2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1241
гр.София, 26.11.2010г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети ноември, две хиляди и десета година в състав:
Председател:Надежда Зекова
Членове: Веска Райчева
Светла Бояджиева
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N1099 описа на ВКС за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 13.04.2010г. по гр.д.№591/2010г., с което Пловдивски ОС е отхвърлил предявения от В. К. К. иск срещу [заличено наименование на фирма] за отмяна на наложено дисциплинарно наказание “забележка”.
Жалбоподателят – В. К. К. поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по материалноправни въпроси, които са решавани противоречиво от съдилищата и са от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото. Моли да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно.
Ответникът, [заличено наименование на фирма] “, в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд отхвърлил предявения от В. К. К. иск срещу [заличено наименование на фирма] за отмяна на наложено дисциплинарно наказание “забележка”. Съдът е приел, че заповед №179/07.05.2009г., с която е наложено наказанието, е мотивирана и наказанието е наложено в предвидения срок. Установено е по делото, че жалбоподателката работи като кондуктор в ответното дружество и е извършила нарушение на възложени й трудови задължения, като е заключила врати на вагон в нарушение на технологични изисквания. Съдът е приел, че е спазена процедурата по налагане на наказанието като на жалбоподателката са поискани обяснения, но тя не е дала такива, както и че вида на наказанието съответствува на извършеното нарушение.
Като е обжалвала решението на въззивния съд с касационната жалба жалбоподателката е изложила становище, че касационното обжалване на решението е допустимо, тъй като въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси за последиците от неизпълнено задължение да се поискат обяснения от уволнявания служител, за мотивиране на заповедта за наказание и за задължението на работодателя да прецени всички от факти от значение за тежестта на конкретното нарушение, които въпроси са от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото и са решавани противоречиво от съдилища. Не представя решения на други съдилища, в които да е дадено противоречиво разрешение на поставените в изложението въпрос.
Съобразно разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материално правен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Жалбоподателктата не сочи релевантни доводи тази насока. Поставените от същата въпроси са намарили своя отговор в задължителна практика на ВКС по смисъла на Т.. на ОСГК и ТК – решение от 24.06.2010г. по гр.д.№410/2009г., решение от 17.06.2010г. по гр.д.№465/2009г., решение от 26.05.2010г. по гр.д.№1310/2009г., решение от 28.05.2010г. по гр.д.№1113/2009г., решение от 28.05.2010г. по гр.д.№799/2009г., решение от 16.06.2010г. по гр.д.№290/2009г. и решение от 26.05.2010г. по гр.д.№1322/2009г. В същата е прието, че работодателят е длъжен да изслуша работникът и служителят и да поиска писмени обяснения за нарушението преди налагане на наказанието, но не даването на същите от последния не е основание да се признае за незаконно последвалото уволнение, също така че следва работникът / или служителят/ да знае конкретната причина, поради която е наказан, като неправилната квалификация, дадена от работодателя в заповедта не се отразява на законността на уволнението при доказани нарушения, описани в заповедта, какъвто е и настоящия случай. По отношение на задължението на работодателя при определяне на дисциплинарното наказание да вземе предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника, обуславящо законността на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, също е налице последователна и непротиворечива съдебна практика. В случая за установеното нарушение е наложено най-лекото дисциплинарно наказание по чл. 188 КТ, в съответствие с данните по делото и трайната практика на съда по прилагането им.
Ето защо не може да се приеме, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК – с оглед еднообразното тълкуване на закона, насочено към преодоляване на неправилната практика, респективно към такова тълкуване на закона, при което да се стигне до усъвършенстване на правоприлагането.
Не е налице и основание за допускане на касационно обжалване с оглед разпоредбата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Жалбоподателката не сочи влезли в сила решения на състави на ВКС или на други съдилища, в които да е дадено противоречиво решаване на поставените въпроси по идентични случай, в който случай би се наложило отстраняване на противоречива съдебна практика чрез тълкуване на правната норма.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т. 2- 3 ГПК на решение от 13.04.2010г. по гр.д.№591/2010г. на Пловдивски ОС, по жалба на В. К. К..
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: