О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1240
С. 10.12.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети октомври, две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
изслуша докладваното от съдията Богданова гр. дело № 5135/2013 г.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. С. А. от [населено място], подадена от адвокати В. В. и В. М. срещу въззивно решение № 462 от 11.03.2013 г. по гр. д. № 4095/2012 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 5565 от 23.07.2012 г. по гр.д. № 14049/2010 на Софийски градски съд в частта му, с която е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу Прокуратура на Република България иск с правно основание чл.2, ал.1, т.2 З. за разликата над уважения размер от 800 лв. до пълния предявен размер от 26 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди и в частта за разноските.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като даденото от въззивния съд разрешение на въпроса за определяне размера на неимуществените вреди, което следва да се извърши след задължителна преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД е в противоречие със задължителна практика на Върховния касационен съд- П № 4/68 г. на П. , ТР № 3 от 22.04.2004 г. на ОСГК на ВКС и т. 19 от ТР № 1/2001 г. на ОСГК, ВКС.
Писмен отговор на касационната жалба не е постъпил от ответната страна – Прокуратура на Република България.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
С обжалваното решение Софийски апелативен съд е потвърдил решението на първоинстанционния съд в частта, с която е отхвърлен иска по чл.2, ал.1, т.2 З. за неимуществени вреди за разликата над присъдените 800 лв. до пълния претендиран размер от 26 000 лв. Изложил е съображения, че размера на обезщетението за неимуществени вреди съобразно разпоредбата на чл.52 ЗЗД следва да се определи по справедливост, като се съобразят критериите на съдебната практика установени с ППВС № 4/68 г. и конкретните данни по делото. Обсъдил е конкретните данни по делото и въз основа на тях е извел извода, че решението на първоинстанционния съд в частта, с която искът е отхвърлен следва да се потвърди.
В изложението се съдържа общо позоваване на необходимостта да се разгледа въпросът за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане – чл. 52 ЗЗД, към която норма препраща чл. 4 З., в неговия процесуалноправен и материалноправен аспект – за задължението на съда да прецени всички конкретни обстоятелства при определяне на справедливо обезщетение по смисъла на закона, както и за критериите, които се прилагат при определяне размера на това обезщетение. Жалбоподателят се позовава на ППВС № 4/1968 г., ТР№ 3/2004 г. ОСГК на ВКС и т.19 на ТР № 1/2001 г. ОСГК на ВКС. Оплакванията са по съществото на правния спор за допуснати нарушения на материалния закон и на съществени процесуални правила. Независимо от това постановения съдебен акт на Софийски апелативен съд не е в разрез със задължителната практика по въпроса за отговорността на държавата за действия на прокуратурата, с които са причинени имуществени и неимуществени вреди за водени наказателни производства за престъпление от общ характер, което е приключило с оправдателна присъда. Изводът на съда във връзка с присъдения размер на обезщетението за неимуществени вреди е изграден при съблюдаване на конкретните данни по делото и обществения критерий за справедливост, както е прието в ППВС № 4/68 г. и чл. 52 ЗЗД.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание за допускане на обжалваното въззивно решение до касационен контрол.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 462 от 11.03.2013 г. по гр. д. № 4095/2012 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: