О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1240
София 07.11.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК,ІV г.о.в закрито заседание на пети ноември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 3957 по описа за 2013 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. А. Т. чрез пълномощник адв.А. Н. срещу решение № 29 от 5.04.13г.,постановено по в.гр.дело № 40/13г.на Окръжен съд – Търговище.С него е отменено решение № 9 от 8.01.13г.,постановено по гр.дело № 1398/12г.на Районен съд- Търговище и вместо него е постановено друго,с което е отхвърлен искът по чл.55 ал.1 ЗЗД ,предявен от същата страна против ДП”О” [населено място] за заплащане на сумата 5335.20 лв,внесена от ищцата с ПКО № 242/11.09.09г.в полза на ответника на отпаднало основание,ведно със законната лихва,считано от 5.09.12г.до окончателното изплащане,като неоснователен.
В приложеното изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочи бланкетно основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК и се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение.Приложено е решение № 56 от 10.03.10г.по гр.дело № 540/09г.на ВКС,ІІІ г.о.,постановено по реда на чл.290 ГПК,с което е разрешен въпроса за разпределението на доказателствената тежест в производството по иск с правно основание чл.207 ал.1 т.2 КТ.
В отговор по чл.287 ал.1 ГПК ответникът по жалбата ДП”Опитна станция по земеделие”гр.Т. моли да не се допуска касационно обжалване.
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че ДП”О ”е продало на трето лице [фирма] мляко за 5335.20 лв; продажбата е фактурирана с фактура № 7270 от 16.10.08г. ; издаден е фискален бон за сумата на 13.11.08г.за извършено от [фирма] плащане; сумата не е постъпила в касата на предприятието,възстановена е от ищцата.Подписът върху РКО,издаден от купувача на млякото [фирма] на 28.11.08г.не е положен от нея.
За да отхвърли предявения иск с правно основание чл.55 ал.1 ЗЗД въззивният съд е приел,че ищцата е внесла процесната сума от 5335.20 лв на правно основание – констатирана липса в ответното предприятие,за която като отчетник носи имуществена отговорност.Ответникът не дължи връщане на сумата,тъй като не е отпаднало основанието за внасянето й.Изложени са съображения,че обстоятелството,че подписът върху РКО не е на ищцата,не може да наложи друг извод,тъй като парите не са постъпили в касата на предприятието,където към този момент е работила като касиер – счетоводител ,а същевременно е издала касов бон за сумата 5335.20 лв,с което е удостоверила постъпило плащане от съконтрагента [фирма].
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като разгледа изложението към касационната жалба намира,че в него не се съдържат основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК.Произнасянето на касационния съд по действителното съществуване на твърдяното субективно право или правоотношение представлява разрешаване на значимия за конкретния спор правен въпрос,изведено в чл.280 ал.1 ГПК като общо основание за допускане на касационно обжалване.Касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,като израз на диспозитивното начало в гражданския процес.Недопустимо е съдът да извлича правните въпроси,които касаторът евентуално би имал предвид.В случая не е формулиран конкретен правен въпрос,разрешен от въззивния съд – т.е.не е налице общото основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване,в какъвто смисъл е и даденото тълкуване в т.1 на ТР № 1/2009г.на ОСГТК на ВКС,което води до необсъждане наличието на хипотезата по т.3 от посочената разпоредба.Изложените аргументи,че въззивният съд не е анализирал всички доказателства по делото касаят правилността на въззивното решение,а не са основания за допускане до касация.Те могат да бъдат предмет на касационна проверка по реда на чл.293 ГПК,но само след допуснато касационно обжалване.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 29 от 5.04.13г.,постановено по в.гр.дело № 40/13г.на Окръжен съд – Търговище.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.