал да се извърши съдебна делба на недвижим имот – нива с площ от 80 дка, съставляваща имот № **** по КВС на землището на [населено място], Д. област между В. К. К. с квота 4/8 ид.части; А. Д. А. с квота 2/8 ид.части; Н. П. К. с квота 1/8 ид.част и Г. П. Н. с квота 1/8 ид.част.
По делото е установено, че процесната нива е реституирана през 1995г. по реда на ЗСПЗЗ на наследниците на С. К. С., която е починала на 05.03.1952г. и е оставила за свои наследници по закон четирима низходящи. Със саморъчно завещание от 07.04.1962г. нейният син Г. С. К., починал на 16.06.1962г., който не е имал низходящи и съпруга, е завещал цялото си недвижимо и движимо имущество на своя брат К. С. К., чийто единствен наследник е съделителят В. К. К.. Останалите съделители са низходящи на починалите след нея две дъщери на общата наследодателка И. С. А. и М. С. Н..
При тези фактически данни въззивният съд е приел, че завещанието е породило правно действие и че по силата на същото понастоящем съделителят В. К. К. притежава по наследство от своя баща 1/2 ид.част от имота независимо от разпоредбата на чл.90а ЗН (ДВ, бр.60 от 1992г.), която е обявена за противоконституционна с решение № 4 от 27.02.1996г. по к.д.№ 32/95г. в частта й, в която е предвидено, че завещание, съставено след включване в ТКЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации на имоти, собствеността върху които се възстановява, няма действие за тези имоти, като се е позовал на дадените в т.3 на ТР № 1/2004г. на ОСГК на ВКС задължителни разяснения. За неоснователно е прието направеното от съделителите Н. К. и Г. Н. възражение за изтекла в тяхна полза придобивна давност по отношение на по 1/24 ид.част от имота, равняваща се на полагащата им се по наследство идеална част от наследството на Г. С. К., както и че това възражение не ползва касатора, от когото такова възражение не е направено.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпросите: 1. Поражда ли действие саморъчно завещание по отношение на земеделски земи и гори, които към момента на смъртта на завещателя не са възстановени с решение на поземлена комисия; 2. Следва ли съдът да приложи давността и да приеме, че правото на собственост върху имота, предмет на делбата, е придобито по давност от всички съделители като последица от упражняване на съвладение, само ако някой от съделителите се е позавал на този придобивен способ и 3. Дали изводите относно придобиване на право на собственост чрез давностно владение следва да се формират комплексна преценка на всички събрани по делото доказателства.
Ответникът по жалбата В. К. К. счита, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска като претендира разноски. Останалите ответници не са взели становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
За да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение е необходимо с него да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал.1 на чл.280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение /чл.280, ал.2 ГПК/. Съгласно дадените в ТР № 1/09г., ОСГТК на ВКС, т.1 разяснения формулираният от касатора правен въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства.
Първият поставен от касатора правен въпрос е решен в съответствие с дадените в ТР № 1/2004г. на ОСГК на ВКС, т.3 задължителни разяснения, според които универсалните завещателни разпореждания (чл.16, ал.1 ЗН) имат действие и следва да се зачетат по отношение на земеделски земи, собствеността на които се възстановява по ЗСПЗЗ, дори и съставени след като тези земи са включени в ТКЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации и наследството на завещателя е открито преди обявяване на противоконституционността на нормата на чл.90а ЗН (ДВ, бр.21/1996г.), в хипотезите на висящ съдебен спор към датата на обявяване на противоконституционността, т.е. към дата 16.03.1996г. В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че от момента на влизане в сила на решението на Конституционния съд за обезсилване на противоконституционния закон – чл.90а ЗН, той не може да се прилага към онези спорове, които съществуват, но не са заявени пред съда или ще възникнат в бъдеще. В случая по този въпрос въззивното решение е съобразено с тези разяснения и предпоставките за допускането на касационното обжалване по него не са налице независимо от съществуването на противоречие с представената от касатора практика на ВКС по конкретни казуси – Р № 553 от 29.09.2010г. по гр.д.№ 629/09г. на ВКС, ІІІ г.о. и др., с която при аналогични хипотези е прието, че завещанието не следва да се зачита.
Вторият въпрос също е решен в съответствие с практиката на ВКС, включително с представеното от касатора Р № 171 от 19.06.2014г. на ВКС, І г.о., според която придобивната давност не се прилага служебно, което се отнася и за делбеното производство. Според тази практика всеки съсобственик защитава в делбения процес собствените си права като никой не може да предявява пред съд чужди права и в съответствие с нея въззивният съд е приел, че направеното от други съделители възражение за изтекла в тяхна полза придобивна давност не ползва касатора. С оглед на това третият поставен въпрос не обуславя изхода на спора и не може да обуслови допустимостта на касационното обжалване.
Не са налице и основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 ГПК, нито касаторът се позовава на тях..
Предвид изложеното посоченото въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК касаторът следва да заплати на ответника по касация В. К. К. сторените от него разноски в настоящото производство в размер на 500 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 77 от 17.04.2018г., постановено по в.гр.д.№ 56/2018г. на Добричкия окръжен съд.
О с ъ ж д а А. Д. А. да заплати на В. К. К. сумата 500 лв./петстотин лева/ разноски.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: