О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 124
София, 28.01.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесети януари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА АЛБЕНА БОНЕВА
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 1595 по описа за 2009 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № І* от 21.05.2009 година по гр.д. № 927/2008 година на Бургаски окръжен съд е потвърдено решение № 97 от 16.10.2008 г. по гр.д. № 99/2008 г. на Царевски районен съд, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 362, ал. 2 ГПК, предявен от Я. Д. Н. от гр. Ц. против А. Р. Д. и Т. А. Н., двамата от гр. Ц. за обезсилване на решение № 849 от 09.07.2007 г. по гр.д. № 760/2006 г. на Пето гражданско отделение на Върховния касационен съд. В решението е прието за установено, че с решение № 849 от 09.07.2007 г. по гр.д. № 760/2006 г. на Върховния касационен съд е обявен на основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД за окончателен предварителен договор, сключен на 11.09.2003 година, с който П. И. И. , Д. М. П., П. Г. П., Г. П. Г., Р. П. Г. , Я. Д. Н., К. Я. Я., М. Т. Я. и Я. Т. Я. са се задължили да прехвърлят на А. Р. Д. и Т. А. Н. собствеността върху 32/48 ид. части от нива, цялата от 8815 дка, имот № 0* по плана на землището на гр. Ц., м. “Д” за цена 58766,70 щатски долара при условие, че купувачите внесат в двуседмичен срок продажната цена по посочена от продавачите сметка в банка на територията на Република България. На 19.07.2007 г., А. Р. Д. и Т. А. Н. са превели чрез Банка ДСК, клон Царево по сметка на продавачите общо сумата 58769 щатски долара, съобразно квотите им от съсобствеността, в т.ч. сумата 11019 щатски долара на ищеца Я. Д. Н.. Прието е, че с така извършеното плащане в рамките на законоустановения срок по чл. 362, ал.1 ГПК (чл. 297, ал.1 ГПК отм.) ответниците са изпълнили задължението си по предварителния договор за заплащане на цената, поради което искът за обезсилване на решението за обявяване на предварителния договор за окончателен е неоснователен; че извършените между продавачите след вписване на исковата молба по чл. 19, ал.3 ЗЗД разпоредителни сделки с ид. части от съсобствеността са непротивопоставими на купувачите по предварителния договор, които са изпълнили точно съобразно съдебното решение; че неотносими към спорното право са и извършени след плащането на продажната цена по предварителния договор съобразно съдебното решение разплащания между бившите съсобственици на имота.
Касационна жалба против решението на Бургаски окръжен съд с оплаквания за незаконосъобразността му е постъпила от Я. Д. Н.. Като основание за допускане на касационното обжалване се сочи, че обжалваният съдебен акт е постановен в нарушение на Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по гр.д. № 1/2000 г. ОСГК ВКС, тъй като продавачите по предварителния договор са конституирани като необходимите другари едва в производството пред въззивната инстанция, с което са били лишени от гарантирано от закона участие в процеса като главна страна; че в противоречие с константната практика на Върховния касационен съд, обективирана в решение от 14.02.2008 г. по т.д. № 676/2007 г. на Първо търговско отделение и определение № 168 от 12.03.2004 г. по гр.д. № 790/2003 г. на Първо търговско отделение, съгласно която участието на задължителните другари в производството е условие за допустимост на процеса, съдът е лишил необходимите другари от участие в първоинстанционното производство; поставил ги е принудително в положението на ответници във въззивната инстанция, без да повтори извършените без тяхно участие съдопроизводствени действия. Поддържа се, че по обуславящите изхода на делото въпроси, а именно: съставлява ли симулативното плащане изпълнение на задълженията на купувача по предварителния договор, решението е постановено в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, обективирана в решение № 436 от 03.07.2008 година по т.д. № 174/2008 година на Първо търговско отделение; че обжалваният съдебен акт е постановен в нарушение на константната практика на Върховния касационен съд, съгласно която отчуждителят трябва да е собственик на имота не при сключване на предварителния договор, а при постановяване на решението по чл. 19, ал.3 ЗЗД (решение № 586 от 28.06.2002 година по гр.д. № 154/2002 година на Второ Гражданско отделение на Върховния касационен съд), както и в противоречие с решение № 693 от 07.07.2002 година по гр.д. № 338/2001 година на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд, съгласно което предварителния купувач има задължението да изплати цялата продажна цена по предварителния договор, а когато в решението не е посочено квотното разпределение на съсобствеността на продавачите, то същото е определяемо. Поддържа се, че точното разрешение на изложените въпроси, обуславящи изхода на делото е от значение за развитието на правото.
Ответниците по касационната жалба А. Р. Д. и Т. А. Н. считат, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Бургаски окръжен съд по гр.д. № 927/2008 година.
Доводът за постановяване на обжалвания съдебен акт в нарушение на Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по гр.д. № 1/2000 г. ОСГК ВКС не следва да бъде обсъждан. Касаторът не може да се позовава на нарушения на съдопроизводствени правила, засягащи права на други участници в процеса. Независимо от изложеното, доводът е изначално неоснователен – в т.17 на Тълкувателно решение № 1 от 2001 година се разглежда правото на участие в процеса на необходимите другари, в случаите, когато първоинстанционното решение е постановено без участието им. Продавачите на ид. части по предварителния договор, обявен за окончателен на основание чл. 19, ал.3 ЗЗД, не са необходими другари в производството по иск с правно основание чл. 362, ал.2 ГПК (чл. 297, ал.2 ГПК отм.), поради което т. 17 на ТР № 1/2001 г. СОГК ВКС е неотносима към процесното правоотношение.
Неотносим към изхода на делото е и повдигнатият в изложението към касационната жалба въпрос към кой момент се извършва проверката дали отчуждителят е собственик на имота, предмет на предварителния договор. Предмет на делото е изпълнили ли са купувачите по предварителния договор задължението си да заплатят на продавачите продажната цена на имота в двуседмичен срок от влизане в сила на решението по чл. 19, ал.3 ЗЗД. При доказано своевременно плащане на пълната продажна цена на продавачите по предварителния договор, въпросите извършени ли са последващи разпоредителни сделки с ид. части от имота са неотносими към спорното право – продажбата на ид. части от имота, сключена след вписване на исковата молба за валидиране на предварителния договор е непротивопоставима на купувачите, които следва да изпълнят задължението за плащане на продажната цена съобразно съдебното решение за обявяване договора за окончателен.
Неотносим към предмета на делото е и въпросът съставлява ли симулативното плащане изпълнение на задълженията на купувача по предварителния договор. По делото не е въведено твърдение за симулативност на извършеното от страна на ответниците плащане на продажната цена в полза на ищеца – продажната цена, съобразно дела му от съсобствеността към момента на вписване на исковата молба, с която е предявен иска по чл. 19, ал.3 ЗЗД. Въведените твърдения за връщане на продажната цена след плащането и от купувачите в изпълнение на съдебното решение, извършено от друг съсобственик продавач е неотносимо към правния спор с предмет платена ли е изцяло продажната цената на ищеца – продавач по предварителния договор.
Поставените за разглеждане с касационната жалба въпроси не са от значение за развитието на правото – не налагат промяна на утвърдената съдебна практика, нито повдигат неразрешен аспект по приложението на чл. 362, ал.2 ГПК, поради което не са налице и предпоставките на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № І* от 21.05.2009 година по гр.д. № 927/2008 година на Бургаски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: