ОПРЕДЕЛЕНИЕ
По чл. 288 от Гражданско процесуалния кодекс
№ 1240
гр. София 04.11.2009 година
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Първо отделение, в закрито заседание на трети ноември, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанин Силдарева ЧЛЕНОВЕ : Костадинка Арсова Бонка Дечева
като изслуша докладваното от съдията Арсова гр. дело № 321/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК.
Г. К. Великова – П. е подала касационна жалба срещу решение № 1* от 22.10.2008 г. по гр.д. № 982 от 2008 г. на Варненския окръжен съд в частта, с която е обезсилено първостепенното решение по гр.д. № 4* от 2002 г. на Районен съд, гр. В. за прогласяване нищожността на договора за доброволна делба , сключен между В. К. В. , като и в частта , с която е отменено решението от 25.02.2008 г. по гр.д. № 4* от 2002 г. и с която е отменен н.а. № 83, т.37, н.д. № 1* от 1994 г. , както и в тази част , с която е оставено в сила първостепенното решение и е отхвърлен иска й за признаване на правата на съсобственост от 7/24 идеални части от процесиите имоти.
В представеното изложение се позовава на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК като счита , че решението следва да се допусне до касационна проверка по въпроса противопоставими ли са на наследник със запазена част, завещанията, открити след приемане на наследството и до каква степен се редуцират наследствените му права на универсален правоприемник и следва ли да се води иск по чл.37 ЗН в случаите когато към момента на отчуждаване на завещания имот , завещанието не е обявено и наследникът със запазена част не е узнал за конкуриращите права на наследника.
Ответника В. К. В. не е взел становище по подадената касационна жалба и придружаващотона решението.
Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, намира, че въззивното решение, атакувано с касационната жалба на Г. К. Великова – П. НЕ СЛЕДВА ДА СЕ ДОПУСНЕ ДО КАСАЦИОННА ПРОВЕРКА , тъй като не са налице условията на чл.280. ал.1 , т.1 ГПК.
Варненския окръжен съд е отхвърлил предявеният положителен установителен иск от Г. К. Великова – П. против В. К. В. на основание чл.97, ал.1 ГПК/отм./ вр. с чл.5 , ал.1 ЗН и чл.29 ЗН върху иск за собственост на % идеална част от дворно място с обща площ от 3 840 кв.м. , находящо се в местността „Свети С. К. и Е. ;, землището на гр. В., а съобразно действащия план заснето като УПИ * и УПИ * 106, 107 от кв.18 по ЗРП на КК“Св. Св. К. и Е. ; защото е намерил, че имота не се намира в патримониума на ответника и не са проведени исковете по чл.37 ЗН.
По делото е установено , че процесния имот е бил придобит през време на брака на родителите на страните с н.а. № 1* т07, per. № 5* н.д. № 1* от 1945 г. Този имот е отчужден по ЗОЕГПНС. При приемането на ЗВСВОНИ имота се е намирал в имуществената сфера на държавата и понеже са били налице и другите условия по чл.1 от ЗВСВОНИ, по силата на посочения законов текст се е върнал в патримониума на двамата съпрузи, които към този момент са били живи. Имота е притежаван в СИО към 20.12.1993 г. когато е починал съпруга К. К. П. е оставил универсално завещание в полза на сина си В. П. , което е обявено на 17.01.2003 г. Съпругата В. А. П. и сина В. К. П. се снабдяват с нотариален акт № 83, т.27, н.д. № 1* от 1994 г. , който ги легитимира като собственици на основание наследство и реституция на този имот. С договор за доброволна делба , сключен на 11.11.1995 г. те си разделят имота и въз основа на тази делба се формират два урегулирани поземлени имота : им. пл. № 6*;а“ и имот пл. № 6*;а“ по плана на ККХв. Св. К. и Е. ;.
С н.а. 167, т.26, н.д. № 7* от 1996 г. те продават имотите на трето лице С. Д. С.
На 16.12.1996 г. почива и В. А. П. , която също оставя универсално завещание в полза на сина си.
Касаторката е предявила иск против В. К. П. по чл. ЗО ЗН и с влязло в сила решение на Варненския окръжен съд е възстановена запазената част от наследството от К. П. , като саморъчното завещание е намалено с % ид.ч. С решение по гр.д. № 5* от 2004 г. на Варненския районен съд е намалено с 1/3 и направеното универсално завещание в полза на ответника от майката на страните В.
При тази фактическа обстановка въззивният съд в съответствие с практиката на съдилищата е приел , че установителния иск за собственост , предявен от касаторката е неоснователен . Правилно е посочено , че наследството се придобива с приемането му, което произвежда действие от откриването на наследството. От този момент съгласно чл.22, ал.2 ЗН поражда своето действие и завещанието, в което ответника е бил назначен от своя баща за универсален наследник по завещание. Следователно към датата на извършване на доброволната делба в договора са участвали всички съсобственици и делбата е действителна. Действителността на делбата обуславя и вещно транслативния ефект на последващите сделки .
Отговора на поставените от касаторката въпроси в изложението е даден в мотивите към атакуваното решение и те са съответни на практиката на съдилищата. Тези изводи съответстват на практиката обективирана и в представените от самата касаторка решения. Предявените и уважени конститутивни искове по чл. ЗО от Закона за наследството имат действия занапред и затова ако към момента на постановяването на решенията по тях имотите са се намирали в имуществената сфера на ответника, то касаторката по силата на тези решения би станала съсобственик. След като имотите са отчуждени, то възможността да реализира наследствените си права следва да се търси в исковете по чл.37 ЗН.
На този фон на разсъждения правилно е посочено и че иска за прогласяване на нищожност на договора за доброволна делба се явява като недопустим поради липса на правен интерес. Решението е съобразено с практиката на съдилищата и в частта, с която е обезсилено първостепенното решение и е прекратено производството по този иск.
Поставените от касаторката въпроси са били обсъдени от въззивната инстанция , която е дала и единствено възможни отговори на тях , които са съобразени и с трайната практика на ВКС.
Настоящия състав намира, че не следва да се допусне касационна проверка на решението по поставените в изложението въпроси при условията на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като при произнасянето му въззивният съд се е съобразил с постоянната практика на ВС и ВКС.
Допускането до касационна проверка на въззивното решение има за цел да се уеднакви практиката на съдилищата и да се съобразят решенията с вече съществуващата практика по конкретни правни въпроси. В конкретния случай това не се налага.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО РАЗГЛЕЖДАНЕ на решение № 1* от 22.10.2008 г. по гр.д. № 982 от 2008 г. на Варненския окръжен
съд на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по касационната жалба на на Г. К. Великова – П. .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: