О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 124
гр.София, 23.02.2009 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията КОСТОВА т.д. № 700/2008 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
О. е решение №331 от 24.06.2008г., постановено по в.гр.дело №1010/2007г. на Пловдивския апелативен съд, с което е изменено решение №15 от 29.06.2007г., постановено по гр.дело №402/2005г. на С. окръжен съд, като увеличава сумата, която ответниците по делото дължат на ищците от 75 476 лв. на 107 238 лв., както и в частта за лихвите върху сумата от 107 238 лв., считано от 15.09.2002г. до изплащане на главницата, като в останалата обжалвана част първоинстанционното решение е оставено в сила. Касаторите Д. Р. Т. , Ю. С. П., Н. Д. Ш. – Г. , Д. С. Ш., Ю. Л. Й. и Т. Л. П., искат отмяна на въззивното решение като неправилно и недопустимо, при наличие на отменителните основания по чл.281, т.2 и т.3 ГПК и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В изложението си към касационната жалба касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1,т.2 и т.3 ГПК.
Ответниците И. К. Й. и П. Х. П. от гр. С. не вземат становище по жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение на апелативен съд, с правен интерес над 1000лв.
Предпоставка за допустимост на касационното обжалване е наличието на разрешен от въззивния съд съществен въпрос от материалното или процесуално право, който да е обусловил изводите му за съществуването или несъществуването на претендираното от ищеца материално право, при наличието на изчерпателно изброените хипотези в т.т.1-3. Касаторът твърди, че въззивният съд се е произнесъл по съществени процесуални въпроси имащи отношение към недопустимостта на въззивното решение и неговата неправилност. В изложението касаторът сочи също съществените материалноправни въпроси, по които се е произнесъл въззивния съд, от значение за точното приложение на закона, както и за развитие на правото и разрешение в противоречие със съществува съдебна практика на ВКС и съдилищата в страната, приложени към жалбата.
Срещу касаторите е предявен иск при условията на пасивно и активно съединяване на искове с правно основание чл.55, ал.1 във връзка с чл.95 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД. В исковата молба се твърди, че страните са сключили договор на 24.03.1998г. за съвместно строителство на жилищна сграда в гр. К., по който ответниците са се задължили взаимно да си учредят , а на ищците всички те да учредят право на строеж, както и да им заплатят дължимите суми за доплащане на надвишенията по предоставеното им обезпечение по цени и ред описани в договора. Вместо да изпълнят задължението поето с договора, ответниците ги уведомили на 15.09.2002г., че го развалят. Ищците претендират да им бъдат заплатени разноските по извършеното строителство. Ответниците са противопоставили възражение, че неизпълнението е по вина на ответниците и са направили искане при евентуална основателност на иска да се прихване със сумата от 85 715 лв.
С решение от 29.06.2007г., постановено по гр.дело № 402/2005г. Старозагорският окръжен съд е приел за доказан искът на ищците с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД – получено от ответниците нещо на неосъществено основание, и след като е приел за доказани направените от тях разноски по построяване на сградата въз основа на фактури, е приел за основателен искът за сумата от 163 191 лв., направил е прихващане със сумата от 85 715 лв. и е уважил главния иск за сумата от 75 476 лв. Съдът е приел, че мораторна лихва се дължи от датата на разваляне на договора за строителство, считано от 15.09.2002г. и е отхвърлил искът за разликата до 164 258 лв., без да посочи в решението какъв е размерът на уважения иск.
Пловдивският апелативен съд е приел за основателен искът по чл.55, ал.1 ЗЗД в размер на 193 053 лв. и го е уважил след прихващане със сумата от 85 715 лв. за сумата от 107 238 лв. Приел е също така, че законната лихва се дължи върху сумата от 107 238 лв., считано от 15.09.2002г. В останалата обжалвана част решението е оставено в сила.
Повдигнатият от касаторите процесуален въпрос за задължението на съда да се произнесе по предявените от ищците искове е съществен процесуалноправен въпрос, който в случая е разрешен в противоречие със съдебната практика, цитирана в приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. Едновременно с това въпросът е материалноправен. Съдът е задължен да произнесе по предмета на спора, с който е сезиран, така както той е заявен от ищците в исковата молба, с изложените в нея обстоятелства и петитум. Ищецът има правен интерес от решение, което да се ползва със сила на пресъдено нещо по отношение на заявеното от него спорно материално право. В случая съдът не се е произнесъл по исковете, с които е сезиран от ищците. С молба от 18.10.2006г. ищците са поискали изменение на предявения от тях иск по чл.55, ал.1 ЗЗД така : за П. П. за сумата от 34 285 по предявения частичен иск от 120 000 лв. и за сумата от 55 163 лв. от общия иск от 193 070 лв. За И. К. искът по чл.55, ал.1 ЗЗД да се счита за предявен за сумата от 85 715 лв. по частичния иск от 120 000лв. и за сумата от 137 907 лв. от общия иск от 193 070 лв. С определение от съд.заседание от 18.10.2006г. съдът е приел увеличение на иска от 15 000 лв. на 120 000 лв., приет като частичен и общия иск от 110 000 лв. на 193 070 лв. В съд. заседание на 23.01.2007г. е представена по делото допълнителна искова молба, с която предявения частичен иск от 120 000 лв. е увеличен на 193 070 лв. и е направено искане за присъждане на сумата от 164 258 лв. мораторна лихва върху стойността на всяка фактура до датата на подаване на исковата молба 5.05.2005г., като разпределението на сумите за ищците по двата обективно и субективно съединени иска е както следва: за П. 55 163 лв. от 193 070 лв. по главния иск и за сумата от 46 931 лв. от сумата от 164 258 лв. по иска по чл.86, ал.1 ЗЗД, а за ищеца И. К. искът за главница е предявен в размер на 137 907 лв. от общия иск от 193 070 лв. и мораторна лихва в размер на 117 327 лв. от 164 258 лв. Първоинстанционният съд вместо да се произнесе по предявените от ищците обективно и субективно съединени иска, е постанови решение, с което е уважил исковете общо за двамата ищци и при условията на солидарност на ответниците. Въпросът за условията, при които може да се допусне изменение на предявените искове по реда на чл.116 ГПК/отм/, е съществен процесуален въпрос, тъй като се отразява на предмета на спора. Ако съдът е счел, че поисканото от ищците изменение на исковете е недопустимо, следваше изрично да го обяви при постановяване на определението по чл.116 ГПК, за да очертае предмета на спора, по който ще се произнесе. В нарушение на т.14 ТР №1/2000г. на ОСГК на ВКС въззивният съд вместо да констатира този порок на съда, за който изрично е бил сезиран с въззивната жалба и който се отразява върху допустимостта на първоинстанционното решение, го е повторил, като е изменил частично първоинстанционното решение, относно само размера на предявените искове. Изложените факти дават основание за извод да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Съществен е поставения от касатора правен въпрос за липсата на диспозитив за конкретния размер на уважения иск за мораторни лихви. Искът по чл.86, ал.1 ЗЗД, макар и акцесорен, е самостоятелен иск и трябва да бъде предявен при спазване на правилата за предявяване на искове, с посочване на размера и периода от време, за който се претендира обезщетението и съответно съдът дължи произнасяне по иска. В противоречие на решение № 1* г.о. на ВС и т.14 на ТР. №1/2000г. на ОСГК на ВКС съдът е приел за основателен иска, без да се произнесе по неговия размер, а е посочил само началния и краен момент от който се дължи лихвата. Изложените факти дават основание на съда да допусне касационно обжалване на въззивното решение в тази му част при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Съществен е поставеният от касатора материалноправен въпрос за пасивната солидарност при предявяване на иск за неоснователно обогатяване по чл.55, ал.1 ЗЗД, въпрос, по който са се произнесли съдилищата, но без да изложат мотиви. В хипотезата, при които са предявени исковете, поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона/ чл.121 ЗЗД/, но касаторът не е развил доводи за значението на решения от съдилищата въпрос за развитие на правото. И тъй като на преценка подлежат правните изводи на съда, доколко те са съобразени със закона и съдебната практика, твърдяната от касатора неправилност на съдебното решение поради необоснованост на изводите му за прилагане на института на пасивната солидарност, е основание за отмяна на неправилното решение по чл.281, т.3, пр. трето ГПК, но не и за допускане касационно обжалване на въззивното решение в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. В противоречие на цитираната практика на ВКС е решен от въззивния съд въпросът за началния момент, от който се дължи лихвата за забава/ чл.280, ал.1, т.2 ГПК/.
В заключение ще следва да се допуска до касационно обжалване въззивното решение при наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №331 от 24.06.2008г., постановено по гр.дело № 1010/2007г. на Пловдивския апелативен съд.
У. на касаторите Д. Р. Т., Ю. С. П., Н. Д. Ш., Д. С. Ш., Ю. Л. Й. и Т. Л. П., със съдебен адрес в гр. К. да внесат ДТ по сметка на ВКС в размер на 2100 лв., в едноседмичен срок от датата на съобщението, в противен случай делото ще бъде прекратено, за което ищците да бъдат уведомени.
След внасяне на ДТ делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: