О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 124
София, 19.11. 2008 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на дванадесети ноември през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 488 по описа за 2008 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по две касационни жалби от страните по облигационен спор, повторното разглеждане на който от въззивна инстанция е било предмет на решение № 5 на САС. , ГК, 3-и с-в, от 7.ІІІ.2008 г., постановено по гр. д. № 942/07 г. в пр-во по чл. 218з ГПК /отм./. С. него двамата търговци-купувачи по приватизационен договор № Р 250-473/13.08.199. г., а именно „Р” А. – гр. Ш. и „И” А. – София, са били солидарно осъдени да заплатят на А. за следприватизационен контрол, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, сума в размер на 28 720.58 лв., представляваща дължима вноска от цената на пакет № 1 от капитала на приватизираното „Р” ЕА. – гр. Ш., ведно със законната лихва върху тази главница, „начислявана” от 30.ІІІ.2003 г. и до окончателното й изплащане, а по иска на А. с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД същите две дружества са били солидарно осъдени да й заплатят сума в размер на 119 553.17 лв., представляваща неустойка за забавеното плащане на дължими вноски от цената на пакет № 1 от капитала на приватизираното „Р” ЕА. – гр. Ш. в периода от 13.08.2000 г. и до 25.І.2003 г., ведно със законната лихва върху тази главница, „начислявана” от 24 юни 2003 г. и до окончателното й изплащане.
Касационната жалба с вх. № 3076/23.ІV.2008 г. на А. за следприватизационен контрол /по-нататък АСК/ е подадена против онази част от това въззивно решение, с която исковете й за заплащане на три разсрочени вноски от покупната цена на приватизираното предприятие „Р” ЕА. – гр. Ш. чл. 79, ал. 1 ЗЗД/, както и за неустойка за забава в тези плащания /по чл. 92, ал. 1 ЗЗД/, предявени срещу солидарно отговорните за това две търговски д-ва, са били частично отхвърлени: за разликата от 28 720.58 лв. и до общо предявения размер от 217 169.87 лв. и съответно за разликата от 119 553.17 лв. и до общо предявения размер от 174 281.05 лв. Оплакванията на касатора АСК са за постановяване на въззивното решение в обжалваната му отхвърлителна част при пороци, обективиращи приложението и на трите касационни отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Поради това А. претендира отменяване на решението на САС. в отхвърлителната му част и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който съединените й искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД и по чл. 92, ал. 1 ЗЗД, предявени срещу двете търговски д-ва от градовете Шумен и София, да бъдат уважени в предявените им размери, ведно с всички произтичащи от това законни последици /вкл. с присъждане на юрисконсултско възнаграждение/.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, обосноваващо приложното поле на касационното обжалване, АСК изтъква, че в атакуваната отхвърлителна част на своето решение САС. се е произнесъл по същественият материалноправен въпрос /неправилно назоваван „спор”/, който бил противоречиво разрешаван от съдилищата в Републиката, досежно „установяване на обстоятелствата, които са от значение за определяне датата на забавата на длъжника” /чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК/. Наред с това в същата част въззивното решение съдържало и произнасяне по съществения процесуалноправен въпрос /отново погрешно назоваван от представителя й „спор”/ относно прилагане разпоредбите на чл.чл. 154-156 ГПК /отм./ при оспорването на представен по делото частен документ, „който имал значение за точното прилагане на процесуалния закон”:„И” А. – София бил този, който следвало да докаже несъществуването на документа, представляващ график-приложение № 5 – за разсрочено плащане на цената по процесната приватизационна сделка.
Общата касационната жалба на солидарно отговорните по исковете на АСК ответници „Р” А. – гр. Ш. и „И” А. – София с вх. № 3006/21.ІV.2008 г., подадена от процесуалния им представител по пълномощие адв. Г. А. от САК, е насочена против осъдителната част от това решение на САС. /независимо от посочването „в неговата цялост”/, с която по исковете на АСК с правно основание по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, както и по чл. 92, ал. 1 ЗЗД, търговците са били осъдени да заплатят солидарно горепосочените две главници, ведно със законната лихва, считано от 24.VІ.2003 г. С. напълно идентични оплаквания за постановяването му при пороци, обективиращи приложението и на трите касационни отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, касаторите-търговци претендират за отменяване на въззивното решение и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който исковете на АСК да се отхвърлят изцяло, като това станело „пряко или след евентуално извършване на допълнителни процесуални действия в хода на това производство”.
В отделното си изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, обосноваващо, че в атакуваната му осъдителна част въззивното решение на САС. попада в приложното поле на касационното обжалване, касаторите-търговци излагат, че кумулативно били налице всички предпоставки по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. В противоречие с практиката на ВКС. били решен същественият материалноправен въпрос за действителното съдържание на договорната клауза в процесния приватизационен договор, уреждаща падежа на първото от разсрочените парични задължения на купувача „Р” А. – вече след изтичане на уговорения гратисен период на датата 13.VІІІ.1999 г., който падеж е бил релевантен и за определяне изискуемостта на последващите парични задължения, началния момент на евентуалното изпадане на този търговец-купувач в забава по отношение тяхното изпълнение, а оттам – и за дължимостта и конкретния размер на договорните неустойки. В тази връзка касаторите-търговци се позовават на Р. № 559 от 17.V.1993 г. по гр.д. № 1724/92 г. на ІV-то г.о. на ВС. /Бюлетин на ВС. на РБ, кн. 8 от 1993 г., стр. 12/ по приложението на чл. 20 ЗЗД, което е в смисъл, че при тълкуване на договор волята на страните по него се търси с оглед на всички отделни уговорки в съдържанието му, като в противен случай „е налице изменение на договора”, т.е. подмяна на волята на съконтрахентите.
Поддържа се от страна на „Р” А. – Шумен и на „И” А. София, че в противоречие „с утвърдената практика на ВКС” било произнасянето на САС. с обжалваната осъдителна част на решението му по гр. д. № 942/07 г. и по следните съществени процесуалноправни въпроси:
~ а/ общите правила за доказване в процеса в хода на първото и повторното въззивно производство;
~ б/ събиране на недопустими по смисъла на чл. 218з ГПК /отм./ доказателства при новото разглеждане на делото;
~ в/ приложението на правилата по чл. 130 ГПК /отм./;
~ г/ задължителната сила на указанията на ВКС. по смисъла на чл. 218з, ал. 1 ГПК /отм./;
~ д/ фактически и правни изводи, обосновавани със събрани при порочна процедура недопустими доказателства.
В писмено становище по касационната жалба на АСК процесуалният представител на „Р” А. – Шумен и на „И” А. София е оспорил както допустимостта, така и нейната основателност.
1. По касационната жалба на А. за следприватизационен контрол:
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че макар и постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС. , касационната жалба на АСК не следва да бъде разглеждана по същество. Съображенията за това са следните:
В отхвърлителната си част атакуваното от АСК въззивно решение на САС. не съдържа разрешение на съществен материалноправен въпрос, защото установяването на обстоятелства, релевантни за определяне датата на забавата на длъжника, е очевидно въпрос на факт, а не на право, т.е. фактическите констатации на решаващия съд са винаги конкретни, съобразно спецификата на отделните случаи. Разрешенията в цитираните и приложени три влезли в сила решения, от които едно на ОС. – Пловдив, второто на САС. и третото на СГС. , не се отклоняват от двете алтернативни законови положения, че по задължението за неустойка, което е парично по естеството си, длъжникът изпада в забава с изтичане на срока, ако е бил уговорен такъв /чл.84, ал. 1, изр. І-во ЗЗД/, а при липса на уговорка – от получаване на поканата за това /арг. чл. 86, ал. 2 ЗЗД/. Меродавният във втората хипотеза факт на получаване на въпросната покана, подлежащ на установяване по конкретното дело, не може едновременно да има и характеристиката на съществен материалноправен въпрос. Преценката на съдилищата по отделните дела е винаги конкретна – в зависимост от това дали връчването на такава покана е станало надлежно, т.е. доведено ли е било съдържанието й по сигурен начин до знанието на съответния длъжник. В този смисъл фактическо и правно не може да се припокриват. Ако в производството пред САС. по чл. 218з ГПК /отм./ процесните обратни разписки /известия за доставяне/ са били изключени от доказателствения материал по делото /след надлежното им оспорване като годни доказателствени средства по ГПК/, като в заключение е прието, че роля на покана изпълнява връчването на препис от исковата молба на ответниците-търговци по делото, с това въпросът за меродавния момент, поставящ ги в забава – като еднакво задължени по неустоечна клауза, не се решава противоречиво.
На второ място, при произнасянето на САС. в отхвърлителната част на обжалваното му решение не е налице и твърденият от АСК съществен процесуалноправен въпрос, който бил „от значение за точното прилагане на закона”, доколкото законодателят разграничава стриктно касационните отменителни основания при неправилност на въззивното решение /визирани в текста на разпоредбата на чл. 281, т. 3 ГПК/ – от една страна, от предпоставката за допустимост на касационното обжалване по т. 3 на чл. 280, ал.1 ГПК, от друга, включваща кумулативното изискване за релевантност на съществения въпрос не само за точното прилагане на закона, но и за развитие на правото въобще. Смесването между тях е правно несъстоятелно, а в случая касаторът АСК се позовава на нарушения на съдопроизводствени правила: чл.чл. 154-156 ГПК /отм./, което е само едно от трите касационни отменителни основания. Изложеното дотук налага извод, че освен липса на главната предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, отсъства и втората, сочена от АСК: по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, за да се приеме, че в атакуваната негова отхвърлителна част постановеното от САС. решение попада в приложното поле на касационното обжалване.
2. По общата касационна жалба на ответниците „Р” А. – гр. Ш. и „И” А. – София:
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че макар и постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна /въззиваема/ страна в производството пред САС. по чл. 218з ГПК /отм./, касационната жалба на ответниците-търговци не следва да бъде допусната до разглеждане по същество. Съображенията за това са следните:
Не може да бъде споделено виждането на касаторите-търговци, че била налице предпоставката по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, защото множеството сочени от тях като съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси, предмет на въззивното решение в неговата осъдителна част, били решени в противоречие с практиката на ВКС. , докато самото въззивно решение – в съпоставка с тази практика, разкривало, че става дума за въпроси, противоречиво разрешавани от съдилищата в Републиката.
Решенията на отделни състави на ВС. на РБ /до 1996 г./, на каквито касаторите-търговци се позовават в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, попадат именно в хипотезата на т. 2 от чл. 280, ал. 1 ГПК. Това е така, защото само задължителната за съдилищата в Републиката практика, постановена от ВС. при действието на ЗУС. и от ВКС. – съответно при действието на последвалите ЗСВ /ТР и ППВС/, но също и тази на отделните състави на ВКС. – вече по приложението на новия ГПК, попада в хипотезата по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Отделно от това, релевираната от тези касатори предпоставка по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационното обжалване, бива директно отъждествявана от тях с първото касационно отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК, което, както това бе изтъкнато по-горе, е правно несъстоятелно, щом нарушаването на материалния закон е извадено от контекста на значението за точното му прилагане, както и за развитието на правото въобще. Напротив, даден съществен въпрос /бил той материалноправен или процесуалноправен/, предмет на разрешаване от въззивен съд, би бил от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото въобще, когато по него няма съдебна практика /задължителна или незадължителна/ или когато е налице практика на съдилищата /била тя задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна /респ. престанала е да е актуална/ и затова трябва да бъде изоставена и/или променена.
Същевременно и след оставяне касационната жалба на дружествата без движение, липсва формулиран от касаторите-търговци конкретен съществен процесуалноправен въпрос, по който САС. да се произнесъл в осъдителната част на решението си, постановено в производство по чл. 218з ГПК /отм./, в противоречие с практиката на ВКС. Напротив, както наведените в 5-те пункта от жалбата доводи, така и тези инвокирани в нарочното изложение на по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, изцяло се отнасят до едно от визираните в чл. 281, т. 3 ГПК три касационни отменителни основания: допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила.
В заключение, единственият формулиран в нарочното изложение от пълномощника на дружествата-касатори като съществен материалноправен въпрос, а именно този за определяне падежа на първото от разсрочените парични задължения на „Р” А. – гр. Ш. посредством тълкуване на клаузите в процесния приватизационен договор, които го уреждат, не е бил решен от САС. в противоречие с цитираното Р. № 559 от 17.V.1993 г. по гр. д. № 1724/92 г. на ІV-то г.о. на ВС. /Бюлетин на ВС. за 1993 г., кн. 8, стр. 12/ по приложението на чл. 20 ЗЗД. Напротив, въззивната инстанция е разкрила последователно действителната обща воля на страните по тази приватизационна сделка, придържайки се стриктно само към съдържанието на договор Р-250-473/13.VІІІ.199. г., а не и съобразявайки посочен в обстоятелствената част на исковата молба на АСК падеж, респ. данни за същия, съдържащи се в надлежно изключен от доказателствения материал по делото документ: т.нар. график-приложение № 5 – „за разсрочено плащане на Пакет № 1 от акциите по приватизационната сделка за продажба на „Р” ЕА. – гр. Шумен”.
С. оглед изложеното се налага извод, че не следва да се допусне касационно обжалване и на осъдителната част на постановеното от САС. решение по гр.д. № 942/07 г.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване В ОТХВЪРЛИТЕЛНАТА ЧАСТ на решение № 5 на Софийския апелативен съд, ГК, 3-и с-в, от 7.ІІІ.2008 г., постановено по гр. д. № 942/07 г. /с която е било потвърдено първоинстанционното решение на Софийския градски съд, ТК, с-в VІ-10, от 27.V.2005 г. по гр. д. № 18/2003 г./.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване В ОСЪДИТЕЛНАТА ЧАСТ на решение № 5 на Софийския апелативен съд, ГК, 3-и с-в, от 7.ІІІ.2008 г., постановено по гр.д. № 942/07 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Продължение от диспозитива на определение на ВКС. , ТК, Първо отделение, постановено по т.д. № 488 по описа за 2008 г.