О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1241
С., 29.12.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети ноември, две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
изслуша докладваното от съдията Б. гр. дело № 5479/2015 г.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. В. П., подадена чрез адвокат Р. М., срещу въззивно решение № 1276 от 26.06.2015 г. по гр. дело № 718/2015 г. на Варненския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 5843 от 6.12.2014 г. по гр.д. № 3065/2014 г. на Варненския районен съд в частта му, с която е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу Прокуратура на Република България иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 З. за разликата над 1 000 лв. до 12 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпяни вследствие на воденото против него наказателно производство, по което е признат за невинен и оправдан с влязла в сила присъда; в частта с която е отменено решението на Варненския районен съд в частта му относно началната дата на присъдената законна лихва, и е постановено началната дата на законната лихва върху присъденото обезщетение от 1 000 лв.- 28.06.2012 г.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.2 ГПК по въпроса за критериите, които се прилагат при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, тъй като даденото разрешение в обжалваното решение е в противоречие със задължителна практика на Върховния касационен съд- П № 4/68 г. на П., ТР № 3/2005 г. по т. д. № 3/2004 г. на ОСГК, решение № 532 от 24.06.2010 г. по гр.д. № 1650/2009 г., ІІІ г.о., решение № 377 от 22.06.2010 г. по гр.д. № 1381/2009 г. , ІV г.о., постановени по реда на чл.290 ГПК и имащи задължителен характер, решение № гр.д. № 1273/2009 г. на ІІІ г.о., по въпроса за съдържанието на понятието справедливост, изведено в принцип при определяне размера на неимуществените вреди по чл.52 ЗЗД, решение по гр.д. № 638/2012 г., ІІІ г.о., решение по гр.д. № 1179/2012 г., ІІІ г.о., определение по гр.д. № 5969/2014 г., ІV г.о. Поставен е и въпросът за задължението на съда да обсъди в съвкупност събраните по делото доказателства, по който се поддържа, че даденото от въззивния съд разрешение е в противоречие със задължителната съдебна практика.
Писмен отговор на касационната жалба не е постъпил от ответната страна.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е процесуално допустима.
С обжалваното решение Варненският окръжен съд е приел, че сумата 1 000 лв. справедливо ще обезщети претърпяните от Р. П. неимуществени вреди, причинени от незаконни действия на орган на Прокуратурата, изразяващи се в незаконно повдигнато обвинение в извършване на престъпление, по което е бил оправдан с влязла в сила присъда на наказателния съд. Изложил е съображения, че предявеният иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 З. е основателен. За да определи размера на обезщетението на 1 000 лв., въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства и е приел, че с оглед тежестта на обвинението- за извършено престъпление по чл.196, ал.1, т.2 вр. чл.195, ал.1, т.4 пр.1 вр.чл.20, ал.2 НК, продължителността на наказателното преследване от привличането му като обвиняем през м.02.2011 г. до влизане в сила на оправдателната присъда, постановена по нохд.№ 1782/2011 г. на В., преживените болки и страдания от повдигнатото ново обвинение, доколкото той е имал наложено наказание „лишаване от свобода” в друго наказателно производство, справедливо ще се обезщетят с посочената сума.
В изложението се съдържа общо позоваване на необходимостта да се разгледа въпросът за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане, за задължението на съда да прецени всички конкретни обстоятелства при определяне на справедливо обезщетение по смисъла на закона, както и за критериите, които се прилагат при определяне размера на това обезщетение. Жалбоподателят се позовава на ППВС № 4/1968 г., ТР № 3/2004 г, ОСГК, и на постановени по реда на чл.290 ГПК решения на състави на ВКС. Оплакванията са по съществото на правния спор за допуснати нарушения на материалния закон и на съществени процесуални правила. Независимо от това постановеният съдебен акт на Варненският окръжен съд не е в разрез със задължителната практика, а напротив той е в съответствие с установената и последователна съдебна практика по въпроса за отговорността на държавата за действия на прокуратурата, с които са причинени неимуществени вреди за водени наказателни производства за престъпления от общ характер, приключили с оправдателна присъда. Налице е основанието за отговорността на държавата за вреди от действията на правозащитни органи, след като ищецът е обвинен в извършване на престъпление, по което е постановена оправдателна присъда. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди е определен при съблюдаване на конкретните данни по делото и обществения критерий за справедливост, както е прието в ППВС № 4/68 г. и чл. 52 ЗЗД.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание за допускане на обжалваното въззивно решение до касационен контрол.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1276 от 26.06.2015 г. по гр. дело № 718/2015 г. на Варненския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: