2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1240
гр.София, 26.11.2010г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети ноември, две хиляди и десета година в състав:
Председател:Надежда Зекова
Членове: Веска Райчева
Светла Бояджиева
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 1086 описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 01.03.2010г. по гр.д.№579/2008г. на Софийски ГС, с което е уважен иск с правно основание чл.227, ал.1, б.”в” ЗЗД на Л. А. Н..
Жалбоподателката Л. Н. П. поддържа, че с решението съдът се е произнесъл по материално правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд е уважил иск с правно основание чл.227, ал.1, б.”в” ЗЗД на Л. А. Н. срещу Л. Н. П., като е отменил дарение, извършено с нот.акт №50/1992г. на нотариус при Софийски РС на апартамент в гр.София. Съдът е приел, че дарителката се е нуждаела трайно от издръжка-възрастна и болна жена, която е поискала от надарената-нейна внучка с нотариална покана от 04.11.2005г., но такава не й е била предоставена от последната, поради което е отменил дарението като санкция за проявената неблагодарност.
Като е обжалвал решението на въззивния съд с касационна жалба процесуалният представител на жалбоподателката е взел становище по допустимостта на касационното обжалване. В същото поддържа, че касационното обжалване на решението е допустимо, тъй като въззивният съд се е произнесъл по материално правни въпроси от значение за спора, а именно за това какво е значението на отправяне покана от дарителката до надарената и как следва да се преценява наличието на “трайна нужда” у дарителката от издръжка. Представя решения на състави на ВКС, в които е прието, че не се отменя дарението, ако дарителят притежава достатъчно средства за своята издръжка, както и че издръжката следва да е поискана.
Настоящият съдебен състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на основание чл.280, ал.1,т.1 и 2 ГПК по поставените в изложението въпроси. На същите е даден отговор в задължителна по смисъла на т.2 Т.. на ОСГК и ТК практика решение от 09.04.2010г.по гр.д.№4215/2008г. на ІVг.о. на ВКС, решение от 19.02.2010г. по гр.д.№3132/2008г. на ВКС, решение от 27.04.2010г. по гр.д.№4078/2008г. на ВКС и решение от 18.11.2010г. по гр.д.№1699/2009г. на ВКС. В същата е прието, че нуждата трябва да е трайна и да съществува към датата на решаване на спора, като се преценява възможността на дарителя да се издържа сам – специфичните му нужди, размер на доходите му, налично имущество, като характер на покана има и исковата молба. Именно в съответствие с тази практика въззивният съд е постановил обжалваното решение и е уважил предявения иск с правно основание чл.227, ал.1, б.”в” ГПК. Преценката на “трайната нужда”, означава съдът да определи същата във всеки отделен случай конкретно, а не по общи критерии. Ето защо не следва да бъде допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК, тъй като не е налице разрешаване на поставените въпроси в противоречие със задължителната практика на ВКС, нито е налице противоречиво решаване на този въпрос от съдилищата. Върховният касационен съд упражнява контрол само върху въззивните решения постановени в отклонение с вече уеднаквената съдебна практика, какъвто не е настоящия случай.
Що се касае до твърдението на жалбоподателя, че не са направени верни изводи при анализа на доказателствата по делото, тъй като е взето предвид заключение на съдебно-икономическа експертиза, неподписано от вещото лице, то следва да се има предвид обстоятелството, че съдът е съобразил подписаното такова от 10.03.2009г. и преценката на доказателствата, въз основа на които е изградил вътрешното си убеждение, за това че искът е основателен и следва да бъде отменено дарението, може да доведе до опорочаване на фактическите изводи на съда, а не на правните такива, поради което не представлява предпоставка за допустимост на касационното обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
не ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 01.03.2010г. по гр.д.№579/2008г. на Софийски ГС, на основание чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК по жалба на Л. Н. П. .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: