4
гр. д. № 517/2011 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 1240
София, 21.12.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 18 октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гр. д. N 517 /2011 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Държавата, представлявана от министъра на министерство на регионалното развитие и благоустройство е подала касационна жалба срещу решение от 29.11.2010 г. по гр. д. № 2814/2009 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 24.07.2009 г. по гр. д. № 1638/2006 г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлен предявения от държавата срещу П. К. Г., Л. К. Г. и М. Т. П. иск за обявяване за нищожен договор за доброволна делба от 17.08.2005 г. сключен между областния управител на [населено място] и М. П., с който в дял на П. е поставен съсобствения между страните недвижим имот УПИ І, в кв. 10а, по плана на [населено място], район Студентски. Със същото решение е прекратено производството по предявения иск по чл. 33, ал.2 ЗС за изкупуване и по иска по чл. 97, ал.1 ГПК (отм.) за установяване, че имотът, предмет на делба е със статут на публична държавна собственост. К. довод е за неправилно приложение на материалния закон.
Ответницитe по касация намират жалбата за неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е допустима.
След проверка на решението относно приетата за установена фактическа обстановка и направените въз основа на нея правни изводи, съдът в настоящия си тричленен състав намира, че не е налице въведеното основание за допускане до касиционна проверка на решението.
От фактическа страна по делото е установено, че от ответниците Л. Г. и П. Г. е било отчуждено незастроено дворно място, съставлявало парцел ХІ-10, с площ от 1749 кв. м., в кв. 5, в м. „ВЕЦ -С.”, кв. В., [населено място] по реда на З. за осъществяване на мероприятия за МВнР – бюро за обслужване на дипломатическия корпус, за улица и за озеленяване. За този имот е съставен акт за държавна собственост № 1855 от 24.02.1994 г. С решение от 27.03.2003 г. по адм. д. № 1566/2002 г. на СГС е отменено отчуждаването за част от имот пл. № 697, кв. 11 по отношение на терена отреден за мероприятието „озеленяване”, което не е било реализирано.
През 2001 г. е бил одобрен проект за частично изменение на застроителния план за м. „ВЕЦ -С.”, с който е бил отреден парцел І-за резиденция, в който имот се включва частта от имот пл. № 697, за която отчуждаването е било отменено.
През 2004 г. на 18.03. П. Г. и Л. Г. са дарили на ответника М. П. 18/1050 ид. ч. от парцел І, кв. 10а, а с договор от същата дата са му продали 500 кв. м. от същия имот.
Със заповед № РД-57-088 от 20.08.2004 г. областния управител на област софия е разпоредил отписване от актовите книги за държавна собственост на частта от имот пл. № 697, в кв. 11, поради това че мероприятието озеленяване не е реализирано.
След като през 2005 г. гл. архитект е изразил становище, че разделянето на парцела на два по-малки е нецелесъобразно, областният управител е издал заповед за извършване на доброволна делба на съсобствения с П. УПИ. Въз основа на нея е сключен договора, предмет на установителния иск.
Въз основа на така установените факти съдът е намерил за неоснователен иска за обявяване за нищожен договора за доброволно делба като сключен в нарушение на императивна норма. Изводът е основал на редакцията на нормата на чл. 55, ал. 2 ЗДС към датата на сключване на договора, в която не е било установено изискване областния управител да иска съгласието на министъра на регионалното развитие и благоустройство за извършване на сделка с държавен имот, който му е предоставен за управление.
Производството по искът по чл. 33, ал. 2 ЗС прекратено след като е намерено, че той е предявен след изтичане на преклузивния двумесечен срок.
Производството по предявения иск по чл. 97, ал.1 ГПК също е прекратено като е намерено че е недопустим иск за установяване какъв вид държавна собственост е даден имот – публична или частна, тъй като критериите за разграничаване са установени в закона.
В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК се поддържа, че съдът се е произнесъл дали съгласието на министъра на МРРБ е задължителен елемент от фактическия състав на чл. 55, ал. 2 ЗДС и чл. 68 от ППЗДС, както и по въпроса необходимо ли е съгласието на министъра на, който имотът е предоставен за стопанисване и управление за сключване на договора за доброволна делба. Касаторът определя тези въпроси като решаващи за изхода на спора по иска за нищожност на договора и навежда основанията по чл. 280, ал.1, т. т. 1 и 3 ГПК с мотив, че по приложението на нормата няма формирана задължителна практика и решаването му е от значение за приложението на закона.
Съобразен с редакцията на нормата на чл. 55 ЗДС от ДВ бр. 32 от 12.04.2005 г. е изводът на съда, че при сключването на договора за доброволна делба съгласието на министъра на МРРБ не е бил елемент от фактическия състав на нормата. Същата повелява, че доброволна делба на съсобствен между държавата и физически или юридически лица имот се извършва по предложение на съсобствениците до областния управител, съответно до министъра или ръководителя на ведомството, на което е предоставен имотът. Предложение за доброволна делба до останалите съсобственици може да направи областният управител, министърът или ръководителят на ведомството, на което е предоставен имотът. Алинея 2 определя, че доброволната делба се извършва със съгласието на министъра или областния управител, а за имотите, предоставени на ведомства – със съгласието на министъра или ръководителя на ведомството.
Изискването е алтернативно, а не кумулативно, поради което областния управител е действал в пределите на предоставената му компетентност и при сключването на договора не е допуснато нарушение на императивно изискване установено в ЗДС.
Изводът е в съответствие и с установеното, че парцел І е новообразуван – отреден с плана от 2001 г. от части от имот отреден за резиденция и част от имот отреден за озеленяване, в резултат на което е възникнал нов обект на гражданския оборот и няма данни той да е предоставен за стопанисване и управление на министерство.
Нормата на закона е приложена правилно. Тя е ясна, не изисква да бъде тълкувана, поради което не е налице предпоставката по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК. Не е налице и основание по т. 1 на чл. 280, ал.1 ГПК, тъй като даденото разрешение на материаноправния въпрос не е в противоречие на задължителна съдебна практика, тъй като такава не е формирана.
Не е налице основание по чл. 280, ал.1, т. т. 1 и 3 ГПК за допускане касационна проверка и по разрешен от съда въпрос по иска по чл. 33, ал. 3 ЗС от кога тече срока за предявяване на иска за реткаркт.
По делото е прието, че този срок е започнал да тече от датата, на която П. е предложил на областния управител да сключат договор за доброволна делба. От тази дата съдът е узнал, че реституираните собственици са се разпоредили чрез продажба с част от реституирания имот и за него е възникнала възможност да предяви иска за изкупуване. Поддържаната теза, че срока тече от датата, когато този факт е узнат от министъра на МРРБ е несъстоятелна. Имотът е стопанисван и управляван от областния управител, поради което в пределите на неговата компетентност е било правото да извърши и разпореждане с имота. Тази компетентност произтича не от факта кой е носител на правото на собственост, а от това, че той е натоварен с упражняването на тези права от името на Държавата.
Не са налице релевираните основания и за допускане касационна проверка на решението в частта, с която е прекратено производството по делото по предявения установителен иск за установяване вида на държавната собственост – дали тя е от публичен или частен характер. Законосъобразен е изводът на съда, че характерът на държавната собственост не може да бъде предмет на установяване по съдебен ред. Той се определя от предназначението на имота или нуждите, за които се използва. Установителният иск има за предмет установяване на права или правоотношения. В случая няма спор за това, че част от имота, предмет на делба, е държавна собственост. Искането е за установяване на неговото предназначение, факт който не се обхваща от предметния обхват на чл. 97, ал.1 ГПК отм. Процесуалният въпрос дали искът е допустим е разрешен при правилно прилагане на закона и в съответствие с трайно установената практика относно предмета на установителния иск по чл. 97, ал.1 ГПК (отм.), а сега чл. 124, ал.1 ГПК, поради което не е налице общата предпоставка за допускане касационна проверка на решението и по него.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 29.11.2010 г. по гр. д. № 2814/2009 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: