ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 124
гр. София, 22.12. 2008 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на …………………………….. през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 5179 по описа за 2008 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Т. П. К. срещу решение № 109 от 28.05.2008 г. по гр. д. № 161/08 г. на Окръжен съд гр. Б. в частта досежно семейното жилище. Касаторът счита, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано.
В срока по чл. 287 ал. 1 ГПК е постъпил отговор от Ж. Д. Г., която оспорва жалбата.
ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е отменил решение № V* от 26.03.2007 г. по гр. д. № 2020/06 г. на Районен съд гр. Б. в частта за семейното жилище, като е предоставил ползуването му на двамата съпрузи.
В приложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК се сочи, че същественият материалноправен въпрос по който съдът се е произнесъл с атакуваното решение касае приложение разпоредбата на чл. 107 ал. 4 СК. Въпросът за ползуването на семейното жилище след развод бил съществен от житейска гледна точка. Излагат се основания за допустимост на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 2 ГПК.
При проверка на основанията за обжалване ВКС счита, че не е налице соченото основание за допустимост на касационната жалба по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. При формулиране на това основание законодателят е имал предвид противоречие на въззивното решение с актове на нормативно тълкуване – тълкувателни решения или постановления на ВС и ВКС. Няма различие в тълкуването и прилагането на чл. 107 ал. 4 СК в решението на въззивния съд и сочената съдебна практика. За да разпореди ползуването на семейното жилище да се осъществява от двамата бивши съпрузи, съдът е приел че в същото населено място те нямат друго семейно жилище. Контактите между страните били ограничени и отношенията им били търпими. В решение № 20 от 24.03.1983 г. по гр. д. № 127/82 г. ОСГК ВС е приел, че разпределението на жилищните помещения при общо ползуване на сервизните помещения между бившите съпрузи е допустимо по изключение, само ако отношенията между тях са търпими. Въззивният съд е преценил с оглед събраните доказателства, че е налице изключението посочено в решението на ВС, тъй като има търпимост в отношенията, независимо от дълбокото разстройство на брака. Няма тълкуване на закона по различен начин, а има преценка на конкретни факти.
Не е налице основанието за обжалване и по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК за въпрос решаван противоречиво от съдилищата. В тази хипотеза за допустимост законодателят е имал предвид противоречие на въззивното решение с влезли в сила решения на други съдилища по идентичен въпрос, в които той е разрешен по различен начин. В подкрепа на доводите си касаторът прилага решение № 79 от 24.11.2000 г. по гр. д. № 1240/99 г. на ВКС ІІ ГО. В него е прието, че вината на съпруга за разстройството на брака е елемент от комплексния критерий въз основа на който се решава въпроса за ползуването на семейното жилище. Предоставянето му на невиновния съпруг е в съответствие със справедливостта и морала. Атакуваното решение не противоречи и на тази съдебна практика, тъй като бракът е прекратен по вина на двамата съпрузи. Няма невиновен съпруг, а вина и на двамата, затова този критерий не е основание за предоставяне семейното жилище на единия от тях.
По изложените съображения, не са налице основания за допустимост на касационно обжалване на постановеното решение.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 109 от 28.05.2008 г. по гр. д. № 161/08 г. на Окръжен съд гр. Б..
О. е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: