О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 124
София, 12.12.2008 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на осми декември, две хиляди и осма година в състав:
Председател: Надя Зяпкова
Членове: Любка Богданова
Марио Първанов
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д. 4691 по описа за 2008 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. “С” гр. П., чрез процесуалния му представител адв. Т. Ш. срещу въззивно решение № 210 от 4.07.2008 год. по гр.д. № 446/2008 год. на Пернишкия окръжен съд в частта , с която е оставено в сила решението на Пернишкия районен съд от 19.02.2008 г. по гр.д. № 2253/2007 г. в частта му, с която е признато за незаконно уволнението на С. В. С. от гр. П., със заповед № 828 от 3.09.2007 г. за прекратяване на трудовото му правоотношение на основание чл. 328, ал.1,т.10 КТ и е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност “учител по история”.
Ответникът по касационната жалба С. В. С. не е изразил становище.
По подадената касационна жалба Върховният касационен съд, ІІІ г.о. намира следното:
За да остави в сила решението на първата инстанция, с което са уважени предявените от С. В. С. срещу С. “С” гр. П. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и 2 КТ въззивният съд е приел, че към датата на уволнението ищецът не е отговарял на изискванията по чл.68 КСО, поради което прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.10 КТ е незаконосъобразно. Изложил е съображения, че трудовото правоотношение на работника може да се прекрати на посоченото в заповедта основание при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Придобиването на това право е уредено в чл.68 КСО, който визира, че право на пенсия се придобива при навършване на възраст 60 години и шест месеца за мъжете, при положение, че сборът от продължителността на осигурителния стаж и възрастта не е по-малък от 98, като по силата на ал.2 от чл.68 КСО от 31.12.2000 г. възрастта по ал.1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с 6 месеца до достигане на 63 години за мъжете, а сборът от продължителността на осигурителния стаж и възрастта се увеличава с 1 до достигане на 100 за мъжете. Съобразно тези разпоредби ищецът към момента на прекратяване на трудовото правоотношение е следвало да има навършени 63 години, което условие не е било налице, тъй като същият е роден на 8.10.1946 г., а уволнението е извършено на 4.10.2007 г., т.е. имал е навършени 60 години. Наличието на възможност работникът да получава друг вид пенсия сред посочените в КСО според съда не е основание за прекратяване на трудовото правоотношение по реда на чл.328, ал.1, т.10 КТ, тъй като пенсията по § 5 ПРЗ на КСО е различна от тази по чл.68 КСО и се касае до една възможност в полза на работника, като упражняването на това право зависи от неговата преценка.
При проверка допустимостта на касационното обжалване съдът в настоящия състав констатира следното:
В приложението към жалбата по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са изложени доводи за произнасяне в решението по съществен материалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Според касатора въззивният съд неправилно е приел, че разпоредбата на § 5, ал.1 от ПЗР на КСО визира единствено право на учителите за по-ранно пенсиониране от което могат да се възползват ако пожелаят, и че работодателят може да прекрати трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.10 КТ, само ако учителят е придобил право на пенсия при условията на общата разпоредба по чл.68 КСО, но не и при наличието на основанието по § 5, ал.1 КСО. Посочено и представено е решение № 146 от 7.02.2007 г. по гр.д. № 1096/2004 г. на ВКС, ІІІ г.о.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуално правен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
В случая е налице противоречие с практиката на Върховния касационен съд по въпроса за правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с учител при наличие на предпоставките визирани в разпоредбата на § 5, ал.1 от ПЗР на КСО. В противоречие с цитираната от касатора практика на Върховния касационен съд въззивният съд е приел, че разпоредбата на § 5, ал.1 ПЗР на КСО визира единствено право на учителите за по-ранно пенсиониране от което могат да се възползват ако пожелаят, и че работодателят може да прекрати трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.10 КТ, само ако отговарят на изискванията по чл.68, ал.1 КСО. Съобразно цитираната практика на Върховния касационен съд разпоредбата на чл.328, ал.1, т.10 КТ и разпоредбата на § 5 от ПЗР на КСО се намират в съотношение на обща и специална. Разпоредбата на § 5, ал.1 ПЗР на КСО отнасяща се само за учителите, с оглед разпоредбата на чл.46, ал.1, хипотеза първа ЗНА се явява специална спрямо общата норма на чл.68 КСО. При прекратяване на трудовото правоотношение с учител по чл.328, ал.1, т.10 КТ изискването за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст може да се съобрази както с общата, така и със специалната норма от осигурителния кодекс, като право на работодателя е да прецени коя от двете норми да приложи. Това негово право не подлежи на съдебен контрол. На такъв подлежи единствено фактът дали са спазени изискванията, визирани в общата или в съответната специална норма, която е приложена с оглед възрастта и осигурителния стаж.
Обжалваното решение е постановено в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, в който смисъл е приложеното към жалбата решение, поради което касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Водим от горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение № 210 от 4.07.2008 г. по гр.д. № 446/2008г. на Пернишкия окръжен съд по касационна жалба на С. “С” гр. П..
Указна на С. “С” гр. П. в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на сумата 50 лв., като при неизпълнение на указанието в срока касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на документ за заплатена държавна такса делото да се докладва на председателя на ІІІ Г. О. за насрочване в съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :