О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 124
София, 19.02.2009 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди и девета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Здравка Първанова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 5288 от 2008 година,образувано по описа на І ГО, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. з. к.-гр. Варна срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд, постановено на 13.06.2008г. по гр.д. №576/2008г. Като основание за допускане на касационно обжалване е посочено,че съществените материалноправни въпроси по приложението на разпоредбите на чл.333 КТ и чл.335 КТ са решени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС. С приложението по чл.284, ал.3,т.1 ГПК са представени решение №204/17.04.2003г. на ВКС по гр.д. №2941/2001г. на ІІ ГО,решение №503/22.03.2001г. на ВКС по гр.д. №1514/2000г.,ІІІ ГО и решение №1829/11.01.2006г. на ВКС по гр.д. №1353/2003г.,ІІІ ГО. С касационната жалба е направено и искане за спиране изпълнението на въззивното решение.
Постъпил е отговор от ответника Р. С. П.,в който обаче не се изразява становище по допустимостта на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за разглеждането й по същество по реда на чл.290 ГПК обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
С обжалваното решение,постановено на 13.06.2008г. по гр.д. №576/2008г. Варненският окръжен съд,действувайки като въззивна инстанция,е отменил решението на първоинстанционния съд и вместо това е признал за незаконно и отменил уволнението на Р. С. П., извършено със заповед № АД-0013/18.09.2006г. на Регионалната з. камара-гр. Варна,възстановил е Р. С. П. на заеманата преди уволнението длъжност “изпълнителен директор” при РЗК-гр. Варна и е осъдил РЗК-гр. Варна за й заплати сумата 3715.80лв., представляваща обезщетение по чл.225 КТ. Прието е,че заповед №АД-0013/18.09.2006г.,с която на Р. С. П. е наложено дисциплинарно наказание “уволнение” представлява акт по прекратяване на трудовото правоотношение,като същата е незаконосъобразна,тъй като към момента на издаването и връчването й Р. С. П. е била в отпуск по болест,а не е било дадено съгласие за уволнението от Инспекцията по труда по реда на чл.333,ал.1,т.4 КТ. Съгласието е дадено впоследствие с писмо № АД-ВК-039/137/20.09.2006г.,което обаче не санира порока на заповедта. Последващата заповед № АД-0014/21.09.2006г.,съдържаща изявление за прекратяване на трудовото правоотношение е приета от съда за нищожна поради липса на предмет,тъй като към момента на издаването й трудовото правоотношение вече е прекратено.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се поддържа,че по въпроса за приложението на чл.335 КТ и чл.333 КТ и по специално кога настъпва ефектът на прекратяване на трудовото правоотношение поради наложено дисциплинарно наказание “уволнение”,към който момент следва да са спазени изискванията на чл.333 КТ,въззивният съд се е произнесъл в противоречие с константната практика на ВКС,както и че този въпрос е разрешаван противоречиво в парактиката на ВКС.
В представеното с изложението решение №204/17.04.2003г. на ВКС по гр.д. №2941/2001г.,ІІ ГО обаче визираният от касатора въпрос не е обсъждан. Същото касае изискванията,на които следва да отговаря заповедта за налагане на дисциплинарно наказание “уволнение” и по-специално изискването за мотивираност,предвидено в чл.195,ал.1 КТ,както и изискванията ,на които трябва да отговаря производството по налагане на дисциплинарно наказание. Въпросът за момента,в който настъпва ефектът на прекратяване на трудовото правоотношение в това решение не е обсъждан.
В представеното с изложението решение №503/22.03.2001г. на ВКС по гр.д. №1514/2000г.,ІІІ ГО е прието,че съгласно чл.333,ал.5 КТ датата,до настъпването на която предварителната закрила при уволнение трябва да бъде осъществена,е датата на връчване на заповедта за уволнение. За да се извърши уволнението при спазване на изискванията на чл.333 КТ до тази дата съответното предварително разрешение или съгласие трябва да бъде получено от работодателя,т.е. уволнението трябва да бъде предварително подготвено. Без разрешение или съгласие,получено най-късно до датата на връчване на заповедта за уволнение,уволнението е незаконно само на това основание и в този случай настъпват последиците на чл.344,ал.3 КТ. В това решение,както и в представеното с изложението решение №1829/11.01.2006г. на ВКС по гр.д. №1353/2003г. на ІІІ ГО не се съдържат противоречиви разрешения на поставения в изложението въпрос. Константна е практиката на ВКС,че заповедта,с която се налага дисциплинарно наказание “уволнение” с оглед правната природа на това наказание,представлява едностранно изявление на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение и именно към момента на връчването й следва да бъдат спазени изискванията на чл.333 КТ. Последващото издаване на заповед за прекратяване на трудово правоотношение представлява нищожно изявление поради липса на предмет,тъй като трудовото правоотношение е вече прекратено. Правните изводи на въззивния съд в обжалваното решение досежно приложението на чл.335 КТ и чл.333 КТ съответствуват на константната практика на ВКС. Не се установява тези въпроси да са решавани противоречиво от съдилищата,поради което следва да се приеме,че не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване на постановеното от Варненския окръжен съд въззивно решение.
Тъй като не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване,без уважение следва да бъде оставено искането на РЗК-гр. Варна за спиране изпълнението на постановеното от Варненския окръжен съд въззивно решение-спирането може да бъде допуснато само ако производството по подадената касационна жалба е все още висящо.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване ГПК въззивното решение, постановено на 13.06.2008г. по гр.д. №576/2008г. по описа на Варненския окръжен съд по подадената от Р. з. к.-гр. Варна касационна жалба вх. № 31199/11.07.2008г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на РЗК-гр. Варна за спиране изпълнението на постановеното от Варненския окръжен съд на 13.06.2008г. по гр.д. №576/2008г. въззивно решение.
Председател:
Членове: