О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1241
София 03.10.2011г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 283 по описа за 2011 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпили са две касационни жалби от В. М. В. чрез пълномощник адв.Р. И. от САК и от Национален природонаучен музей-Б. срещу решение от 15.11.10г.по в.гр.дело № 6164/10г.на Софийски градски съд,с което е потвърдено решението от 20.12.08г.по гр.дело № 21445/08г.на Софийски районен съд,67 състав.
Жалбоподателят В. М. В. обжалва въззивното решение в частта,с която е отхвърлен искът му с правно основание чл.344 ал.1 т.3 КТ вр.с чл.225 ал.1 КТ за сумата 2317.14 лв – обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение през периода 1.08.08г.-1.02.09г.В приложеното изложение поддържа,че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото – основания за допустимост на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.1 т.3 ГПК.
Жалбоподателят Национален природонаучен музей-Б. обжалва решението в частта,с която са уважени исковете за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл.3444 ал.1 т.1 и т.2 от КТ.За да обоснове допустимостта на касационното обжалване жалбоподателят твърди,че в обжалваното решение са разрешени материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и от значение за точното приложение на закона,както и за развитие на правото.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
За да уважи исковете по чл.344 ал.1 т.1 и т.2 КТ въззивният съд е приел,че заповед № 318 РД 15/30.06.08г.на директора на Н.-Б.,с която е прекратен трудовия договор с ищеца В. М. В.,на длъжност „ботаник” в отд.”Растения”, на основание чл.328 ал.1 т.2 КТ – поради съкращение в щата,считано от 1.07.08г.,е незаконосъобразна.Изложени са съображения,че работодателят не е доказал извършването на законосъобразен подбор по чл.329 КТ- чрез извършване на съпоставка по двата императивно установени в тази разпоредба критерии между ищеца и другата служителка И. Г.,заемали двете щатни бройки за процесната длъжност „ботаник”преди съкращението на едната от тях.Съдът е отхвърлил иска по чл.344 ал.1 т.3 КТ вр.с чл.225 ал.1 КТ с мотиви,че ищецът не е доказал ,че поради незаконното уволнение с останал без работа през процесния период.
По жалбата на Национален природонаучен музей-Б.:
Не са налице основанията на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК за допускане на решението в обжалваната му част до касационно обжалване по жалбата на Н.-Б. по следните съображения:
В ТР № 1 от 19.02.10г.по т.д.№ 1/09г.ОСГТК на ВКС приема,че материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да са от значение за изхода по конкретното делото,за формиране решаващата воля на съда,но не и за правилността на обжалваното решение ,за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.Касационният съд трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора,но не и дали те са законосъобразни.В конкретния случая посочените от касатора Н.-Б. въпроси относно критериите по чл.329 КТ за извършване на подбор и относно доказателствената тежест за установяване на законосъобразен подбор не са разрешени в противоречие с приложената съдебна практика,нито са от значение за точното приложение на закона и не са свързани с необходимост от тълкуване при наличието на постоянна практика на Върховния касационен съд,която приема,че в тежест на работодателя е да докаже,че законосъобразно е упражнил потестативното си субективно право да уволни работника/служителя на приложеното основание за уволнение.В случая въззивният съд е извършил такава преценка,а обосноваността на изводите му,че работодателят не е доказал,че е извършил законосъобразен подбор по чл.329 КТ не е основание за допускане на касационното обжалване,тъй като необосноваността е основание за касиране поради неправилност на решението по чл.281 ГПК при вече допусната касация.
По жалбата на В. М. В. :
Жалбата е процесуално недопустима.Съгласно чл.280 ал.2 ГПК /изм.ДВ,бр.100/10г.,в сила от 21.12.10г./ не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв –за граждански дела.В случая цената на иска по чл.344 ал.1 т.3 КТ е в размер на 2317.14 лв.Касационната жалба е постъпила в канцеларията на Софийски градски съд на 21.12.10г.когато изменението на цитираната разпоредба е влязло в сила.Ето защо касационната жалба на В. В. следва да бъде оставена без разглеждане.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решението от 15.11.10г.,постановено по гр.дело № 6164/10г.на Софийски градски съд в частта му,с която исковете по чл.344 ал.1 т.1 и т.2 КТ са уважени, по жалба на Национален природонаучен музей-Б..
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на В. М. В. като процесуално недопустима на основание чл.280 ал.2 ГПК.
В частта,с която е оставена без разглеждане касационната жалба на В. В. определението може да се обжалва в едноседмичен срок от съобщаването му на страната пред друг състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.